Преди два дни в една дискотека в Слънчев бряг се стреляше като в сирийския Алепо по време на офанзива. Но главният комисар и също толкова главен секретар на МВР Костов посочи като основна причина за касапницата „битов скандал”. Може би това непрофесионално прозрение на висшата професионална длъжност във ведомството идва, за да затвърди признанието на социолога на вътрешните работи Бъчварова, че подчинените й не се справят с битовата престъпност. А с останалата се справят перфектно.
Главният комисар едва ли не знае (в противен случай не си е на мястото), че битов скандал е когато комшия те фрасне по главата с празна бирена бутилка, щото си изтупал килима си върху прането на жена му, или задната гума на колата ти е изпомачкала теменугите, посадени пред блока от тъща му. Или когато двама пияници се скарат в кръчмата на тема „те мене уважаваш ли ме” и се заформи меле.
Когато една оперативно интересна личност, която от години е във фокуса на правосъдието, ама все не може да бъде „фокусирана”, нахълта в дискотека със сюрия въоръжени гардове, за да разчиства сметки и бъде посрещнат с огън като във „Форт Апахи”, приключил с убит и тежко ранени – това не е битов инцидент.
Това е демонстрация, че организираната престъпност е безнаказана и неконтролируема. Че определени заведения се ползват със статут на екстериториалност в Република България. В тях може да се продава дрога, да се поръча платена женска/мъжка плът, да се влиза с боен арсенал, да се раздава кърваво правосъдие. Показнò, че независимо от мощно пропагандираната операция на МВР срещу мутренските кортежи от джипове, модата подземни босове да се движат с охрана, по-голяма от тази на американски президент, не е минало. Гардове, въоръжени по-добре от армията на Андора (чийто девиз, между другото, е сходен със словата, изписани над нашия парламент – Virtus Unita Fortior – „С общата сила – по силни”).
Ако определим тежкото криминално престъпление в Слънчев бряг като „битовизъм”, спокойно може да запишем и дръзкия професионален обир на Хасковската поща като неправомерно теглене на парични средства. А нападението срещу антимафиот №1 в Силистра – като дребно хулиганство…
И докато оправданието на Бъчварова и компания е, че в малките населени места има битова престъпност, защото не достигат сили и средства, е ли е такова положението и в един от най-големите курорти в началото на туристическия сезон?
При „битовия инцидент” по щастлива случайност няма пострадали невинни граждани – български или чужди. Защото иначе трябваше сериозно да се замислим, какво да сложим на новото лого на страната ни като ваканционна дестинация. Може би АК-47? Или да включим в туристическия пакет атракцията „Разчистване на сметки в стил 30-те години в Чикаго”…
Черноморският ни курорт бе блокиран от полиция и жандармерия като село в Северозападна България с преобладаващо циганско население след поредно престъпление. С тази разлика, че едва ли чуждите туристи се радват на засиленото полицейско присъствие като изтормозените възрастни хора от дълбоката провинция. Ако искаха екшън – щяха да си поръчат круиз до Сирия.
Оказва се, че полицията не е в състояние да осигури спокойствие не само на българските граждани, от престъпната наглост вече страдат и гостите на страната. За по-малко от 24 часа България заприлича на Дивия Запад. Обир на поща, престрелка в кръчма.
Само че ги няма чаровните бандити от холивудските филми. Има безскрупулни наркодилъри и сводници, „бизнесмени”, които уреждат бизнеса си с пистолет (бизнесмени – защото не стрелят сами, а техните прислужници), хора, които не зачитат човешкия живот. Окрилени от десетилетия безнаказаност.
Защото го няма и благородния шериф от уестърна. Благородните „шерифи”, отдадени безкористно и всецяло на служба на обществото, днес загиват. От собствената си ръка или покосени от инфаркт. Другите – с повече късмет – подават рапорти за напускане. Полицията е демотивирана, предадена от „своите” министър, зам.-министри, главен секретар, от „своите” народни представители. От своето общество, което все забравя, че проблемите на рибата не идват от опашката. И че при опасност викаш „Полиция!”, а не „Министър Еди-кой-си!”
По-лошо не може да бъде, ще каже песимистът. Може, може, ще го успокои оптимистът. И наистина ще стане по-лошо, ако Министерството на вътрешните работи не бъде реформирано кризисно. От оптималното използване на възможностите на личния състав, от повишаването на материалното осигуряване, предназначено за нормална дейност, от задържането на можещите и искащите да се борят с престъпността в системата, от създаването на широка мрежа доброволни сътрудници (защо не си кажем думата – агенти).
Колкото до орязването на парите при пенсиониране и отпуските – това едва ли ще изпише вежди. Виж – със сигурност няма да спре Очите. И отново ще свирят куршуми.
Или наистина – Virtus Unita Fortior – с общата сила ще станем по-силни.
