Командващият Военно-въздушните сили ген.-майор Румен Радев подаде оставка с едно историческо сравнение – че концепцията на Министерството на отбраната за съвместна охрана на въздушното ни пространство със съюзни страни от НАТО е по-унизителна и от Ньойския договор. По-късно генералът уточни, че никога не е бил против съвместната охрана със съюзниците, а против това, че ще си плащаме за нея и така ще тренираме други, не наши пилоти и че на практика се отказваме от собствена изтребителна авиация.
Но нито съвместната охрана на небето ни е исторически прецедент, нито Ньойските договори за военната ни авиация са само два.
В Балканската война България е първа военно-въздушна сила на Балканите и една от първите в света – разбира се, с балони и самолети от Франция, Англия, Германия и пр., и с пилоти, обучавани в чужбина и у нас. Тази може би единствена пълна авио автономия в историята ни изглежда се дължи на липсата на велики сили за съюзници и на първопрожодащия стадий на военно-авиационното дело изобщо.
Първата световна война обачедава първата практическа концепция за съвместна охрана на въздушното ни пространство. Почти веднага след присъединяването ни към Централните сили, на 27.9.1915 г. Германия ни изпраща три изтребителя „Фокер“ с германски екипажи, базирани на летището в Божурище, със задача да пазят София от въздушни нападения и да обучат български пилоти за изтребители*. Дирижабълната команда в Ямбол пък е част от 18-о Германско дирижабълно отделение. А през 1916 г. български и германски екипажи заедно бомбардират островите Тасос и Ставрос, както и кораби на Антантата, които обстрелват българската част от Беломорското крайбрежие.
Първата въздушна бомбардировка над София е на 3.7.1916 г. – френски биплан хвърля 4 бомби. Когато на 30.9.1916-а френски „Фарман“отново бомбардира столицата ни, са вдигнати два изтребителни моноплана, пилотирани от поручик Първанов и от инструктора на българските пилоти фелдфебел Вагнер. Самолетът със сръбско-френски екипаж – подпоручик Наумович и капрал Роабл, пада край Своге. Това е първата в историята ни победа във въздушен бой.
Германо-българска съвместна авиоохрана има и по Черноморието – в Евксиноград е изградена германска водосамолетна станция, където български екипажи, обучени в Германия, действат заедно с германските.
След като през Първата световна война България е използвала 100 бойни и учебно-бойни самолета, Ньойският мирен договор й забранява да притежава каквато и да било авиация (и армия като цяло). Само на летище Божурище на 18.12.1919 г. на победителите са предадени и са унищожени от тях 51 самолета. Едва през 1934 г. у нас са създадени Въздушни войски, а окончателното формално отпадане на ограниченията на Ньойския договор идва със Солунското споразумение от 31.7.1938 г.
Втората световна война отново сме съюзници с Германия и отново небето ни отчасти е под съвместна охрана. Още през 1941 г. атакуваме руски подводници в наши териториални води под българо-германско командване. Когато на 24.1.1944 г. близо 300 бомбардировача на западните съюзници опитват да бомбардират София, но заради мъглата тръгват към резервни цели, част от тях са прехванати от две германски ескадрили, излетели от Ниш. Във въздушните боеве между София и Скопие (което тогава е в административните предели на България), са свалени един бомбардировач „Летяща крепост“ и два изтребителя „Лайтнинг“. По-късно деветте германски изтребителни групи с 60 модерни машини са изтеглени от летищата в Скопие и Ниш в Германия, но една ескадрила от 9 нощни изтребители „Месершмит“ е пребазирана в Божурище.
Когато на 22.7.1944 г. близо 1000 самолета от 15-а въздушна армия на САЩ бомбардират рафинерии и други цели в Румъния, 10 български месершмита помагат на румънските и германските изтребители, със задача да ударят американците на връщане на наша територия.
Втори „Ньойски договор“ за България се явава Парижкият мирен договор от 10.2.1947 г., според който отново сме победена страна и който повелява да имаме до 90 самолета. СССР не проявава интерес към „излишъка“ ни и на Югославия са предадени 280 самолета. Заради сложната обстановка на Балканите в началото на 50-те, СССР за няколко години въоръжава българските ВВС. В края на 1952 г. вече имаме 800 самолета, от които 269 изтребителя, вкл. реактивни. Според военните историци, до края на 90-те години на миналия век смощно и модерно оборудване и добре обучен състав българските ВВС доминират на Балканите. Доклад на ЦРУ от 80-те години сочи, че „като цяло българската армия вероятно е най-надеждната, най-добре обучената и ефективна от всички сателитни (на СССР – б.м.) армии“.
Третият „Ньойски договор“ е подписан на 19 ноември 1990 г. в Париж, когато България и още 21 страни сключват Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, влязъл в сила от средата на 1992 г. Според него страната ни не може да има повече от 235 самолета и 88 вертолета. Разбира се, двублоковото противоставяне вече не съществува, а започналият труден преход няма нужда от тежките военни разходи от времето на изчезналия Варшавски договор.
После идва членството в НАТО и задачите вече са съвсем други, но не и непосилни. Военни министри от Веселин Близнаков до Николай Ненчев обаче, и кабинети от „Сакскобургготски“ до „Борисов“ постигат непостижимото – Четвъртия „Ньойски договор“. България е с почти приземени и разпадащи се самолети и нищо чудно скоро да честваме 105 години българска военна авиация без летящи изтребители, както през май чествахме 100 години български подводен флот, въпреки че от 5 години нямаме действаща подводница.
*Всички данни в текстаза авиацията са от „История на българската военна авиация“на полк. проф. Димитър Недялков, 2012 г.
