Паисий Хилендарски отива там, където може да бъде добре разбран.
В 6 клас е рано, тогава ще бъде просто текст. Ботев, Вазов, това не са само текстове – тези велики произведения трябва да се поднесат в правилната възраст и в съответствие с изучаваната тогава история.
Това обяви просветният министър Тодор Танев.
Иска да чуе стратегията на министерството за възпитаване на родолюбие
След уикенд на истерии, че МОН ще реже патриотични произведения от новите учебни програми, министърът увери, че публикуваните програми за 2, 6 и 8 клас са проекти. Те ще стоят на обществено обсъждане за един месец и ще подлежат на промени.
Нищо, свързано с българската националност, няма да отрежа. Аз съм патриот, обяви Танев.
Близо 30 текста падат от програмата по литература до 12 клас в проекта на МОН. От 171, изучаваните текстове ще са около 140, ако програмата бъде приета в този си вид.
Сериозно “ощетен” в проектопрограмата по литература е Атанас Далчев. Той е предвиден за изучаване само с две стихотворения – “Повест” и “Молитва”. Христо Смирненски и Яворов също са “прекроени”. Яворов ще се изучава разпокъсано с текстове в 4 класа – 7, 10, 11 и 12 клас.
“Стани, стани, юнак балкански” остава в програмата, но песни като “Хубава си, моя горо” няма да се учат като литературни текстове. МОН предвижда те да отидат в часовете по музика, защото само с текст „не докосвали” достатъчно децата.
По настояване на министър Тодор Танев в проекта е отпаднал Алековия “Бай Ганьо в банята” – Танев го намира за неуместен и е настоял да се замени с “Бай Ганьо пътува”.
Основното остава, въвеждаме децентрализация в образованието – учителите да решават сами с какво да допълват задължителните текстове, обявиха от експертната група, готвила новите програми.
В 10 клас ще се изучава само българска литература, стана ясно още от проекта на сайта на МОН.
Въпреки, че – по думите на министър Танев, “Бай Ганьо в банята” звучи неуместно, ще си позволим да ви припомним с кратък откъс този уникален текст на Алеко. Пък и щом ще изчезва от учебниците, ще е добре да си го прочитаме от време на време:
“…Той се огледа по стените на коридора, потърси някой гвоздей да закачи възела си; той мисли, че щом е стена, трябва да има и гвоздей по нея, и се обръща към мене:
– Ама простя работа тези немци, един гвоздей не им стига ума да забият, па казват, че ние сме били прости.
Като се убеди окончателно в простотията на немците, бай Ганьо сложи нерешително кърпицата си с мускалите пред входа на стаичката си, за да му са пред очите, доде се изкъпе.
– Ти я чуй, момче – обърна се той към мене, – ти хем се къпи, хем понаглеждай мускалите, па гледай и мен какво нещо ще изкалъпя. – И с тия думи бай Ганьо дигна единия си крак и стъпи на оградата… – Ти само гледай… Повдигна се, тури и другия крак, изправи се, прекръсти се и извика:
– Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна.
Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата. Той се повдигна нагоре, спусна си нозете, стъпи на дъното, изправи се със затворени очи и запушени уши, изтърси се от водата – пуф! – и пръсна вода през увисналите си мустаки – пуф! – и изцеди водата от косата и лицето си, отвори си очите, погледна ме и се засмя:
– Ха, ха, ха… а? Какво ще речеш?…
Аз не успях нищо да река, защото той се пусна хоризонтално над водата и почна с ръце да пляска повърхността, почна да плава по “гемиджийски”: пляс! – с ръката и ритне две текмета назад, пляс! – с другата ръка и още две текмета. Целият басейн закипя. Като че бяхме под някой водопад. Вълни запляскаха към краищата, вериги от капки бризнаха чак до насрещните стени.
– Туй се казва “по гемиджийски” – извика през вълните тържествующият бай Ганьо; – чакай сега да им покажем “вампор” на кое викат.
И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана. Той завъртя бързо ръце, за да изрази колелото на парахода: “Тупа-лупа, тупа-лупа, фйюууу – и бай Ганьо изсвири с уста. Немците окаменяха на местата си. Те, по всяка вероятност, приеха моя другар за някой новодошъл, не постъпил още в лудницата възточен човек и аз забележих по лицата им не толкова негодувание, колкото съжаление. А бай Ганьо, вижда се, прочете по лицата им безкрайно удивление на неговото изкуство и затова възлезе бързешката по стълбата, изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:
– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: “Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!”
(Словото)
