Малко останаха истинските, добри и отрудени елинпелиновски селяни. Липсват. Вече никой не желае да произвежда истински домат, да се налсаждава на природата и да брани доброто име на хубавото българско село. Всички искат на кафенце в рафиту.
Селото се оказа тъкмо в града. Те са навсякъде и размахат върлата си селяндурщина като трофей, добре че поне са лесно разпознаваеми, та да се опазим, доколкото можем.
Ето десет поведенчески специфики на съвременния бесен селтак, незвисимо от населеното място:
Въртиш гуми, караш в насрещното, изпреварваш на пешеходни
Изобщо, ти си сам на пътя. Единствено бухалката в багажника ти напомня, че е възможно и други живи същества да се включат в движението и те държи подготвен.
Тунинговал си се. Воланът ти е десен, разбира се. От колоните бичат химни във възхвала на айляшкия живот и лайфстайла на лошо момче.
Мечтаеш си да си член на някоя деветдесетарска групировка и да умреш героично, застрелян от приятел.
Познаваш син на братовчеда на сестрата на най-големия старозагорски гангстер на всички времена и той ти е разказвал такива истории, че с тях сваляш мацки вече трета година. По чата. Докато караш. В насрещното.
Когато искаш да кажеш, че нещо е хубаво, казваш, че е “уникално”
Не е ясно как, защо и откъде навлезе тенденцията всяко едно нещо от бита и ежедневието да бъде определяно като “уникално”, но е ясно, че обикновено така говорят хора с болезнено редуциран речников запас, което съответно кореспондира и с тяхната ценностна система, манталитет и селяния.
На някой му се е родило детенце и това е “просто уникално”. Някой е завършил гимназия – “уникално”. Сготвила си мусака – “направо уникално”…
Кой би заподозрял, че според речника”уникален” значи “единствен по рода си, оригинален, странен, неповторим, забележителен, изключителен, необикновен”. Уникално, нали?
Носиш повече от 100 лева в себе си без причина и ги броиш
Обичаш кеша, шума на парите… Ако може заплатата да ти я дават на ръка и да не успяваш да си я събереш в портфейла, душевният оргазъм ти е в кърпа вързан. Стига да имаше душа.
Безкрайно удоволствие ти създават големите и шумни събирания в кръчми и ресторанти, не за друго, а защото накрая можеш да преброиш парите за сметката и евентуално да се снимаш как го правиш.
А и така никой няма да заподозре, че ти си този, който е оставил с 20 лева по-малко. То е ясно, че е Гошо, дето първи си тръгна.
Говориш на “ти” с непознати
Струва ти се стряскащо, неестествено и дори някак заядливо да говориш на „вие”. Защо да се правиш на интересен, нужно ли е? Айде малко по-народно и естествено сега, стига превземки.
А и никой досега не се е обръщал към теб по подобен начин, не ти се струва нормално просто.
Неудобно ти е, ако някой използва учтива форма в разговор. Все едно след малко ще те изпитва на столици.
Третираш всички като баджанаци, голЕм психолог си и държиш бързо да топиш ледовете и да печелиш съюзници. Това с обноски не става.
Ходиш по анцуг пред хора
Уникално, наистина… Тежка, жестока и доживотна е травмата да съзреш семейство с анцузи как се качва в метрото в събота сутрин, за да отиде да се разходи по “Витошка.”
Пишеш на “шльокавица” и/или с големи букви и удивителни знаци
Ot tep prosto luha goliama AGRESIQ I SELIANIQ!!!! nISTO NE TI se razbira i zatowa nikoi ne 4ete kakwo si napisal, dori kogato si pisal mnogo dalgo suob6tenie ili komentar, dori kogato ne si saglasen s ne6to i iskash da KAJESH KAKVA E ISTINATA I VSI4KI NAJ-SETNE DA RAZBERAT 4E ne sa pravi i tova, 4e sa s vrazki i niakoi gi e uredil da rabotiat niakyde ne gi prawi POWE4E OT TEB, i da mlyknat!!!11
Ходиш на солариум до оранжево
С грим. Също така ходиш на фитнес с грим и на плаж с грим. Потиш се в грима си, но затова пък е скъп водоустойчив. Не излизаш дори до магазина без фон дьо тен и прическа.
Косата ти е сменила толкова много цветове през годините, че когато я опъваш с пресата, после виждаш, че самата преса е с цветовете на дъгата.
Смяташ, че това е причината хора да си слагат шарени знамена върху профилната снимка във фейсбук и го правиш в знак на съпричастност към стотиците обезобразени приятелки, които просто нямат пари за добър екстеншън…
Отглеждаш зло куче, за да респектираш
Заради проблеми с растежа и кофти ген, оставаш завинаги 1.60 м, което страшно много те мотивира да си купиш доберман, въпреки че не обичаш животни, и така да плашиш всички с голямо куче.
Ако някой не се дърпа стреснато встрани, докато го разхождаш под блока, ставаш бесен и отиваш да смъркаш евтина синтетика в дискотеката.
Лятно време го водиш на село и го връзваш на двора да пази градината, че иначе децата на съседите крадат от доматите.
Би го тричал, но нямаш бензин да стигнеш до въпросния ивент и се оглеждаш и за водни басейни в района.
Седиш пред входа на блока, люпиш семки и коментираш неща
Ти си царят на квартала, ти си тук от 30 години, ти си на пейкаta пред блока в Люлин всяка вечер с жената и децата, пуцаш белот, знаеш всичко, фейсконтрол си, никой не може да ти влезе във входа, без да е минал през теб. СОТ ти не требе…
Не си попадал в центъра на града от 2001-а и не ти и е нужно. Тук имаш всичко – мол, автомивка, супермаркет и пазар. По-добре ти е дори от едно време в Згориград.
Разбираш основно от политика, футбол, комар, секс, водопроводи, електротехника, свинско със зеле.
Пръскаш хилядарки за бала на дъщеря си
Теглиш бързи кредити, колиш ярета, изкупуваш борси със зелени салати, вадиш 35-годишни ракии от подземни тайници, нанизваш двайсетолевки на огърлици, продаваш златата на бабата, поръчваш дантели от чужбина, наемаш лимузини с гюруци, плащаш на сватбени фотографи, каниш певици, оркестри, черпиш съседи, колеги, случайни минувачи, плачеш, псуваш, танцуваш, сбиваш се, правиш още деца, чувстваш се жив…
