Пясъчни, често пренаселени плажове. Мирис на сол. На пушека от сложената върху горещата скара вкусна риба. Аленото слънце, което изгрява над безкрайната морска шир. Със сигурност всеки българин има своя образ за Черно море – единствения голям воден басейн, с който страната ни граничи.
Дали обаче го познаваме достатъчно? Имаме ли идея какво се крие в дълбоките води, стигащи до повече от 2200 метра под морското равнище? Защо всъщност Черно море се нарича по този начин?
Ако сте на плажа, отпуснете се и разтворете следващите страници, ако не – помечтайте за горещия пясък с това, което учените имат да ви разкажат за Черно море.
Черно море е полузатворено и това е, което го отличава от почти всички останали. Връзките му със Световния океан са много ограничени – само през Босфора и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток. Подхранва се най-вече от големите реки Дунав, Днепър, Днестър, като най-силно това важи за северозападната му част. Там шелфът е по-широк и плитък.
Речният вток е и основната причина нашето море да е доста по-слабо солено от повечето други. На повърхността солеността е от порядъка на 17-18 промила – за сравнение в Средиземно море стойностите са два пъти по-високи – около 34.
Поради твърде малкия обем на водата в морето ни на практика няма приливи и отливи. Те достигат най-много символичните 8 сантиметра и могат да бъдат регистрирани само от учените.
Гледайки го от повърхността, често ни се струва, че Черно море гъмжи от живот, но не е точно така. Mовече от 80% от обема му е обитаван само от микроорганизми –
предимно бактерии, които не се нуждаят от разтворен кислород
Причината е голямото съдържание на сероводород. Веществото е във висока концентрация още на 200 метра дълбочина, а на места и по-високо. Затова и в нашето море под тази дълбочина не може да вирее нищо, различно от анаеробните бактерии. Явлението се оказва доста рядко – подобни условия се наблюдават само в Балтийско море, по фиордите край скандинавските брегове и в океанската падина Кариаку.
Много са предположенията на учените за произхода на сероводорода в Черно море. Според някои всичко започнало преди много години, когато водният басейн бил сладководен.
По неизяснени все още причини, вероятно земетръс, нивото на съседното солено Средиземно море се вдига и водата оттам залива нашето езеро. Живеещите сладководни организми не могли да оцелеят при по-високата соленост и след измирането им на дъното
се натрупва биомаса и от микроорганизмите
в нея се образувал сероводородът
За това свидетелстват богатите на органично вещество седименти от този период. Произходът на сероводорода е бактериален, образува се с участието на т.нар. сулфатредуциращи бактерии.
Дали затова Черно море се нарича черно? Много са и хипотезите за името му – според историците причината са внезапните бури, които потопявали древните кораби. Други учени са на мнение, че името идва от вида му. Неговите води не са лазурни, нито кристални, а тъмни и с по-ниска видимост – средно до 8 метра дълбочина, и то ако имате късмет водите да са чисти. Другите морета са до 3 пъти по-бистри и прозрачни.
Основна причина за замърсяването на Черно море е човешката дейност, казва ст.н.с. Галина Щерева, научен секретар на Института по океанология на БАН. Тя оглавява и секцията, която изследва химическия състав и това как хората му влияят. Отчасти парадоксално, оказва се, че благодарение на кризата в икономиката ни след началото на 90-те години замърсеността е доста по-ниска.
От вече далечната 1946 г. постоянно
се прави анализ на водите
– в началото измервали само температура и соленост, а днес са включени най-разнообразни замервания на различна дълбочина – за определяне на разтворен кислород, наситеност, търсят се биогенните елементи, неорганичните разтворени форми – нитрати, нитрити, общ азот, фосфати и общ фосфор. Заедно с това се определят електропроводимост, соленост, алкалност…
Особено важни са проучванията за фосфати, нитрати, нитрити и амоний. Въпреки че се съдържат в доста ниски концентрации – под 1 мг на литър, те са съществени, защото са основната „храна” за първото звено от биологичната верига – фитопланктона.
Оказва се, че според данните на учените пикът на негативното влияние на човешката дейност по нашето крайбрежие е бил през 80-те години на ХХ век – тогава и концентрациите на тези биогенни елементи са най-високи.
