Ще има само един важен въпрос през 21-ви век.
И той е: Кой позволи да ни убиват на улицата, на летището, в кафенето, в театъра ни или на празника ни?
Кой позволи Ница? Париж? Брюксел?
Кой не вижда връзката между новините и техния резултат, които като указателни знаци водят до мястото, наречено – ТОЛЕРАНТНА КАСАПНИЦА ЕВРОПА
Новината за Париж беше до новината за 400 хиляди емигранти, влизащи в Европа.
Новината за Брюксел беше до новината за най-много на брой наведнъж спасени бедстващи северно африканци в Средиземно море.
Филмът за бедстващи афганистанци беше до краткото съобщение, че половината европейски страни са щадили и пазили от руското правосъдие човека, взривил Истанбул – Чатаев.
Новината за Ница е до реплика на Хилари Клинтън, че ислямът няма нищо общо с тероризма. Нищо.
Тези новини не пораждат ли въпроси в белите ни толерантни глави? Никой не пита – как така?
По чие нареждане, в коя политика така безкритично се приемат непознати хора, чужди култури и се разселват в цитаделата на славния мечтан мир?
В чия глава не е ясно, че това е отчаяна, пълзяща, всенародна, нелегална, подла война с всички средства срещу обикновения европеец и никога срещу кохортите охрана на неолибералните меркелисти.
И никой не пита защо толерантостта към мъката на бежанците не беше съчетана с ясен регламент на приемане, и дори варианти за отхвърляне на кандидатури за европейски заселници?
И никой не пита кой точно реши емигрантите да се пускат през зелената граница като туристи?
И никой не пита кой точно реши, че ако емигрантите са се откъснали от африканския бряг не могат да бъдат връщани там?
И защо всеки, комуто биват зададени тези въпроси, те поставя пред свършения факт, че вече местни, локално живеещи хора правят атентатите и те нямат нищо общо с политиката на прегръщане на убийците на Европа.
Да, местни са.
Защото това, което се случва започна преди десетилетия.
Някой изкова и закачи на входа на целия континент табелката, че сме толерантни към всичко и всички.
И друг добави думата “касапница” отдолу на арабски. За да се чувства като у дома си.
