Преди 45 години след дълги митарства и усуквания, след умопомрачителни търсения на теле под вола, създателят на легендарната групировка Тексим – Георги Найденов, най-сетне е осъден. Той е уникален бизнесмен и от всичко прави пари, негов аналог през годините на прехода е само Илия Павлов.
Ето как започва всичко:
През 1960 година по идея на известния стрелчански общественик и партиен деец Георги Найденов – известен с партизанския си прякор Гето, Министерският съвет създава външнотърговското предприятие “Тексим” за доставки на специални производства, в т. ч. и оръжия. Това е революционно решение в дните на твърд комунистически режим. Някои определят решението за свободното предприятие „Тексим” като политически експеримент, но безспорно това е уникално и дръзко стопанско начинание в условията на соца. То е първото и единствено по рода си в целия социалистически лагер, а печалбите, които носи на държавата са космически.
Под упора на Москва и ежбите в Политбюро обаче, един сполучлив икономически експеримент бива прекъснат в най-успешната му фаза. Целият ръководен състав на обединението е хвърлен задълго в затвора заради нелепи и скалъпени обвинения. Надали някой от по-младото поколение е чувал нещо за този скандал, но в края 60-те години той тресе управляващата българска върхушка.
А всичко започва с най-добри намерения.
В началото на 60-те години на миналия век управляващата България БКП търси нов подход за развитие на икономиката ни. Той се осъществява основно чрез предприятието действащо по пазарен модел „Тексим”, превърнало се държава в държавата.
За възрастните българи Георги Найденов е известен като човекът, който доведе Кока Кола в България. Същата кока, която до тогава народът знае само от злъчните карикатури, с които се гаврехме с американските войници: как те се напили с Кока Кола и изпотрепали цяло село мирни виетнамци. Народът усеща Тексим и по луксозните западни цигари – един пакет Кент се продава за 1,20 лева и е можело да си го купиш, където поискаш. Това бива масовата представа за империята Тексим. А иначе тя е въртяла оборот за милиони долари. Когато бива създадена през декември 1960 година със секретно постановление на Министерския съвет, Георги Найденов разполага само с 2 314 долара. За една петилетка капиталът на фирмата става 136 милиона долара – без да се брои огромната материална база. Гето печели милиони долари, но те всъщност отиват в държавната хазна – това е златната кокошка на България. Защото Тексим всъщност е външнотърговско предприятие – под прикритие частно, а печалбата е за държавата.
Звездата на първия бизнесмен в социалистическа България изгрява преди 55 години. Тогава Найденов е офицер от разузнаването, но работи под прикритие в министерството на външната търговия, където попада в полезрението на вицепремиера Живко Живков.
По това време България активно подпомага алжирската революция, насочена срещу френските колонизатори, и не е случайно, че от българска страна именно Георги Найденов е определен да осъществява контактите с алжирския Фронт за национално освобождение, да го снабдява с оръжие и да получава в замяна необходимата за страната ни твърда валута. От алжирска страна партньор на Найденов е Мабет Шареф, известен още като д-р Хашеми.
При удачно подбраните партньори се решава дейността по въоръжаването на алжирците да се канализира посредством легална търговска организация у нас, наречена „Тексим” и чрез смесено българо-алжирско дружество с 50 на сто участие на всяка страна. През 1961 г. в Лихтенщайн е създадена фирмата „Имекстраком”, като тя е регистрирана от двамата партньори Найденов и Хашеми в качеството им на частни лица. Георги Найденов получава високо държавно доверие и след години, при развръзката, прехвърля всички активи на страната.
Работата потръгва. Независимо че е рискована и свързана с опасността от международен скандал. С изключителната си дързост и безспорен нюх за бизнес, той успява под носа на могъщото френско разузнаване да прекара кораба „Родина” с 10 хиляди тона оръжие за алжирските бунтовници. Французите му правят засада, но след личното разпореждане на крал Хасан II, нашият кораб с пушкалата акостира в пристанището в Мароко и те остават с пръст в уста. А в хазната влизат над 50 милиона долара!
Тодор Живков е във възторг! Той току що се е върнал от Ню Йорк, където е държал реч в ООН. И докато Хрушчов удря с обувка по трибуната, нашият влиза в американски фирми и магазини и остава поразен от напредъка на янките. Живков е амбициран да търси нови икономически подходи и идеята за „Тексим” и напористия Найденов му идват дюшеш. И така Гето първи и единствен доказва, че социализмът е в състояние да развива успешна и високоефективна икономика.
През 1961 г. Найденов и Живко Живков се виждат в Тунис с алжирския премиер Бен Бела, като се стига до пълно разбирателство в изгода на двете страни. След освобождението на Алжир през 1962 г. става актуален въпросът каква ще е бъдещата съдба на „Тексим”. Тодор Живков, виждайки възможността за притока на свежа валута в държавата дава зелена светлина. Решено е „Тексим” да продължи да съществува като свободна стопанско-търговска организация за износ, внос, реекспорт, техническа помощ, стопански инициативи и валутни сделки при използване на натрупания опит от кадрите и установените международни връзки.
Чрез новаторски принципи на ръководство и дейност „Тексим” набира огромна финансова и икономическа мощ и се издига на най-високо ниво в своята дейност, сравнено с всички стопански държавни организации, провеждащи реформи и експерименти.
В своето развитие „Тексим” преминава през три етапа:
1961 – средата на 1965 г. Предприятието в сътрудничество с „Имекстраком” развива активна стопанска, външно-търговска и реекспортна дейност, създавайки 8 задгранични фирми. Организира транспортна дейност и формира морска търговска флотилия.
От средата на 1965 до началото на 1967 г. – в „Тексим” се влива Държавно стопанско предприятие „Български минерални води”, като по този начин се създава ДСО (Държавно стопанско обединение). Към него се присъединява къща „Мода и лукс”, търгуваща с вносни стоки на българския пазар в родни левове. Стопанската дейност се разгръща убедително и на широк периметър. ”Тексим” доказва правотата на икономическата си целесъобразност в конкуренция с другите стопански организации. На 20 януари 1967 г. с постановление на МС се извършва обединение на ДСО „Корабостроене и корабоплаване” и Дирекция „Балкантранс” с „Тексим”, като по този начин се създава първият роден концерн – групировката „Български търговски флот”, наричан от хората отново „Тексим”. Той притежава 103 кораба. Това са години на най-активна дейност на българския търговски флот, достигайки обем на работа 1 млн. тона.
Развива се международният автотранспорт. Големите товарни и хладилни коли се увеличават десетократно – от 100 на 1000, закупени са 6 пътнически самолета „Ил 18”, построени са 5 завода за безалкохолни напитки, вкл. и за Кока Кола. Закупен е завод за боракс, създава се селскостопанска авиация, която работи в африканските страни и носи долари, основава се Морска търговска банка с оборот от 1,5 млрд. лева, застрахователно дружество и др.
Ефикасното ръководство на концерна се потвърждава от факта, че 17 души началници направляват 45 000 работници и специалисти!
Ефектът от дейността на „Тексим” за 7 години е поразителен – по баланс за 1962 г. “Тексим” разполага със 7000 лв., а през 1969 г. има чиста печалба от 27 271 000 лв., като само за 1967 г. преотстъпва на държавата 2,5 млн. долара!
„Имекстраком” през 1961 г. получава от България и Алжир 10 000 франка, равни на 2314 долара. През 1969 г. фирмата има чист актив от 11 900 000 долара, изразени в имущества, пари и ценни книжа. „Тексим” осигурява на ДСО „Корабоплаване” кораби на стойност 60 млн. валутни лева. Групировката подпомага балансът на навлата в западна валута от пасивен да стане активен, като през 1968 г. получената валута надминава разходваната с 5,5 млн. долара.
Възходът на групировката, разглеждана вече като държава в държавата, се дължи както на нейния особен статут на дейност, така и на общия икономически подем на България в тези години, на големия ръст на износа и вноса. Държавата има полза от групировката и тя получава подкрепата на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков, но само за известно време.
Според Огнян Дойнов, „Тексим” внася продукти, които продава с голяма, недопустима за никоя друга по това време надценка на нашия пазар. За разлика от другите държавни компании обаче, не плаща мита. От друга страна, за да се хареса на Тодор Живков, Найденов купува българска стока и я продава в чужбина на дъмпингови цени. Това е, казано по най-достъпен начин, икономическата магия на империята. Тя работи на пазарни принципи и печели огромни суми, като по този начин доказва колко е ялова социалистическата планова икономика. Това е уникален експеримент – първи и единствен при социализма, който показва, че и тогава може да се печели успешно. Нещо, което по-късно направиха китайците, разбира се, в стократно по-големи мащаби.
Найденов е неуморен, експериментира, шета по света и прави сделки. Това, което е правел в онези времена, граничи с фантастиката. Да се опълчиш срещу централизираната ни икономика, да експериментираш, да въртиш бизнес със западните акули и да наливаш милиони долари в държавната хазна – ами това е достойно за завист. От завист или не, Кремъл не без съдействието на чугунените глави в Политбюро, слагат край на капиталистическия експеримент в социалистическата държава. Той – селянчето от Стрелча да върти печеливш бизнес по света, а те?
Гето наистина е роден в село Стрелча през 1927 година, на 16 години влиза в нелегалния РМС, става един от най-младите партизани в бригада „Васил Левски”. Дни след 9 септември 1944 година работи в градското ученическо бюро в Пловдив и организира успешни акции срещу спекулантите. Изтеглен е в централното ръководство на РМС в София, показва блестящи организаторски качества. Заради тях е приет да работи за нашето разузнаване. Назначен е под прикритие в министерството на външната търговия, бил е търговски представител в Египет. После идва възходът на „Тексим”, но не закъснява и неговия залез. А той е с трагични последици за част от участниците в него, начело с Гето, обвинени и превърнати в изкупителни жертви на системата.
Съдбата на първия социалистически бизнесмен е решена на тайна среща в резервата Сребърна. Там на границата с Румъния КГБ има своя резиденция. От Москва е дошъл лично мрачният шеф на чекистите – Юрий Андропов. Сега той е още по-навъсен, а срещу него смирени и уплашени мигат първият заместник на Тодор Живков в правителството – Живко Живков, министрите на външната търговия и на транспорта – Лъчезар Аврамов и Пенчо Кубадински, шефът на Държавна сигурност Григор Шопов. По спешност е извикан на срещата и следователят Николай Орешаров. Първия не присъства, но знае всичко. Андропов гледа ледено и натъртено заявява: Трябва да се сложи край на Тексим, а Георги Найденов да бъде пратен в затвора. На Орешаров се възлага да ръководи следствието и да събере доказателства за престъпления.
Подтекстът е ясен – или правите това, или Живков ще бъде сменен. По челата на нашите лъсва пот, те много добре знаят, че каквото каже могъщият шеф на КГБ, Брежнев вече го прави. И Тодор Живков знае това отлично, затова е дал съгласие за саморазправа. Тази среща е само месеци след като е затрита Пражката пролет през август 1968 година и КГБ мачка яростно всякакви кълнове на капиталистическа икономика и култура.
От тази среща има само един, който е изключително доволен. Това е министърът на транспорта Пенчо Кубадински. Защото Георги Найденов под прикритие е негов заместник. Иначе е полковник, заместник – началник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Гето е негов заместник, но не бръсне дори за слива министърът си, а пряко работи с Тодор Живков. Защото не е тайна, че империята Тексим е създадена под ръкоплясканията на Тато: разгръщай се, повтарял Първия, аз съм зад теб! Зад теб, но когато е застрашена неговата власт, тръгва срещу Гето.
Бай Пенчо се е дразнел от вироглавството на своя заместник. Дори, според един очевидец и участник в ловните излети, веднъж нервно казал: Другарю Живков, кой е този Георги Найденов, та прави каквото си иска! Тато нищо не отвърнал, само пуснал една тънка усмивка.
Трагичната развръзка за групировката започва през 1969 г. По нареждане на Тодор Живков финансовото министерство формира работна група начело с Иван Палийски, която трябва да извърши диктуваната от него ревизия, като още преди това през март чрез Административния отдел на ЦК на БКП нарежда на прокуратурата да започне следствие срещу „Тексим” с цел да се дадат под съд нейните ръководители.
Заседанието на Политбюро на ЦК на БКП за разглеждане доклада от ревизията на БТФ “Тексим” се провежда през есента на 1969 г. Авторите на доклада критикуват дейността на групировката за неспазване на бюрократични формалности, от които тя е освободена. Повиканият на заседанието Георги Найденов дава изчерпателни обяснения без никакъв резултат.
Живко Живков защитава експеримента „Тексим”, но не смее да се опълчи срещу корекция на ревизията, приемайки с неохота предложението на Тодор Живков двамата с Тано Цолов да проверят всички факти и данни, свързани със статута на „Тексим”.
Започва сложната проверка, но само след един ден Тодор Живков извиква членовете на Политбюро, занимавайки ги с измисления сигнал на Георги Найденов до него, че в Политбюро и ЦК на БКП има формирана опасна мафия, целяща смяната на сегашното ръководство на партията и държавата, и че в нея влизат Тано Цолов, Пенчо Кубадински и други членове на Политбюро. Тодор Живков приема сигнала за провокация, спира финансовата ревизия и праща документите от нея в съда и прокуратурата.
Пристъпва се към брутална разправа с „Тексим”. Главните действащи лица от групировката са хвърлени в затвора. Цяла година следовател Никола Орешаров търси виновните, за да разбере накрая, че няма никакво престъпление или злоупотреба в групировката. Той казва: Георги Найденов можеше от лайна да направи пари! Уникален бизнесмен и негов аналог през годините на прехода е само Илия Павлов. Според следователя, Найденов дори е купувал на безценица стари руски кораби, ползвал ги е за няколко рейса из моретата и след това ги потапял, като вземал огромни застраховки. При търговските операции е успявал направо да смачка руската рубла – вместо по 98 стотинки, както е официалният тогава курс, той я свалил до 65 стотинки. Невероятен нюх и талант за бизнес. След доклада пред Живков той е уволнен и остава дълго време без работа.
Процесът в Софийски градски съд с председател на състава Илия Байчев приключва с решение, че деветимата обвиняеми по делото „Тексим” са невинни. Байчев е уволнен, а Георги Найденов и осемте му колеги са върнати неправомерно в затвора. Ядосан от оправдателната присъда на Софийски градски съд, Тодор Живков се обръща за помощ към главния прокурор Иван Вачков и към председателя на Върховния съд Ангел Велев.
Впоследствие състав на Върховния съд отменя решението на Софийски градски съд и изпраща Георги Найденов за 20 години в затвора. Всички, свидетелствали в полза на обвиняемите, са уволнени. Имуществото на групировката „Тексим” е разпределено безвъзмездно на различни държавни ведомства и организации. Разгромът на „Тексим” вади от властта поддръжниците на експеримента – Лъчезар Аврамов, министър на външната търговия, Ангел Солаков – на вътрешните работи, и Живко Живков, вицепремиер и председател на Комитета за стопанска координация.
Две са главните причини за трагичния край на първия български концерн – сериозният конфликт между новаторския експеримент на свободната инициатива и командно-административния ред, почиващ на централизирана планова икономика, и съпротивата срещу новите икономически идеи, особено след чехословашката драма от 21 август 1968 г.
А България губи цели 20 години за своето възходящо икономическо развитие!
Гето търка наровете в Старозагорския затвор пет години и излиза на свобода. Но не му се признава пенсия, не му се дава работа. Бариерата се вдига едва през 1988 година, когато Живков му разрешава да отиде във Виена – вече е излязъл прословутия Указ 56 за частни фирми. Там той замисля и през 1992 година открива своята Частна предприемаческа банка „Тексим”. По една ирония на съдбата, точно когато четат съдиите решението за откриването на банката, в съседната зала произнасят присъдата срещу Тодор Живков.
Георги Найденов умира на 2 октомври 1998 година.
