Права е Корнелия Нинова, демокрацията ни отне много неща. Но не само здравеопазване, образование и безплатните почивки, истинската бира, кренвирши, боза и евтино кисело мляко. Направихме кратък списък на нещата, които имахме в комунизма и които изчезнаха с идването на демокрацията:
1.Записването за телевизор, кола и апартамент
Благата са малко, а желаещите много и въпреки непрекъснатия труд на неуморните социалистически работници цветни телевизори, коли и апартаменти няма за всички. Това са дефицитни стоки. За тях се чака след записване. За телевизор – половин година, за Лада-минимум пет, а за апартамент в София поне десет. Междувременно може да се ожениш и деца да ти се родят, но ще ти дадат гарсониера, защото при записването си бил сам.
2.Вицовете за Тодор Живков
За Тодор Живков или добро, или нищо. Затова народът измисля вицове. Няма интернет и Google, те се разпространяват само устно и много внимателно. Защото за един виц може и в затвора да идеш.
„24 май. Хора с букети, с които са махали към мавзолеия на празника, седят уморени и мълчат. И в тишината изведнъж се чува звънко детско гласче: – Мамо, защо хората носят толкова много цветя? Да не е умрял Тодор Живков?”
3.Студентските бригади
Трудът е висшето благо, няма такива неща като ваканции, да си почиваш и да мааш гащи. Студентите заминават на бригади, да берат домати, грозде, да помагат при събирането на реколтата. Но там пък спомени, запознанства, ядене на корем на домати… Селска идилия.
4.Опашките за банани
Бананите са луксозна стока, пускат ги само за Коледа – всъщност, то Коледа нямаше. Идват от топлите страни, новината се съобщава по вестниците и населението чака. Бананите пристигат зелени, разбира се, и се редите на дълга опашка, дават само по 2 килограма.
На всички подобни събития има се казва “пуснаха” – пуснаха сапун, пуснаха банани, пуснаха дамски чорапогащници. На върха на пирамидата стои някой, който контролира “нямането” на принципа няма-намя, па накрая пуснат. За някои другари пускаха по-често, за населението на народната република – по празници.
5.Портретите на Сталин, Ленин и Георги Димитров
Сталин, Ленин и Георги Димитров са навсякъде. По стените на учрежденията, в училищата, в домовете на хората, по тетрадките на учениците. За тях рецитират децата, на тях се прекланят артистите, за тях пишат писателите. Трима души, чиито заслуги в исторически план са спорни, особено на Сталин, но в комунизма има култ към тях.
6.Манифестациите
9 септември, 7 ноември, 1 май- време за манифестация. Пионерите са строени със спретнати връзки, хората носят цветя, лозунгите са опънати. На трибуната другарите с трепет очакват народът да изрази своята почит. Духовата музика звучи, шествието тръгва. Манифестациите са задължителни, училищните униформи също.
7.Двата канала на единствената телевизия
Да имаш цветен телевизор е цяло богатство. Но има само два канала. Програмата е повече от ясна, най-много Лили Иванова и съветският филм в петък вечер, без превод, разбира се. И още криминалното Студио Хикс, Милион и едно желания за децата, Педя човек лакът брада, Мелодия на годината, ТВ справочник, ТВ неделник и Всяка неделя. А ако искате новини, имате само По света и у нас.
8.Задължителният руски език
СССР е нашият освободител, водач и надежда. Затова всички учим руски език, задължително. Останалите езици са само за избрани деца, синове на проверени родители.
9.Чавдарчета, пионерчета и Комсомолът
Да си чавдарче, пионерче и член на Комсомола не е избор, а почти задължение. Защото ако не си, ще имаш трудности в отиването в по-горно училище, намирането на работа, професионалното ти развитие и т.н. За да бъдеш приет, трябва да отговаряш на определени изисквания, организацията има строга йерархия и тя се спазва.
10.Безумните табели
През комунизма лозунгите и табелите са много важни. Някои от тях остават живи в сърцата ни – десетилетия след края на режима. Образцов дом, Във всяка къща – говедо, Бира се отпуска само на членове на профсъюза, „На партията – вярност, на народа – чиста вода!” (Надпис в служба “Водоснабдяване и канализация”), Всеки кооператор – свиня! Всеки комунист – две!” (Лозунг в село в Плевенско, агитация по партийната повеля за усилено частно производство на свини)
