Тайните на Исус Христос

“Новозаветните текстове (“Нов завет”) са писани в края на първи и началото на втори век, след Христа. Събитията описани в тях носят легендарен характер. Новият завет съдържа 27 киги, написани най-малко от осем различни автори за период от около 50 години. Книгите се разделят по следния начин: Евангелия: от Матей, Марко, Лука и Йоан; Ранно – църковна история; Деяния на апостолите. Цялото послание на Новия завет се съсредоточава върху раждането, живота, служенето, смъртта и погребението на Исус Христос.Четирите евангелия са създадени с цел да се укрепи вярата в Исус като Спасител и Изкупител на света. Характерното в тях е учението за непротивене на злото, за човешкото смирение, за задгробното блаженство като награда за земните страдания.През IX век евангелията са преведени от старогръцки на старобългарски език.В подредбата на евангелията първото е на Матей. Той, както още го наричат Левий, работил като бирник и е ненавиждан от сънародниците си, защото служил на римската власт. Считали го за предател на юдейската кауза. И въпреки това Христос призовава Матей при себе си и той е причислен към дванадесетте апостоли. От презиран бирник Матей се превръща в ревностен последовател на Господа. Проповядва в Палестина няколко години след възкресението на Исус и след това става мисионер в други страни.Евангелието на Матей е написано от юдейска гледна точка, и представя Исус като Месия от старозаветните пророчества. Матей със забележителна сила и майсторство проследява основните събития в живота на Исус от Назарет и ги тълкува като изпълнение на пророческото слово. За да изтъкне царския произход на Христос и полагащото му се положение на Обещан управител на Израел той го нарича Исус Син на Давид. Матей акцентира внимание върху поученията на Исус и Го представя като “великия учител на Израел.”Молитвата “Отче наш”, която ползва целия християнски свят и десетте божи заповеди са именно в евангелието на Матей.И с друго е забележително евангелието, то единствено отбелязва едно ключово събитие в историята на християнството, раждането на Христос с появата на Витлеемската звезда…”А когато се роди Исус, във Витлеем Иудейски в дните на Цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казаха: Де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним”. (Матей 2:1-2).
Когато персийските пратеници, наричани влъхви, поемат към рожденото място на Христос, звездата започва да се премества в небето заедно с тях: “И ето звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря на мястото, дето беше Младенецът.” (Матей 2:9). Какво са наблюдавали влъхвите? Спрямо другите звезди на нощното небе всички звезди изглеждат неподвижни, с изключение на движението им след изгрева над хоризонта от изток на запад съобразно въртенето на Земята. Влъхвите наблюдавали появата на яркия космически обект и неговото преместване на запад по пътя за Витлеем, но най-неочаквано при достигане на съкровената цел небесният показател спрял. Библията не пояснява, дали тази звезда е продължавала да свети или е изгаснала над Витлеем.Движението на божественото светило предизвиква асоциации не само със светлината, но повече с маневриращо изкуствено тяло, отколкото с обичайна прогресия на звезда по строго определена и повтаряща се периодично траектория. Свети Игнатий твърди още, че тази звезда хвърляла тъй необикновена светлина, че надминавала светлината на всички останали звезди.Няколко оспорвани хипотези се борят и съперничат зa надмощие в търсене на реалния феномен. Астрономическите версии са склонни да отъждествят Витлеемската звезда със свръхнова, комета или съединение на няколко планети. Свръхновата е умираща звезда, чиято яркост нараства неимоверно при експлозията на нейните външни слоеве. Именно тази екстремална проява на дотогава невидимата за невъоръжено око звезда е впечатлила древните учени.Странното движение на екзотичната гостенка сред останалите звезди и спирането й за определено време са сходни с профила на комета.Никой не знае със сигурност кога е роден Христос и от кой момент започва да тече християнското летоброене.Астрономът Йохан Кеплер през XVII век предположил, че Витлеемската звезда е съединение на планетите Юпитер и Сатурн. Подобно рядко явление е наблюдавано и през 7 г.пр. Христа в съзвездие Риби. Известно е че рибата е един от ранните символи на християнството.Привърженици на теорията за палеоконтактите вярват, че звездата от зората на новата ера е творение на боговете – космически кораб, съпровождал влъхвите до Витлеем. Уфологичното естество на явлението са потвърждава и от публикуван в 1639 година персийски текст, преведен на латински от отец Ксавие, от който става ясно, че при раждането на Месията над Испания се появили “три слънца наведнъж”, които излъчвали силна светлина и изведнъж се слели в едно, а през нощта бил видян “светъл облак”, който озарявал мрака с яркостта на дневното светило.Скептици посочват факта, че в нито едно от другите три евангелия не се споменава за Витлеемската звезда. Марко и Йоан пропускат детството и свидетелстват за зрелите години на Христос, а Лука отбелязва раждането, но не съобщава нищо за ярката звезда.За богословите Витлеемската звезда завинаги остава символ на свръхестествена небесна сила, прелюдия към възраждането на човешкия дух, а за астрономите голямо историческо предизвикателство в търсене на реалното небесно тяло, попаднало в контекста на библейските събития.Второто по ред евангелие е на Марко (римското име на юдееца Йоан).Предполага се, че след като Марко имал уникалната привилегия да придружава апостол Павел и Варнава при тяхното първо мисионерство е получил материала за написване на евангелието от тях, по-специално от Павел. Неговото евангелие е написано с брилянтна интелигентност и красота и се нарежда между най-обичните книги в Библията. То е най-краткото евангелие, съдържа 16 глави, и се счита за най-старият документ, описващ Живота на Исус. Предназначено е за езическите съсловия. “Евангелието на Марко” е книга на действието. Матей акцентира върху проповедите, а Марко поставя ударение върху делата: Исус е неуморимия слуга на Бога, който отдава себе си на човечеството и извършва в името на, Господа свръхестествени чудеса.Третото евангелие се приписва на Лука, “възлюбения лекар”, близкия приятел и спътник на апостол Павел. Къде точно е роден е спорен въпрос. Това евангелие е най-красивото и академично описание на живота на Исус Христос. Лука никога не е виждал Исус лично, но събира точна информация от очевидци на Христовото дело. Под ръководството на Светият дух неговото перо създава една от най-вдъхновените книги на Новия завет.”Христос – човешкият син,” е представен като човек на молитвата.Евангелието съдържа песни, набляга върху женските добродетели и описва 45 притчи на Господа. Деветнадесет притчи от това евангелие не са споменати в друго евангелие.Четвъртото, последно евангелие “Евангелие на Йоан” се приписва на апостол Йоан, който през 85 -90 година, живее в Ефес. Йоан заедно с Андрей са едни от първите последователи на Исус. Чул проповедите на Йоан Кръстител да провъзгласява Христос за “Агнец Божий”, който отнема греховете на света, Йоан прегръща с цялото си сърце тези убеждения и се превръща в ревностен последовател на Господа. Качествата, които Йоан притежава го правят един от тримата “приближени ученици” на Исус. На “Тайната вечеря” Йоан седи до Исус. Когато е разпънат на кръста, Исус поверява Своята майка, Мария, на Йоан.Евангелието на Йоан е едно от най-забележителните свидетелства за божествеността на Христос. В подкрепа на тази божественост той изброява седем свидетели, седем чудеса и седем “Аз съм.”Евангелието на Матей открива Христос на Юдеите, Марко Го открива на римляните, Лука на Гърците, а Йоан на целия свят. Евангелието на Йоан е книга с изключителна стойност и благословение. То е наречено “универсално”. И е едно от най-загадъчните, мистични евангелия.
Предоставени са свидетелства, че Библията е “нов изменен препис” на по-древни случки и събития, но с променени имена на земите и участниците в нея. Но защо няма писмени документи за Исус Христос, подобни на тези каквито има за живота на Буда и Мохамед? И още нещо, спори се ожесточено за рождената дата на Христос. Има какви ли не теории. Например, точната дата на разпятието на Исус Христос – 3 април 33 година, е изчислена отдавна от съвместните усилия на богослови и астрономи. Затова пък истинската дата на раждането му продължава да е дискусионна. Не става въпрос за църковни предания, а за научен анализ на евангелистки текстове, исторически данни и астрономически изчисления.”Евангелист Матей свидетелства (Мат., 2:16-18), че Христос се е родил при управлението на цар Ирод Велики, то тогава Христос не би могъл да бъде на тридесет и три години в момента на екзекуцията му. Не е възможно, защото Ирод Велики умира 4 години преди новата ера. Излиза, че Исус Христос трябва да е роден поне една-две години преди това. А в деня на неговата смърт да е бил около четиридесет годишен. В евангелието на Йоан (Йоан, 8:57) има косвено потвърждение на тази версия, когато скептични слушатели подхвърлят на Христос: “Нямаш още петдесет години и си видял Авраама”.Ако допуснем, че Христос е роден по време на преброяването, по време на римския управител на Сирия Сулпиций Квириний по заповед на император Август, както пише в евангелието на Лука (Лука.,2:12), означава, че той би трябвало да е роден десет години след смъртта на Ирод. Това пък означава, в годината на смъртта си грябва да е около 27 годишен. Тъй като преброяването е проведено през шеста или седма година след новата ера.Кашмирски легенди разкриват, неизвестни за европейското християнство, страни от удивителния живот на Месията, през периода от четиринадесет до двадесет и деветата годишна възраст. Историкът Фида Хасанаин в резултат на археологически изследвания в щатите Джаму и Кашмир представя нови доказателства: Основоположникът на християнството е прекарал юношеството и младежките си години в Индия, след което отново се е завърнал по тия места след разпятието при Голгота.Фида Хасанаин в книгата си твърди, Христос се е родил седем години преди условно приетата дата на Рождество Христово – на 17 юни 7 година пр.н.е., а не на 25 декември. В санскритския ръкопис “Бхавишия Махапурана” от 115 година историкът открива епизод за срещата на кашмирския цар Шалияхан (39 -50 г.) със “светлокос човек с белоснежни одежди”. На въпроса: “Кой си ти?, непознатия отвърнал: “Аз съм известен като Син Божий, роден от Девственица, пострадал от ръцете на неправедни хора заради това, че проповядвам да се служи на Бога.”Фида Хасанаин е убеден, че Христос е погребан в гробницата “Розабал” в Ханаяр, район на Шринагар.През 1987 година немски, английски и израелски учени пристигнали в Кашмирската долина да проверят достоверността на легендата. За съжаление мюсюлманските пазители на “Розабал”, твърдели, че по наследствена родова линия са от един клон с Исус Христос и не разрешили да се отвори гробницата, която и досега крие своите тайни.В индуската сутра “Натха Намавали” – Исус е познат като Иша Натха. Дошъл в Индия четиринадесет годишен и по-късно се завърнал в родината си, за да проповядва словото Божие. Обаче “жестоки и алчни хора направили заговор против него и го предали на разпятие”.На кръста Иша Натха с помощта на йогийски похват изпаднал в състояние на самадхи. Палачите и присъстващите го сметнали за умрял. В този момент един от неговите гуру, великият Читану Натху, който се намирал в дълбока медитация в Хималаите, видял ясно как измъчват Иша Натха. Тогава направил така, че тялото на Христос да стане по-леко от въздуха и да прелети от Голгота, над земята Израилева.Появата на тялото на Иша Натха в Индия се съпроводило с гръмотевици и мълнии. Великият гуру го освободил от състоянието на самадхи и лично го отвел в свещената земя на ариите. Иша Натха се заселил там и създал в Хималаите свой ашрам – духовна обител.Има и друга версия. След като Христос издъхнал, Никодим и другите верни люде свалили бездиханното тяло от кръста, завили го в чисто платно и го положили в гробница в градина, близо до самата Голгота. Донесли) миро и алое, а есеи приготвили целебно лекарство, с което намазали нараненото тяло.
В полунощ Исус Христос оживял, а Никодим с верните последователи го пренесли на тайно място. Не след дълго Исус напуснал Ерусалим.Първо се озовал в Дамаск, а от там по вавилонския път тръгнал към Нишапур и стигнал до Кашгар (гр.Син-цзян). Негови спътници били Мария -Магдалина, която починала в Кашгар. Исус продължил пътуването и преминавайки през безброй изпитания пристигнал в Кашмир. И тук неговата история се превъплъщава в преданията за Юс-Асаф. Кашмирският историк Молла Надри пише: “В древните индийски ръкописи открих, че Исус е Дух Господен и е приел името Юс-Асаф.”В гробницата на Юс-Асаф, известна сред народа като” Тахт-и Сюлейман” (Трон на пророка Сюлейман), се е запазил надпис, който гласи, че в 54 година Юс-Асаф е обявил решението си да проповядва. Има пояснения, че той е “пророк на децата Израилеви”.Учението на една от мюсюлманските секти- ахмадите, чийто основател е богословът от Пенджаб Мирза Гулям Ахмад, се основава на легендите за живота на Христос. Гой също твърди, че Исус не е умрял на кръста . Оживял е и тръгнал да търси в Афганистан, Кашмир и Тибет,” изчезналите племена израилеви”. Богословът споменава, че при пътуването си към Индия Исус бил придружаван от Дева Мария и учениците си Тома и Йосиф Ариматейски.Преди да бъде разрушен и изоставен пещерен храм “св.св. Петър и Павел” край сръбския град Пирот, била открита фреска от началото на XIII век, на която е изобразен Христос с обръсната като будистки монах плана с характерния ореол, изобразяван в християнските икони. За съжаление войната в Югославия, където бяха разрушени десетки православни храмове с историческа и културна стойност, не даде възможност на учените да разгадаят странната фреска…В различните предания образът на Исус Христос изразява съвкупност на доброто и истината, свързани с делата на великите учители на човечеството.Според индийското богословско учение “Синът човешки се приема като аватара на Вишну, което означава, подобно на Рама, Кришна или Чайтаня” Христос се е появявал на грешната Земя, за да възстанови нарушената хармония между природата и хората, както и между самите хора.Разпятието и смъртта му илюстрират безкрайните превъплъщения на живите същества.В проучванията за живота на Исус Христос се включи и световноизвестният филмов режисьор Джеймс Камерън, на когото Симха Якобович и Чарлз Пелегрино предоставят събраните от тях доказателства от изследването на откритата “Семейна гробница на Исус Христос” и написаната по този повод книга. Той пише: “Възможно ли е Исус изобщо да не е съществувал? Днес в това са убедени мнозина. Налага се теорията, че той е събирателен образ от паганистките идеи за богочовека и митовете, свързани със смъртта и възкресението – от една, страна, и еврейските вярвания от първи век, визиращи появата на месията – от друга; както и че историческата му личност е толкова реална, колкото и тази на Зевс.Преобладаващата част от паганистките мистерии и религиозни традиции, предхождащи първи век от новата ера, съдържат образи на богочовеци – Озирис, Атис, Дионисий – всички те предали богу дух някъде около Великден (пролетното равноденствие), и всички до един възкръснали в рамките на три дни. И всяко едно от тези божества предхожда появата на Исус със столетия и хилядолетия. Учените определят и Коледа (Рождество като произхождаща от същите тези паганистки разбирания и празничните ритуали в чест на зимното слънцестоене. Така, изхождайки от основните сюжетни елемент от разказа за Исус, и най-вече от фабулата около неговото непорочно зачатие, раждането и Възкресението му, редица изследователи стигат до заключението, че той изобщо не е съществувал – че е нещо повече от мит създаден, за да отговори на специфичните духовни нужди на онова време. А при пълната липса на каквито и да било физически доказателства в полза на тезата, че Исус Христос е историческа личност, концепцията за метафоричната природа на образа му, наложила се в последно време сред историците, бе практически необорима.А ето че сега, със своята зашеметяваща книга, Симха Якобович и Чарлз Пелегрино ни предоставят не само едно, а цяла лавина доказателства, оборващи митологичната хипотеза. Проучванията им показват- абсолютно неопровержимо – че еврейската гробница от първи век, открита в йерусалимския квартал Талпиот през 1980 година, е всъщност гробницата на Исус и неговото семейство. Далеч по-шокиращи обаче са разкритията, до които довежда анализът на въпросните физически доказателства – разкритията за самия Исус, та смъртта му, както и за отношенията му с останалите членове на неговото семейство, обитаващи същото място на вечен покой.Тази книга представлява своеобразна хроника на тригодишните проучвания на най-разтърсващата археологическа находка на двадесети век. С научна систематичност и изследователска страст двамата автори анализират откритите физически доказателства, съпоставяйки ги с цитати от каноническите, и от апокрифните Евангелия, за да ни нарисуват първата изчерпателна картина на семейството на Исус….Независимо дали сте избрали да вярвате, че Исус е Син Божи, или че е бил просто човек, няма съмнение в едно – той е една от най-значимите личности, живели някога на нашата Земя. Защото е сред малцината, чийто живот и до ден днешен оказва влияние върху живота на милиони хора по света……Възможно ли е наистина да са открили костите на Исус, Мария, Мария Магдалина, та дори и на човек, който, както изглежда, е бил синът на Исус?!””От всички тези разминавания, годината на Рождество Христово си остава неизвестна. Или Христос се родил при цар Ирод и няма нищо общо с преброяването на Квириний, или ако е роден по негово време, то избитите от цар Ирод невинни младенци е измислена. Знам, че един от най-авторитетните църковни апологети Климент Александрийски след като прави 200 различни съждения за датата на раждането на Исус Христос, твърди, че световното събитие е станало на 17 ноември 3 години преди новата ера. Което пък няма нищо общо нито с Ирод, нито с преброяването на Квириний… “Съществува едно сериозно твърдение от теолог, че Христос е роден три хиляди години преди новата ера. И това го твърди не кой и да е, а преподавател по теология – италианецът Логари Пужол. Той е завършил три университета и заедно с жена си пишат книгата “Исус, 3000 години преди Христа.Фараонът на име ИсусЮ.Идеята за Сина Божи като Спасител се появява преди 5000 години. Само че този “син божи” е фараон. Неопровержимите аргументи са следните :*3000 години преди новата ера фараонът е смятан за син на бога, както по-късно и Исус;*фараонът е едновременно и бог и човек, както след това и Исус.*фараонът е посредник между бога и хората, както и Исус;*фараонът възкръсва, както след това и Исус;*фараонът се възнася на небесата, както и Исус.*Пужол твърди, молитвата “Отче наш” е препис на древноегипетската “Молитва на слепия”.*Че светото зачатие също идва от Египет: царицатана фараона зачева от бога. В “Мит за Сатни” пише следното: “сянката на бога се представи пред Махитускет и обяви: ще имаш син и ще бъде наречен той Сатни – Озирис!” А самото име Махитускет означава “благодатна”. Сатни от този мит е мъжът на Махитускет, името му означава “този, който почита бога”.Според Пужол това съответствало на прозвището на Йосиф – Благочестивия.Безбройни са паралелите на сходствата и трудно могат да се изброят. Ето някои от тях: за обрязването, за поклонението на тримата влъхви, за кръщението във водите на Нил, за ходенето по вода, за нахранването с няколко риби. В гробницата на Пахир върху едно изображение се вижда как фараонът превръща водата във вино – също като чудото на Христос в Кана Галилейска. И на рисунката, и в евангелския текст стомните са шест. Невероятни съвпадения…В митът за Синуха се разказва за принц, който напуска двореца и се оттегля в пустинята. По-късно се завръща триумфално, яхнал магарето Сет (богът убил Озирис).В древен Египет имало ритуали, при които бог е давал на всички да се хранят от плътта му и да пият от кръвта му. Това не е ли “Тайната вечеря”? Дни след смъртта па фараона жените се събирали да посрещнат духа му. (Възкресение).Обобщавайки всички данни Пужол изразява окончателното си мнение: не е имало никакви евангелисти. Текстовете са съставени от свещеници ерудити – юдеи и египтяни – от храма на Сарапис в Сакара. Самият Сарапис е странен бог, принадлежи на древногръцката митология, а коренът му е египетски – името му е комбинация на египетските богове Озирис и Апис.Това което е писано за фараона е истина. Но въпросът е, коя истина? Това, че библията е претворен препис от древността и пригоден за по-новите времена, или това, че Месията Христос се е родил преди 5000 години. Аз бих казал, че и преди споменатите 5000 години, пак е имало писания от рода на библията. За да се напише библия, се изисква невероятно знание. Знания по-големи от тези, които притежава човек. Известно е, че една малка част от библията днес вече се дешифрира чрез компютри от учените. В заключение, библията в съответните времена се преправя, но пак под ръководството и диктовка на висшата духовна йерархия.
– След потопа в древността народите по земята живеели тежък и нерадостен живот. За тях нямало почивки, били изнурени от непосилен труд. Живеели без вяра и надежда в съществуванието си. И тогава в помощ на човечеството се притекъл синът на Слънцето Христос, който с двеста слънчеви синове слязъл на Земята. Светещата Витлеемска звезда – това са душите на Христос и двестате божи синове… Тяхното присъствие на Земята били най-щастливите и радостни дни за хората. Любовта, светлината, и надеждата греели в техните сърца. Но със слизането на Христос Земята натежала. Настъпило времето да я напусне и Христос със слънчевите синове “отлетели” от Земята, преминавайки през центъра й, през нейната огненост. Не всички слънчеви синове преминали през центъра на земната огненост. Някои от тях останали на земята и станали учители на човечеството, живеещи и до днес в Шамбала. А на земята отново настанали тежки времена… Човечеството отново има нужда от Месия..I Да, Исус Христос е реална личност.В диска на Фест ще видите фигурата на момче, седнало с разтворена книга върху коленете, а до него се извисява житен клас… Това е Исус. В диска са описани пристигането на влъхвите, убийствата на две хиляди младенци по нареждане на Фараона. Едва в по-нататъшния ред на събития се споменава за Соломон, който издигнал своя светъл храм на мъдростта.В този уникален текст може да се открие част от истината за сътворението на света, макар текста да започва от развитието на петата коренна раса на земята. В текста липсва началото за сътворението на земята, казано е само в общи линии, че живота е възникнал от Слънцето. А как се е стигнало до петата раса не се казва. Но и това, което вече ни е дадено в текста, като разкритие никак не е малко. Правят впечатление факти за идването на Земята на извънземни цивилизации, които да помогнат на земните хора. За първи път се споменава и идването на Месия в помощ на Земята, след това за втори път Месия посещава Земята, за да помогне на човечеството, и за трети път, когато при фараона пристигат мъдреци и му съобщават за раждане на Месия (Исус Христос) след което Соломон издига своя светъл храм на учението. Това означава, че Исус Христос се е родил преди Соломон! А Соломон е историческа, реална личност. Той е цар на обединеното Израелско – юдейско царство, около 960 -935 година преди новата ера и при неговото царуване държавата достига най-голям разцвет. От преданията се знае, Соломон е считан за мъдрец, и на него се приписва авторството на множество глави от Библията.Така е, Христос е живял преди него – внедрен Слънчев Дух в детето Исус, чието тяло е било подготвено столетия преди да се роди. Исус реално е съществувал, а след като е изпълнил мисията си на Земята, и с помощта на земния и небесния гений се е върнал обратно на Слънцето. Исус е възобновил любовта в нашите сърца, угаснала вследствие на последиците от потопа и настъпилите промени в нашето съзнание, и оттогава винаги, и навсякъде е с нас. Трябва само да го потърсим в сърцата си.
ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА БЪЛГАРИЯ