Мирослав Янчев е кмет на Златоград. Роден е на 22 май 1971 г. Магистър по управление на бизнеса от Стопанска Академия “Д. А. Ценов” – гр. Свищов. Специализира “Бизнес администрация”. От 1998 г. е управител на дружеството за заетост и структурно развитие в Златоград и Кирково, преди да бъде избран за градоначалник през 2007 г. С него разговаряхме за предстоящия празник на Златоград (21 ноември), за туристическия и инвеститорски интерес към родопския град.
– Г-н Янчев, в края на месеца е празника на Златоград. Как ще го отбележите?
– На 21 ноември честваме 105 години от свободата на Златоград. Това е най-големият празник на града. Не сме предвидили богата фолклорна програма, по-скоро ще бъде строго официална. През деня ще се проведе форум “10 години членство на България в ЕС”, свързан с европредседателството на страната ни и заедно с областния управител ще приветстваме гости от Холандия. В 15 ч. ще имаме тържествено заседание на общинския съвет. По-интересното и различно тук е, че ще удостоим проф. Николай Овчаров с почетен гражданин на Златоград за популяризирането на града като туристическа дестинация, с развитието на археологията и културния туризъм. Половин час по-късно ще открием паметник, който е посветен на 240 години от рождението на Дельо Хайдутин и 40 години от изпращането на песента “Излел е Дельо Хайдутин” в космоса. Този монумент ще бъде открит в непосредствена близост до другия паметник на нашия герой в центъра на града. След това по традиция ще се състои поднасяне на венци и накрая ще завършим с тържествена заря-проверка.
– Какви други празници, фестивали се провеждат в родопския град?
– Освен официалния празник, много популярен е и Празникът на златоградското чеверме – изцяло насочен към това да покаже българските традиции и обичаи, и кулинарните изкушения, които предлагат Родопите. Това е нужно за българите, за да се запазят фолклора и традициите. Друг много интересен празник е този на кафето. Имаме традиция да посрещаме гости с едни от най-хубавите кафета от много години – кафе на пясък, и се опитваме се да го превърнем в празник. Има голяма посещаемост и интерес. Освен това имаме Дельови празници, по време на които стотици самодейци, граждани, представители на администрацията (включително и аз) се обличаме в народни носии и показваме нагледно как се е правил един пазарен ден преди 150 години. Отбелязваме тържествено и Тодоровден, Трифон Зарезан, когото наричаме Трифониада, както и всички празници от българския национален и християнски календар.
– С какво друго градът привлича туристи?
– Над 100 хил. туристи преминават годишно през Златоград. Повече от 15 години градът успешно развива културния туризъм с една запазена архитектурна среда. Старият квартал с типична родопска архитектура, с работещи занаятчийници, които показват нагледно как преди много години нашите прадеди са си изкарвали прехраната – всичко свързано с дърво, вълна, благородни метали. Смятам, че турисът търси точно такъв тип услуга – не само, за да се нахрани, а за да дойде да си напълни душата с истинска българщина. Тук могат да се видят сарачи, ножари, тюфекчии, тъкачи, гайтанжии, златари и др. Имаме и музей на хайдутството. Не случайно, Златоград заедно с бизнеса по най-добрия и успешен начин на публично-частно партньорство привлича туристи. Имаме красива природа, не са ни малко и забележителностите. С отварянето на ГКПП-Маказа се развива много добре и летният туризъм. Хората, които идват в нашия град съчетават почивката с културния и морския туризъм в Бяло море.
– Регионът около Златоград е богат на гореща минерална вода. Как смятате да я оползотворите?
– От находището в село Ерма река извират 26 литра вода в секунда, на 92° температура. Нашата идея е да я докараме с тръби в града и да я развием в няколко направления – за отопление на обществени сгради с цел намаляване на вредните емисии на въздуха и по-малкия разход на средства, както и да бъде използвана за балнеология. Тази вода е с доказани качества за лечения, със сертификат от МЗ. Това е нещото, което според мен ще даде завършек на всички възможности, което предлага родопския град. С красивата природа, топлия климат през лятото, културния туризъм и балнеология, Златоград ще получи една самостоятелност от икономическа гледна точка. Докато водата не дойде, не може да се говори за никакво изграждане на балнеоложки център.
– Има ли инвеститорски интерес към града?
– Ако говорим в сферата на ресторантьорството и хотелиерството инвеститорският интерес е изцяло от местни хора. Местният бизнес е заинтересован, по-успешен и по-работещ. Бизнесът със семейните хотели се развива, легловата база се покачва поетапно. Бих казал, че има и външни инвеститори. Златоград е добър пример за съчетание на туризъм и промишленост. В тези сектори определено има възможност да се намери работа.
– Какво е нивото на заетост в общината?
– Може да се похвалим, че тук е доста добро работното състояние в сравнение с другите населени места в родопската част, но не бих казал, че цъфтим. Ако водата влезе в Златоград може би тогава общината ще има по-сериозна икономическа независимост от сега.
– Готови ли сте за зимния сезон?
– В пълна готовност сме. Имаме сключени договори с фирми изпълнители по всички направления, пътища и улици. Ако вали сняг смятам, че ще отговорим на гражданското очакване да са почистени и опесачени улиците.
– Кой е най-големият проблем в общината?
– Всички планински общини страдаме от един проблем. В града предвижването става само с автомобил. Нямаме ЖП и аерогари. Най-голямата ни болка е отдалечеността от центровете. А това води до проблеми с инвеститорите. Населеното ни място е по-малко атрактивно имено заради този фактор, че всичко идва на гуми. Не само от общината зависи развитието на бизнеса. Тя не прави предприятията, цеховете. Тя подобрява комуникацията и смятам, че откакто съм кмет (в рамките на 10 години) съм създал възможности за това. Тук е ролята и на бизнеса – да е активен, да търси къде са празните ниши за дейността си и да я развива. Фирмите са тези, които създават работните места. Няма как кметът и екипът му да задържат младите хора. Наличието на ГКПП, връзката ни и близостта до Бяло море, развитието на културния, планински и еко туризъм, заедно с балнеологията е нещо, което заслужава да бъде подкрепено. Също така е много важно в едно населено място да е чисто, светло, подредено. По отношение на чистота, светлина и спокойствие съм работил и ще продължавам да работя. Това са нещата, към които всеки кмет трябва да се стреми.
