Нищо лошо няма в брака, стига да се случва на другите.
Това с щастливите семейства, в които Тя простира засмяна, а Той стои до нея и влюбено държи панера с щипките, също се случва само на другите.
И въпреки супер малкия процент на двойките, живеещи дълги години в този вид семейна хармония, всеки, пристъпил уверено към узаконяването на своята любов, вярва, че и с него ще се случи точно така.
Хората са изумително постоянни в осъзнатото си желание да се самозалъгват. Иначе няма как да си обясним напъна да превърнеш любовта на живота си в част от бита си, споделяйки с него/нея недотам представителни състояния като махмурлук, хъркане, стомашни разстройства, отчаяна нужда от обезкосмяване, вълчи глад, лошо пиянство.
Ако все по-често се чуваш да си тананикаш Менделсон, ако ти се носи булчинска рокля или младоженски костюм, ако ти се ходи на меден месец, играе ти се хоро или в главата ти бушуват всякакви романтични мисли, нека ти разясня няколко истини относно брака.
Ако след това все още си на вълна „жени ми се”, твоя си работа – може пък точно вие да попаднете в онзи така минимален процент на задълго-щастливо-семейните.
1. Сватбата е едно шоу, в което си плащаш прескъпо, за да се правиш на маймуна пред роднини и приятели.
Само си представи целокупния народ, който се изсипва върху главата ти, за да те мляска с омазнена от мезетата уста, да те ръга да се целуваш, да водиш хоро, да танцуваш с печена кокошка в ръка заедно с кумата и да се захласваш по поредния никому ненужен фритюрник, който получаваш като семеен подарък.
2. Принц и принцеса сте само в деня на сватбата.
От следващия сте просто двама души, на чиято врата пише Иванови/Петрови/Димитрови с всичките последствия от този битовизъм.
3. Омъжените жени бързо откриват няколко истини за мъжете, които преди това не са знаели.
Например, че винаги търсят неща, които са точно пред очите им. Мъжкото зрение не улавя косми в мивката, свършило руло тоалетна хартия, мръсен пепелник, изцапани чинии в кухненския умивалник, дори когато са във вид на пирамида, чийто връх им стига до носа.
4. Женените мъже също научават някои неща за жените, които не са им били известни.
Като това, че съпругата не може да се заспива, без да измажа лицето и тялото си с четири вида мазила. Адски е важно всеки ден по десет пъти да се казва „обичам те”, а точният час и интонация, с която е било изречено всяко от тях, се запомнят в детайли и завинаги.
Един събут панталон на земята или неуспоредно поставени обувки могат да са повод за скандал. Всяко изказано желание (например „Ох, как си мечтая за нова спалня един ден…”) всъщност е заповед със срок на изпълнение утре до края на деня.
5. Бракът има много неудобства, но най-осезаемото е това със споделянето на тоалетната.
Още след първата брачна седмица ще знаеш чудесно как функционира отделителната система на твоя любим/любима и ще понасяш с всичките си сетива последиците от нейната активност.
6. Първоначалната дипломатичност в отношенията, родена най-вече от любовта помежду ви, скоро ще започне да отстъпва.
Година след брака (а често и доста по-рано) съпругът започва да се държи като малко момченце. Съпругата пък се сдобива с учителско-бабешки тон, с който раздава заповеди или по двеста пъти напомня за неща, които трябва да се свършат.
Прави го дипломатично, по-малко дипломатично, още по-малко дипломатично, крещи.
7. Готовността да правиш всичко вместо другия скоро започва да се изчерпва.
Няколко месеца след сключването на заветния брачен договор, отношенията тръгват по правата „това не е моя работа – все аз го правя – толкова ли не можеш сам/сама?! – ако не съм аз, как ли ще се оправиш – ръце (крака, мозък, уста, очи, уши) нямаш ли?! – не можеш ли да си мръднеш гъза?! „.
8. В брака сексът загубва спонтанността си и скоро започва да зависи от неочаквани неща като: „оф, много е топло в стаята”, „леле, как ми се спи”, „утре ще ставам рано”, „е, нека го оставим за уикенда”, „така се наядох с тоя вкусен боб… “, „ще си разваля прическата”, „добре, ама няма да се целуваме, че си ял чесън”, „е тъкмо си облякох пижамата”, „ще ме одереш жива с тая брада”.
9. Чрез сключването на брак губиш някои права и свободи, за чиято важност преди не си си давал сметка.
Дистанционното на телевизора вече не е само твое, заспиването на дивана по всяко време не е възможно, на домашния телефон не търсят само теб, във всеки един момент може да се окаже, че нямаш повече хляб или „някой” е закусил с последното кисело мляко, което ти си пазеше за мюслито.
10. Семейният живот полека започва да отнема индивидуалността ти.
Първо се започва с подобни халати, после – еднакви фланелки или къси панталонки, след това се преминава в съвместните дейности – заедно отслабваме, заедно ядем здравословно, заедно спортуваме, заедно си работим, заедно пазаруваме, имаме си общо хоби.
11. Жененият човек губи всякакво самоуважение към външния си вид.
Разбрах го като забелязах какъв безумен аутфит имаше баба, когато с дядо си бяха само двамата. Един път я заварих с розов клин и тениска с жълта анимационна патица (наследство от една от внучките й), два различни чорапа, светлосин елек с надпис „Ibiza DJ team” и две разкривени метални ролки с дървени топчета, виснали от бретона й. На дядо очевидно всичко това беше спряло да му прави впечатление още към края на 50-те години на миналия век.
Мога да ти изредя още сто съвсем практични и лесно доказуеми причини да слушаш сватбения марш само като гост на сватбите на другите.
Няма да го направя, защото все пак трябва да те оставя да вярваш, че в този свещен съюз има и светла страна.
Накрая само ще ти дам един пример.
На петата година от брака ми влязохме в нов апартамент. Майсторите по ремонта се справиха сравнително прилично, само седалката на тоалетната чиния нещо взе да хлопа още на втория месец.
Оттогава минаха 16 години. Седалката още си хлопа. Но само ние двамата вкъщи знаем как точно да я вдигнем, да я свалим, и под какъв ъгъл да седнем на нея, за да не се счупи съвсем.
Това е, така да се каже, нашата малка семейна тайна. И някакъв вид доказателство, че помежду ни още има известна заедност.
