Решенията по време на война са нещо монументално. Всеки ход и контра-ход има потенциала да промени историята.
На 20 януари 1941 година, точно преди 76 години, правителството на Царство България решава да присъедини страната към Тристранния пакт – военно-политическия съюз на Германия, Италия и Япония по време на Втората Световна война.
Това решение струва много на България, която само след четири години се оказва на страната на загубилите войната. Нататък историята всички я знаем: Съюзниците и Сталин си разделят Европа, а България е сурово наказана за участието си във войната на страната на Германия – чрез налагането на нов, страшен режим. Но може би не става дума за наказание, а единствено за неизбежност на историческите събития.
И все пак винаги ще си задаваме въпроса: “Какво би станало, ако?”
Ако излезем от собствената си история за момент и развихрим въображението си по посока развитие на военните действия в периода 1939-1945-та, можем да си представим десет шокиращи, но и напълно логични и възможни сценария, по които Втората световна война можеше да се развие.
Няколко дребни решения тогава можеше да променят цялата човешка история, такава, каквато я знаем.
И така, събудете любопитството си, спомнете си уроците по история и си представете следните хипотетични сценарии:
1. Пърл Харбър остава непокътнат
Америка е въвлечена във войната, след като японската имперска флота атакува Пърл Харбър в Хавай, тъй като японците искат да си подсигурят резервите от горива, разположени в Азия.
Ако атаката не се беше случила, САЩ отново щяха да се включат във войната, но това щеше да им отнеме много повече време, а Великобритания и съюзническите сили щяха да продължат да получават подкрепа само под формата на доставки. В тази ситуация надали съюзническите сили щяха да отвоюват северна Африка и нямаше да има Западен фронт, който да противодейства на нацистката окупация в Европа.
В такъв случай Съветският съюз вероятно също щеше да е преминал в настъпление, а може би и превзел Германия. А като резултат Сталин можеше да е поел контрола над по-голямата част от Европа.
2. Германия атакува Великобритания, вместо Съветския съюз
Визията на Хитлер да навлезе в Съветския съюз мнозина историци приемат за фатална заблуда в следствие на лоша преценка. Въпреки, че постоянно гледа на Изток, първоначално, след като Франция пада толкова бързо и лесно, увереността на Хитлер нараства. Неговите военни лидери подготвят план за инвазия във Великобритания. Операцията е наречена “Морски лъв”.
Планът включва отлагане на инвазията в Русия, за сметка на британските острови. “Морски лъв” трябва да затрудни британската флота и да стартира сухопътна инвазия. Ако операцията се беше провела, британските лидери и кралското семейство щяха да потърсят убежище в Канада, откъдето да продължат да водят военна стратегия заедно със съюзниците си.
Потенциална контрастратегия щеше да бъде да бъдат атакувани окупираните от нацистите държави от Северна Африка, от където да се подходи към Италия и останалата част от Европа – което не би било никак лесна задача, ако се беше наложило да бъде осъществена на практика.
Операцията “Морски лъв” така и не бива реализирана, основно защото сражението с Великобритания през 1940 показва, че Луфтвафе няма да устои на ескадроните от самолети на британските ВВС. Освен това британската флота контролира Ламанша. Хитлер обръща вниманието си отново към Изтока – и атакува Съветския съюз през 1941-ва.
3. Германците превземат Москва през 1941
Ако не беше само Париж, но и Москва…
Ако германците бяха окупирали успешно Москва и Съветския съюз, те биха премахнали военната мощ на руснаците, както и биха осигурили на нацистите огромни петролни резерви, потенциално превръщайки Третия райх в следващата световна империя и свръхсила.
Вероятно Германия би победила Великобритания и би превзела Близкия Изток, и Студената война би била между Германия и САЩ.
Този сценарий също така щеше да доведе до хуманитарна катастрофа, тъй като нацисткият режим се стреми да прочиства страната си и държавите, които окупира, от населението, непринадлежащо на върховната според тях арийска раса.
4. Нищо не спира Съветския съюз
Съветската Червена армия на практика изтласква нацистките войски все повече на Запад извън своята територия, през Източна и Централна Европа, до самата Германия. Според историците няма съмнения, че Сталин е имал по-големи амбиции да продължи да завзема още от Европа.
Когато Берлин пада, Съветската армия е съставена от около 12 млн. войници – тройно повече от 4-те милиона на съюзниците. Американците все още работят по атомната си бомба, което оставя време на руснаците да поемат към Франция. Това не се случва основно заради факта, че руснаците получават повечето от материалите, превозните си средства, храна и доставки от САЩ.
5. Съюзническа офанзива от юг, Съветска офанзива от изток
Добре документирано е, че Чърчил не е искал повторение на Западния фронт от Първата световна война. Но под силно американско влияние, след като САЩ се присъединяват към войната, е решено, че офанзивата при Дюнкерк да се случи, a Западният фронт да бъде във Франция. У Сталин това причинява голямо задоволство. Той не желае съюзниците да окупират каквито и да е източноевропейски или централноевропейски държави.
Ако съюзническата офанзива беше тръгнала от юг, атаките биха започнали в Италия и на Балканския полуостров. Естествено, Норвегия винаги е била потенциална точка за атака, но германците я отбраняват много добре, с почти половин милион войника, разположени там. Южната и източната офанзиви щяха да доведат със сигурност пак до поражение на Германия, но какво би се случило с Франция, остава крайно неясно.
6. Постоянен мир между Съветския съюз и Германия
Постоянен мир между СССР и Германия би бил реалност, ако Хитлер нямаше толкова силено желание да превземе Изтока. Ако той беше поддържал мира със Сталин, най-вероятно нацистите щяха да успеят да окупират и Великобритания.
Петролните резерви в южна Русия и Украйна обаче са твърде изкусителни за нацистите. Нещо повече, Сталин без съмнение би се възпротивил на превземането на остатъка от Европа от Германия, тъй като така тя би била все по-голяма заплаха за Съветския съюз.
7. Успешно убийство на Хитлер
Прочутата операция “Валкирия” е провален опит за убийство на Хитлер. Но ако този или някой друг опит се беше оказал успешен, надали нацистката партия би се разпаднала. Култът към личността на Хитлер е толкова силен през войната, че вероятно щеше да предизвика масови вълнения сред неговите поддръжници.
Повече от вероятно някой от лидерите на партията – Гьоринг или Химлер, щеше да поеме ролята на Хитлер и да продължи войната, с потенциал за по-ранна капитулация на нацистите. Въпреки че в отсъствие на Хитлер щеше да е възможно и вътрешните антинацистки сили в Германия да се надигнат.
8. Ядрена война, стартирана от нацистите
Има сериозни доказателства, че нацистите са напредвали в разработката на собствено ядрено оръжие. Ако те имаха атомна бомба, вероятно биха я използвали. Нацистите също така отбелязват напредък във военните и оръжейните технологии. Например те разработват балистичната ракета преди съюзниците, и създават дори специален вид комар за биологична война.
Затова и при наличие на ядрено оръжие, със сигурност Германия щеше да победи без затруднение, унищожавайки съюзническите държави.
9. Сухопътна инвазия в Япония, вместо бомбардировка
Американците подготвят операция, наречена Downfall, за сухопътна инвазия в Япония – като алтернатива на атомната бомба. Тя е замислена като дългосрочна офанзива, започваща от юг, последвана от инвазии на север шест месеца по-късно.
Японците очакват тази атака и подготвят своя отбрана на юг, но съветниците на Труман в последния момент размислят. Инвазията би била дълга и кървава, като вероятно биха загинали милиони войници. И понеже подобни жертви са сметнати за твърде големи, Труман одобрява вместо това употреба на атомната бомба.
10. Трета световна война
След поражението на нацистите всички очакват агресия между съюзническите сили и Съветския съюз. Как те биха работили съвместно и биха разделили Европа между демокрация и комунизъм?
Чърчил счита, че това може да се реши по военен път и че това ще е причина за следващия голям конфликт. И все пак Съветският съюз не продължава отвъд Берлин и американският президент Айзенхауер никога не обмисля обявяване на война на Сталин, въпреки че се твърди, че неговият главнокомандващ – генерал Патън, все пак обмисля подобна военна кампания.
