Купуваш си авиокомпания за $150 000 долара, разпродаваш самолетите и недвижимото й имущество, печелиш 300 милиона долара от тази далавера и накрая хвърляш покупката си на боклука на историята. Това накратко правят израелците от „Зееви груп” с националния авиопревозвач „Балкан” благодарение на премиера Иван Костов.
Продажбата
Продажбата на „Балкан” е спешна, а причината – превозвачът е в така наречената Изолационна програма, съставена от правителството на Иван Костов под ръководството на Световната банка и Международния валутен фонд. Те следят под лупа страната след управлението на кабинета „Виденов”.
Какво е условието за държавните дружества, попаднали в списъка – ако не им бъде намерен купувач до 30 юни 1999 г., те трябва да бъдат закрити.
За „Балкан” в последния момент се явяват петима кандидати – консорциумът между „Зееви груп” и „Аркия”, две офшорки, регистрирани в Люксембург – „Ар рент” и „Дата контрол холдинг”, Руският авиационен консорциум и едно физическо лице – немецът Улрих Бентелер. Последният представлява „Глобал авиейшън инвестмънт”.
Две от офертите се набиват повече на очи – най-добри условия дава Бентелер. Сумата, която предлага, е 400 000 долара, като за пет години след покупката ще инвестира в „Балкан” $300 млн. Отделно обещава под негово ръководство авиокомпанията да се сдобие с още самолети.
Другото предложение е на консорциума между „Зееви груп” и „Аркия”. Те са готови да дадат 150 000 долара и да вложат в „Балкан” $100 000 млн. през следващите пет години. Отделно планът им включва да съкратят 1000 души, да оставят 11 самолета от 26, и да „отрежат” полетите за далечните дестинации, които всъщност носят най-големи приходи.
Офертата на Улрих Бентелер е доста по-добра от тази на израелците, но именно те са избрани за приватизатор, а както се разбира по-късно, всъщност за унищожител на „Балкан”.
На среднощно заседание на правителството на 29 юни 1999 г. е взето решение „Зееви груп” и „Аркия” да купят 75% от авиокомпанията срещу 150-те им хиляди долара. „Инвеститорът” придобива и дълговете на „Балкан”, които са около $130 млн. Останалите 25 на сто от собствеността остават държавни.
Министрите, присъствали на сбирката, не се съобразяват с факта, че едва петима от 11 експерти от Агенцията по приватизация, разглеждали офертата, са се подписали в знак на одобрение. По-късно се оказва, че голяма част от членовете на кабинета дори не са запознати с приватизационния договор. Наясно с всички нейни параметри са били премиерът Костов, заместникът му Александър Божков, вече покойник, министрите на транспорта и финансите – Вилхем Краус и Муравей Радев. Загадка остава кой тогава е бил в час със секретните документи, съпътсващи договора. В тях има уникални привилегии за фирмата купувач – например дълговете, които „Балкан” има към други държавни предприятия, възлизащи на над 15 млн. долара, се разсрочват за 20 години напред.
В крайна сметка споразумението е окончателно одобрено с подписа на Иван Костов под решение на Министерския съвет. Така авиокомпанията се сдобива с нов мажоритарен собственик.
Какво следва?
Към момента на сключване на договора „Балкан” лети по 54 направления с 26 самолета, собственик е на 37 имота зад граница и на още десетки у нас. Освен това притежава едни от най-удобните часове за излитане от международните летища – така наречените слотове, които са безбожно скъпи. Например цената на слота на аерогарите в Ню Йорк е купен от превозвача още докато е държавен за 5 милиона долара.
С всички тези активи започва да се разпорежда „Зееви груп”, която остава самотен мажоритарен собственик на „Балкан”. Причината – малко след подписването на сделката с българската държава консорциумът осиротява – „Аркия” се оттегля.
Появяват се съмнения, че тя е била само за параван, тъй като е фирма с опит в авиобизнеса. Докато „Зееви груп” специализира в ликвидацията на губещи дружества. Нещо, което едва ли е убягнало на Костов и министрите му.
След като израелците влизат във владение, ситуацията се развива бързо и убийството на „Балкан” не трае дълго.
В София пристигат мастити представители на „Зееви груп”, които чертаят светло бъдеще за „Балкан”. Хора като Андрю Грей и Цви Франк са директори, българският представител на „Зееви груп” Барух Чакъров също е началник.
Разграбването на авиопревозвача започва на пълни обороти.
„Зееви груп” за начало продава акциите, които „Балкан” има в Международната асоциация за въздухоплавателни съобщения (SITA). Според официалната информация на бившия шеф на „Балкан” Филип Мустаков в началото на 1999 г. броят на притежаваните акции е 520 000. Тяхната стойност е близо 40 милиона долара.
България е сред основателите на SITA, която се ползва от 100 държави, и логично има голям дял чрез националния си въздушен превозвач. „Зееви” се разделят с акциите за сума, която е почти наполовина от реалната им стойност – продават ги за 27 млн. долара.
Другата голяма цел на израелците явно са имотите – те слагат на сергията апартаменти, къщи, офиси, намиращи се в локации по цял свят – Амстердам, Казабланка, Брюксел, Бахрейн, Ню Йорк, Стокхолм, Москва, Берлин, Найроби, Калкута, Багдад, Коломбо, Хелзинки и така нататък.
Слотовете на най-големите летища са продадени. Гад Зееви нарежда на подчинените си в София да превеждат сумите от всички продадени билети на цена над 500 долара в сметки извън страната.
Докато източването продължава, правителството и Костов само хвърлят прах в очите на публиката, като инициират проверки, водещи до задънена улица. Премиерът си има други грижи – в края на 1999 година е сменил 80% от министрите си и е назначил нови.
Новият шеф на икономическото ведомство Петър Жотев и колегата му с ресор транспорт Антони Славински не успяват да овладеят ситуацията в „Балкан”. До последно двамата дори не знаят какви са точките в приватизационния договор.
А какво е довело той да бъде подписан със „Зееви груп”, става ясно в кулоарите на парламента.
Разкрития
През пролетта на 2001 г. депутатът Петър Димитров задава въпрос към Петър Жотев, на който не получава отговор. Питането е дали изпълнителният директор на „Балкан” и представител на „Зееви груп” у нас Барух Чакъров е сред дарителите на фондация „Бъдеще за България”. Същото дружество с идеална цел, което е оглавявано от премиершата Елена Костова и на което беше посветен предишният материал от поредицата.
Въпреки че Жотев не отговаря, информацията поражда интереса на медиите, които започват да питат. Накрая Елена Костова признава, че Чакъров като частно лице е направил дарение за фондацията.
Тя отказва да назове точната сума, но журналистката Люба Манолова публикува документите няколко години по-късно. Става въпрос за сума малко над 4 милиона лева тогавашни пари, влезли в касата на фондацията на два пъти – на 7 и 13 юни 1999 година.
В края на същия месец Иван Костов и правителството му подаряват на Гад Зееви „Балкан”. Този акт е началото на убийството на авиокомпанията. Властта в лицето на Костов парафира един от най-неизгодните договори в съвременната история.
В крайна сметка „Зееви груп” нито прави обещаните инвестиции, нито покрива дълговете. Въпреки че „Балкан” има частен мажоритарен собственик, държавата продължава да налива пари в авиопревозвача – „по изключение”, типично за политиката на Костов. Правилото на изключенията премиерът следва още от аферата „Сапио”. И за пореден път неговите действия „по изключение” водят до нанасянето на жесток удар върху икономиката на България.
На 29 октомври 2002 г. съдебен състав на Софийския градски съд обявява в несъстоятелност „Балкан”. Един от най-големите авиопревозвачи в Европа е погребан, като преди това е източен и окраден.
През 2011 г. СГС постановява три присъди срещу някогашните началници в „Балкан” – Андрю Грей, Цви Франк и Йехим Мар-Хаим. Те са признати за виновни за нарушаване на валутния закон.
„От 15 декември 1999 г. до 13 декември 2000 г. тримата са превели незаконно по сметки на холандска фирма на Гад Зееви общо 37,9 млн. долара от продажбата на самолети, акции и друго имущество на авиокомпанията”, гласи съобщението на прокуратурата. Тоест съдът е приел, че има достатъчно доказателства за източване на „Балкан”, като всичко е превеждано по сметки зад граница. Грей получава три години условно, а Франк и Мар-Хаим – 4 г. ефективно. Но те отдавна не са в страната и това изобщо не ги интересува.
Добрата новина е, че „Зееви груп” не успя да осъди българската държава за 220 млн. долара. Делото израелците заведоха пред международен арбитражен съд заради нарушаване на приватизационния договор.
Но най-добрата новина отново е за Иван Костов – въпреки поредните му действия срещу България той не понесе отговорност.
