Слушам важните изказвания на гелосания министър на финансите Горанов (наричан от някои „счетоводител на мафията”) как няма нужда от фундаментална наука, как държавата не трябва да финансира науката, а тя да работи по проекти и да е свързана с бизнеса.
И кой знае защо се сещам за една история с капачките на „Пепси кола”.
През 1996 някъде в България вървеше една лотарийна игра на „Пепси кола”. Под всяка капачка имаше трицифрено число, което можеше да носи печалби от 50 хил., 150 хил., 250 хил. и 1 млн., 2 млн. лева (това преди деноминацията на лева). Лотарията се теглеше всяка седмица, печеливши числа се публикуваха на половин страница във вестник „Труд”, по телевизията вървеше реклама всеки ден.
Сегашният зрител е свикнал с телевизионните реклами и не им обръща много внимание. Но тогавашният не беше толкова облъчен от реклама. България беше като аборигенска страна, в която чужди завоеватели са внесли огнена вода и туземците се напиват безпаметно. Българинът не беше свикнал на реклама и тя му действаше като на малко дете. Така го облъчиха с капачките на „Пепси кола”, че по всички заведения, кафенета и капанчета продавачи събираха стотици капачки в едни кашони, а в един ден от седмицата, когато всички си купуваха „Труд” с печелившите номера, започваше едно безкрайно ровене в кутиите с капачки.
Сметката на лотария с трицифрени числа, обаче, нещо не излизаше. Грубо казано, шансът изглеждаше да е 1 към 1000 за всяка отделна серия. Ако знаеш какви са продажбите, брой капачки за отделните печалби и за отделните серии, можеш да изчислиш и шансове, обща стойност на наградите. Тръгнах да правя разследване за „24 часа”, където работех тогава. Събрах от кашоните с капачки по заведенията важна информация – какъв процент капачки са за малки, какъв за големи печалби. Уредих си среща с представител на „Пепси кола”. Пиари ме срещнаха с един американец с мустаци, с вид на човек, който до вчера е копал с мотика фъстъците някъде в Тексас. За моя изненада той си каза колко бутилки бутилират на седмица ли, на месец ли, не помня. И още нещо забележително се опита да обясни – понеже страната е в криза, давали възможност на много хора да спечелят от играта.
Със събраните данни седнах в редакцията и направих най-естественото нещо на света – обадих се в БАН, Институт по математика, попитах дали някой, който се занимава с теория на вероятностите, може да говори с мен по такъв налудничав въпрос. Оказа се, че в института има сектор „Теория на вероятностите”, и там ме прие един старши научен сътрудник, пред пенсия. Дадох му данните, обясних му всичко, той пред мен сметна шансовете за печалба, които бяха невъзможно големи. И на тази база после изчислих, че ако „Пепси” спазва правилата на играта, трябва да раздаде към 220 млн. долара печалби, което го превръща в най-големия чужд инвеститор за годината.
Очевидно имаше нещо мижи да те лажем. Тази игра беше минала с огромен успех в цяла Латинска Америка. В Европа само в няколко страни, с не особено голям успех.
След първата публикация в „24 часа” (тогава беше вестникът с най-голям тираж) се вдигна шум и запалянковците по капачките бяха като ранени в сърцето. За късмет тогавашният шеф на вестника Блъсков видя в темата удар срещу конкурентния тогава в. „Труд”, който публикуваше печелившите капачки. И ми каза да я доразвия. Написах още 2-3 статии, темата стана като шлагер, до края на седмицата старши научният сътрудник от БАН беше поканен в тв предаване да обяснява, че не може да има такива печалби, а накрая във „Всяка неделя” представител на „Пепси кола” свенливо усмихнат призна, че това не е лотария, а рекламна кампания. Което ни даде повод в „24 часа” да пуснем челно заглавие на другия ден „Пепси” призна за капачките”.
По някакъв начин леко се отличихме от онези страни в Латинска Америка, в които „много хора спечелиха от играта с капачките”, както каза пред мен американският представител на „Пепси”.
Защо се сещам за тази история… Чудя се , ако нямаше сектор „Теория на вероятностите” в БАН, дали щяхме да се различаваме по нещо от страните с успешни рекламни игри в Латинска Америка. И я разказвам, защото е разбираема за квадратните горанови мозъци.
Често ми се е случвало при някакви разследвания за измами, за ментета, да опирам до научни институти. В тях неминуемо имаше по някой, на който да се позовеш, да бъде като някаква мярка, доказателство. Същевременно институтската им мизерия неизбежно прави впечатление.
Сега счетоводителят Горанов, с диплома от Свищов, дава акъл за фундаменталната наука… Нямало нужда от нея.
Няма нужда от теория на вероятностите, от висша математика, от теоретична физика. Това са неприложими неща в бизнеса. И от теория на културата няма нужда. Дори от метеорология. Когато преди няколко години от БАН казаха, че поради липса на пари Институтът по метеорология ще спре да дава прогнози за времето, предшественикът на Горанов – Симеон Дянков – обясни доволно ухилен, че тогава ще взимаме прогнозата за времето от Си Ен Ен. Високообразованият на Запад глупак не подозираше, че Си Ен Ен взима данни за времето от международни центрове, които получават локална информация и от Института по метеорология на БАН. Или как може да знаят Дянков и последователят му Горанов, които режат бюджета на БАН, че учените от разните институти работят по най-различни програми, включително по бизнеспроекти. Но за да работят, за да ги има въобще, трябва да има институти, които в цял свят се финансират от държавата, или от държавата и разни фондове. Няма наука без учени на заплата. Това не са някакви скакалци да скачат от един проект на друг.
Ето какво каза Горанов пред Нова тв: „Не приемам срещу мен да се изправи някой, който да каже „Аз съм професор или старши научен сътрудник и трябва да получавам определена сума”… А заплатите за учен в съседни балкански страни са 3 пъти по-високи, а в западни – 15-20 пъти.
Египтологът, министър на образованието в първото правителство на ГЕРБ, Игнатов, също развиваше идеи, че от физици няма нужда. Двамата с Дянков съчиняваха някаква концепция за развитие на науката с приложно за туризма значение.
Фундаменталната наука няма пряко приложение в бизнеса. Тя е основата на всички други науки, основата за обучението на всички учени, които се занимават с приложна наука. Основата за всички преподаватели, които обучават студентите, бъдещи учители.
Това простаците във властта няма как да го разберат. Това е вълната на простаците, които се опитват да ни направят бананова република. По-точно доматена. Но и за доматена не ставаме, защото, след като унищожихме селското стопанство, доматите са наполовина вносни. Чудно как въобще е останала някаква наука в такава държава.
