Сблъсъците в Шарлътсвил показаха едно нещо със сигурност – обществото в САЩ не е било толкова разделено от времето на Гражданската война насам. Бруталната непримиримост в мненията вече не се дели само на “сини” и “червени” щати, на симпатизанти на демократите и на консерваторите, крайбрежия и централни щати.
Самото общество в САЩ има вече твърде много нюанси, за да могат те да бъдат обхванати само от междупартийните борби. Тук говорим за чисто културни различия, за разлики в самия мироглед, ако щеш.
Още с втория мандат на Барак Обама, а впоследствие и с победата на Доналд Тръмп, разривът сред инакомислещите американци нарастваше прогресивно.
Това обаче далеч не е нова идея. Още през 2012 г. журналистът и писател Колин Удърд публикува книгата за 11-те нации, които обитават съвременна Америка. Самата книга “Американските нации: История на 11-те съперничещи си регионални култури в Северна Америка” успя още тогава да спечели солидно влияние и да разпали дискусии относно това доколко разделението в САЩ наистина е достигнало такива нива. Оттогава насам нещата само са се влошили.
Според автора никога не е имало просто Америка, а няколко “Америки”, всяка от които със собствена нация. Тези своеобразни нации често имат противоречащи си позиции и предразсъдъци, дълбоко определени от уникалния емигрантски произход и ранната им история след миграцията.
По думите на автора идеята, че Америка е единна нация, обединена от споделените си ценности, отразява неразбиране на историята на емиграцията към САЩ.
Той твърди, че онези, които идеализират определени пасажи от Конституцията, емблематичната реч на Мартин Лутър Кинг “Аз имам една мечта”, или звучното предизборно обещание на Обама “Да, можем”, са съпричастни към доминиращите ценности само две от тези 11 нации, докато пък в някои от останалите девет хората се смятат за истинските американци.
“Границите на моите 11 американски нации са отразени в много различни типове карти, включително карти, показващи разпространението на езикови диалекти, разпространението на културни влияния, разпространението на различни религиозни вероизповедания, както и разделението при гласуване на всички президентски избори в историята ни досега”, казва Удърд в интервю за университетското списание на университета “Тафтс” в Бостън.
На картата на Уудърд, единадесетте нации в Америка се простират не само в границите на САЩ, но и навлизат отчасти в територията на Канада и Мексико.
Според автора преди всичко хората в САЩ често неправилно съчетават идеите за различните щати и държави, от една страна, и народите, които живеят в тях, от друга. Уудард твърди, че държавата и щатът са суверенни юридически лица, докато една нация е народ със споделена култура, история и набор от ценности. А в периода на глобализация националната държава все по-често е по-скоро илюзия, отколкото реалност.
И докато тези единадесет нации се обединяват за кратко, за да победят британците и да създадат обединено правителство, Уудърд посочва, че те също си съперничат, понякога дори водят помежду си военни битки и почти всички сериозно са обмисляли в един или друг момент от историята да напуснат общата държава.
И все пак кои са тези 11 нации?
Янкидом: Простира се от северната част на Масачузетс до Мичиган на запад. Основан от пуритани върху калвинистката идея за дълбоката вяра в Бог, правителството и индустрията. Високо се ценят образованието и общото благо, което кара хората да се примиряват с високите данъци, дадени именно за постигане на публични блага.
Нова Нидерландия: Обхваща Ню Йорк и северната част на Ню Джърси. Формирана върху останките на холандската колония Нови Амстердам, тази култура залага силно на материалистичното, търговията и дълбоката толерантност към религии, етническо многообразие и т.н. Изключително силно е застъпено усещането за свобода, което се брани на всяка цена. Естествен съюзник на Янкидом.
Средните земи: Може би “най-американската” нация от всички 11. Това е сърцето на американската средна класа. Заселени от английски квакери – религиозна общност на социално ангажирани пацифисти, и германци. Политическите възгледите там са умерени, но хората там не са особено въодушевени от идеята за правителствени регулации. Средните земи се простират под Янкидом, на територията на щатите Охайо, Пенсилвания, како и върху части от Делауеър, Индиана, Илинойс, Южна Дакота, Небраска и Канзас. Това са именно щатите, където резултатът от изборите рядко може да бъде предвиден.
Тайдуотър: Остатъците от бившите британски колонии във Вирджиния, Северна Каролина, Мериленд и Делауеър. Там силно е застъпено уважението към властта и традициите, но за сметка на това твърде малко внимание се обръща на равноправието. В Тайдуотър се цени аристократичността, дълголетието на фамилията и джентълменството. С основаването на САЩ е една от най-могъщите нации в съюза, но постепенно влиянието ѝ отслабва.
Голяма Апалачия: Простираща се върху части от Кентъки, Тенеси, Западна Вирджиния, Арканзас, Мисури, Оклахома, Индиана Илинойс и Тексас, тази нация е основана в началото на XVIII век от вълната бегълци от войната, дошли от Ирландия, Шотландия и Северна Англия. Описвани често от медиите като селяци, простаци и грубяни, тези обрулени от войната келти успяват да си отвоюват от янките, мексиканците и индианците територията, която населяват. Там се цени индивидуалната свобода и принадлежността към рода. За сметка на това местните гледат подозрително на аристократите от южните земи и “социалните инженери” сред янките.
Дълбокият Юг: Основан от английските господари на роби от Барбадос в стила на Източно индийското робовладелско общество, Дълбокият Юг обхваща части от Алабама, Флорида, Мисисипи, Тексас, Джорджия и Южна Каролина. Именно това са земите, където се заражда Конфедерацията и движението за отцепване от САЩ, довело до Гражданската война. В Дълбокия Юг “белият национализъм” е във вихъра си, а ценностите сред обществото са дълбоко консервативни. На държавните регулации се гледа като на заплаха за частната свобода. И до днес това остава все още най-недемократичната нация от всички единадесет.
Нова Франция: Бившите френски колонии около Ню Орлиънс, Луизиана на юг и Квебек на север запазват тенденцията за консенсус и егалитаризъм. Нова Франция е сред най-либералните нации в Америка, като толерантността към гейове, хора от различни раси, етноси и религии е по-висока дори и от Нова Нидерландия. Всички са приети, стига да се включат в икономиката.
Ел Норте: Най-старата общност на евро-американци, обхваща колониалните територии, които са били владение на Испанската империя – части от Тексас, Калифорния, Аризона и северната част на Мексико. Там латиноси и англоговорящи съжителстват, но въпреки това именно тези земи са най-отделени сякаш от останалата част на Америка. В региона се ценят над всичко самостоятелността и здравата работа.
Левият бряг: Хибрид между апалачийското себеизразяване и янкидомски утопизъм. Обхваща крайбрежната части на Калифорния, Вашингтон и Орегон. Самият регион на високи планини, преливащи в тихоокеанското крайбрежие води до това доминиращите ценности тук да са смелостта, откривателството и творческото мислене.
Далечният Запад: Нацията, обитаваща най-голяма площ, обхващаща източните райони на Калифорния, Орегон, Вашингтон, както и щатите Айдахо, Монтана, Уайоминг, Северна и Южна Дакота, Колорадо, Невада, Юта, Небраска, Канзас, Аризона, Ню Мексико, както и части от Юта и Колорадо. Това са земите, където прокарването на железниците е водело след себе си и колониализацията. Там нравите са консервативни, а икономиката разчита най-вече на инвестиции от Източното крайбрежие и развиване на клонове на големи корпорации, занимаващи се с всичко – от индустрия до земеделие.
Първата нация: Коренните американци – индианците, които така и не са дали земята си на заселниците. Към момента са останали доста малко от тази нация, като те са съсредоточени предимно в Арктическия север, Канада и Аляска. Притежават суверенитет върху земите си, но населението им е едва около 300 хил. души.
Според Удърд най-голямо влияние върху сегашната политика в САЩ се оказва от Янкидом и Дълбокия юг, като са в постоянно съревнование за сърцата и умовете на останалите нации, като единственото нещо, което може да ги обедини, е само външна заплаха.
Въпросът обаче остава – ще продължи ли разривът в американското общество да се задълбочава. Или все някой ще открие начин да притъпи поне частично различията между множеството различни култури, живеещи в САЩ.
Уебкафе
