„Към момента за страната ни няма данни за непосредствена терористична заплаха.” Оптимизмът е на министър Бъчварова.
До страшният петък и Франция мислеше така. Незнанието на един силов вицепремиер, на ръководителите на съответните служби, на органите, натоварени с координацията на действия при кризи не е повод за спокойствие. Забавените им половинчати реакции допълнително раждат тревога. Когато всички европейски лидери не само изразиха позиция още през нощта, но и взеха съответните доста строги мерки за защита на собственото си население, в София едва към обяд в събота кротко се събра т.нар. оперативен щаб по сигурност и миграция. Вместо в безпрецедентната ситуация да бъде свикан висшият консултативен и координационен орган – Съвета за сигурност към МС. Но държавният глава и председателят на НС – които по право участват в този орган, предпочетоха да се ограничат с демонстрация на съболезнования и съпричастност. Подценяване на проблема? Не би трябвало. Но и мерките, оповестени от премиер и вицепремиер оставят подобно усещане. “Ще се опитаме да наситим градовете и селата с полиция и жандармерия, но това не може да бъде безкрайно, поради ограничените ресурси”, каза Борисов. Дали това насищане ще помогне, когато имаме работа с фанатични джихадисти, готови без да се замислят да умрат, отнасяйки със себе си десетки и стотици невинни. Войната с този тип тероризъм – както показаха парижките събития: много добре организиран и координиран – може да се води само със задълбочена разузнавателна и контраразузнавателна дейност, с превантивна и профилактична работа в съответните рискови общности, сред криминалния контингент. С агентура. Която години наред у нас методично се ликвидираше. За да остави разузнаването и контраразузнаването сляпо и глухо.
А да разчитаме само на партньорските служби…
Париж бе жесток и за съжаление скъпо заплатен провал не само на френските, а на всички органи по сигурността в цивилизована Европа. И САЩ. Въвеждаме „временен 100-процентов контрол на външните за ЕС граници на Р България”, дублира изявление на министър Бъчварова и официалното съобщение на ГД „Гранична полиция”. Бежанската криза не е от вчера, че в България влизат лица, които представляват потенциален риск за вътрешната сигурност (дори не с терористични прояви, а само като криминогенен фактор), че транзитно през нея преминават десетки мигранти на път за Западна Европа не би трябвало да е тайна. Но тези думи на вицепремиера навеждат на логична мисъл – отсега 100% контрол, а до вчера? 57,5%…
Единственият разумен ход поне в близките дни можеше да бъде единствено временно затваряне на границата за всички търсещи убежище. Засилване на охраната на „зелена граница” с жива сила и технически средства. Незабавно експулсиране на всеки, преминал нелегално на българска територия. А иначе 100-процентовия контрол би трябвало да се подразбира не като „извънредни мерки”, а като задължение на Гранична полиция по закон. Президентът Плевнелиев също не откри причини да бъде свикан КСНС. За първи път може би е прав. Преди седмица органът към държавния глава заседава пет часа и излезе с препоръки, които обаче – ако сменим някои думи и шаблонни фрази – са приложими за всеки случай: от бежанска вълна до земетресение. Но сред съветите на консилиума има и умни – Съветът по сигурността при МС за приеме план за действие в ситуация на мащабна бежанска и миграционна вълна; МС да разработи и внесе проект на закон за противодействие на тероризма. И докато по точка 2 се изисква определено физическо време и експертен потенциал, първата част не бе толкова сложна за изпълнение. Още повече – повтаряме – вълната пришелци към България е „мащабна” за мащабите й не от ден-два. Но в правителствените коридори останаха мълчаливи и дори трагедията в Париж не ги накара да се съберат…
Държавата като че ли бездейства. По-лошо – създава видимост за действие. Което умиротворява и демобилизира. Независимо от призива на Борисов към гражданите да бъдат бдителни. Единственото донякъде успокоително, че страната ни – въпреки, че е „мека цел” за терористични атаки – не е привлекателна мишена. Терористите целят деянието им да разнесе по целия свят страх. А ако атентатът в Сарафово не бе извършен срещу израелци, едва ли щеше да му се обърне голямо внимание. То и тогава нямаше Je Suis Sarafovò…
Защото иначе границата ни е отворена и на вход, и на изход за мигранти – легални и нелегални, в София съществува мощна арабска „пета колона”, спецслужбите нямат подстъпи към тези общности, а разчитат на масирани операции тип „рибарска мрежа” (315 нелегални плюс 11 каналджии за 24, ама след Париж), полицията и жандармерията не са панацея, а става ясно, че и „ресурсите са ограничени” (Б.Б.). А Специализираният отряд за борба с тероризма от елитно някога подразделение бе доведен до там, че да не може да се справи с един луд пенсионер с пушка. Но нали бюджетът му е в пъти по-малък от този на държавната охранителна фирма НСО?
Вместо наистина 100-процентова мобилизация на целия държавен ресурс за защита на сигурността след атентатите в Париж, управляващите в София реагираха меко казано несериозно. Заплахата, която е надвиснала над всички европейски, а защо само европейски, граждани от терористи-фанатици обаче е напълно реална. И видяхме, че нейното подценяване се плаща жестоко. Защото за опиянените от ислямския фундаментализъм е много заразителен примерът на техните „братя мъченици”, извършили нечовешките удари в Париж. И не се знае къде и кога някой ще реши да ги последва – неорганизирано и некоординирано – с няколко шашки динамит в раницата. На фона на тези събития българският президент да пореден път демонстрира политическо късогледство, недалновидност и нездрави русофилски настроения. Часове след като Ислямска държава демонстрира силата и възможностите си да хвърли в ужас Стария континент, Плевнелиев обяви пред The Independent on Sunday, че… Русия се готви да води “хибридна война” на Балканите, целяща да дестабилизира цяла Европа. В подобна ситуация коментарът е излишен. Ала държавният глава не бива да забравя, че който търси врага не там, където е, рискува да го срещне в собствения си двор.
