Личността на един от най-жестоките родни бандити Атанас Стойков-Премяната винаги е предизвиквала противоречиви коментари.
Роденият в странджанското село Евренезово садист пък се смята и за един от най-богатите престъпници у нас. С уговорката обаче, че неговото злато все още стои заровено по тайни места в Странджа планина. Докато е върлувал в региона заедно с четата на Тодор Грудов, Премяната е ограбил десетки килограми злато, жълтици, скъпоценности и други скъпи вещи. По-голяма част от това имане стои още неоткрито.Самата история на Премяната е и любопитна и страшна. До 18-годишна възраст той е най-обикновен овчар. Пасе добитъка по поляните на Странджа, а в свободното си време ловува. Неговите съселяни обаче забелязват, че младият Атанас проявява нечувана жестокост към заловените животни. Той се забавлява, като измъчва зайци и лисици. Гори ги с огън, реже им крайниците, избожда им очите или пък ги оставя да се мъчат, докато кръвта им изтече. Той е много свадлив, често влиза в конфликти, като веднъж пребива един пъдар от Малко Търново с пръти.
Премяната обаче се развихря, когато избухва Септемврийското въстание. През 1923 година един от комунистическите дейци в Странджа Тодор Грудов прави партизанска чета. Тя е с много странен състав, като в нея членуват, както и хора отдени на комунистическата идея, така и откровено криминални типове. Премяната се включва, за да се опази от властите. Малко преди да отиде в четата, той напада пощенска кола, която превозва заплатите на полицията в цялата околия. Открадва солидна сума пари, но властите успяват да го открият. Той се спасява с бягство в гората, а след това се влива и в редиците на въстаниците. Плаща с цялата сума, която е откраднал и е приет радушно от останалите четници. Четата е създадено в района на Карабунар/днешен град Средец/. По -късно градчето ще бъде прекръстено на името на Тодор Грудов и до началото на 90-те години ще се казва Грудово.
За кратко време Премяната си създава страховит имидж. След като въстанието е потушено четата се крие и бяга от полицията. Водят се тежки сражения, но дълги месеци тя остава неуловима. Една от причините за първоначалния неуспех на властите е страхът на самите полицаи. Те са чували се нечовешката жестокост, която се прилага спрямо заловени от четата хора. Най-безобидното наказание е обесването с главата на надолу.
Любимата екзекуция на Премяната пък е била да разпори стомаха на пленника и да го остави така, докато вътрешностите му изсъхнат и той умре в невероятна агония. Често е изваждал червата на клетника и ги е хвърлял на кучетата за храна. Така умиращия е наблюдавал как животните се хранят се неговите вътрешности, докато той се гърчи в страшни мъки. Често хванатите полицаи са подлагани и на други мъчения като изваждане на ноктите с клещи, рязане на уши и нос, обилно насоляване на отворените рани. Прилагано е дори и страшното набиване на кол, което Премяната е заимствал от Средновековието. Именно той става лидерът в сянка на цялата чета. Тодор Грудов се води командир, а Стойков е негов заместник.
Безспорният авторитет обаче е именно Премяната
Стига се до комичната ситуация полицаите масово да подават молби за напускане от страх. Те не искат да се включват в преследването на четата. Първо изпитват ужас и страх за своя живот, второ съвсем логично се притесняват и за своите близки. За злия нрав и отмъстителността на Премяната се носят легенди. Така властта изпада в силно затруднение. Стига се до там, че на помощ е извикан страховитият пристав от Русенско Багрянов. Той има славата на голям убиец и кръволок. Преследва комунистите до смърт, а заловените подлага на зверски мъчения.
Поканен е да помогне в преследването на странджанската чета. Багрянов ведната приема офертата, като смело заявява дори пред пресата, че “ще нареже Премяната парче по парче”. Тръгва на поход в планината и започва да дири четниците. След три преход се установява в местността Падала. Тя се намира в самите поли на Странджа на 4 километра от село Индже войвода. Там над 100 полицаи предрешени като трудови работници, но добре въоръжени се установяват на бивак. Премяната обаче има постоянна информация, негови агенти следят движението на полицаите и са наясно с всяка тяхна стъпка. Той тръгва на смела акция. Заедно с още трима четници успява да обезоръжи караула, да заключи пушките в оръжейницата и да заключи спящите полицаи. Измъква по нощница Багрянов, а след това изважда другите под строй. Той накарва “трудоваците” да гледат зрелището, което им подготвя. А то е достойно за Светата инквизиция. Ппремята вади малка брадва и започва да сече полицейския пристав. Първо му реже ръцете на няколко части, след това краката, а накрая го изкормва, изважда му двата бели дроба и ги овесва на клона на едно дърво. Част от хората не издържат и се изпускат в гащите, други повръщат, трети направо припадат при ужасяващата касапница.
След този случай Славата на Атанас Стойков-Премяната става повече от страховита. В същото време обаче властта предприема решителни мерки за да ликвидира опасната чета. В издирването са включени и бойни части. Цялата планина е блокирана. Това затруднява максимално придвижването на четата. Тя влиза в няколко сражения срешу много по-голям и многочислен противник. Дава сериозни жертви, макар че нанася и тежки загуби и на бойните преследвачите си. Вижда се обаче, че дълго не може да издържи. Така се стига до решението тя да бъде разтурена, повечето от нейните членове решават да емигрират в СССР.
Грудов успява да влезе във връзка със задграничното бюро на БКП и да организира канал за бягащите. Това става, след като той и неговите сподвижници преминават тайно в Турция, а след това са транспортирани до СССР. Там отива и Премяната. Годината е 1925.
През 30-те години той е подложен на сталинистки репресии, след като преди това е произведн в чин офицер. Престоява пет години в лагер в Сибир, но оцелява. В лагерите на смъртта е принуден да работи като роб по цял ден. Дажбата му е 300 грама хляб за 24 часа. Отслабва с 20 килограма, но оцелява. След това е реаблитиран и отново възстановен като офицер. Завръща се в България през 1965 година, вече на преклонна възраст. Неговата цел обаче не е да си спомни за славните времена у нас, а съвсем друга.
По време на разговорите със съветските власти Премяната е разкрил важни тайни. Той е споделил, че в Странджа има огромно количество заровено злато, което е на стойност дори по тогавашните курсове за поне 30 милиона долара. /По сегашните валутни курсове това означава около 450 милиона долара./ Сумата е повече от стряскаща. Това са много пари, а тогавшната българска власт има спешна нужда от свежа валута и ценни метали, за да може да поддържа задъхващата се икономика. 30 милииона долара са много пари, които са добре дошли на партията. Управниците на СССР са споделили информацията, а техните другари от БКП веднага привикват Премяната у нас. Обещани са пълни благинки, ако успее да упъти властите и да намерят златото. Самото то е събрано от постоянните обири и рекет, които четата прилага спрямо богатите хора в региона. Те са принудени да си плащат скъпо и прескъпо, за да не бъдат репресирани. В това свое поведение Премяната и Тодор Грудов изпреварват с много десетилетия родните групировки, които направиха също солидни състояние през 90-те години на миналия век прилагайки подобни методи. Така четниците “абонират” над 100 местни богаташи, които се отчитат всеки месец, за да не бъдат безпокоени. На два пъти Премяната прави и солидни удари. Веднъж напада сирийски търговци, които са се завръщали в родината си след успешна търговия у нас. Те са се придвижвали с керван от 20 коня.
Премяната напада през нощта търговците и ги завързва. Те са принуден да платят откуп от 10 килограма чисто злато в монети. Златото е било с чистото от 23,8 карата. Другият удар е дни след това. Отново Премяната успява да стигне да морския бряг край днешното селце Синеморец. Той има информация, че там се разтоварват три гемии с контрабандни стоки, които влизат в страната без акцизи и мито- храни, цигари, дрехи. Една от гемиите е пълна в оръжие.
По онова врече България има строги ограничения в своето въоръжение- условие, което е част от позорния Ньойски договор. Премяната арестува контрабандистите и ги “глобява” солидно. За него е приятна изненада, че те са решили да използват като разплащателно средство кюлчета със злато. Така четниците прибират още 15 килограча от скъпоценния метал и потгелят щастливи. Те правят още няколко по-малки удара, при които прибират още злато и скъпоценности.
След като се взема решение четата да се разтури, Премяната е натоварен с мисията да скрие по-голяма част от съкровището. Той обикаля тайно планината, заедно с още двама свои другари. Те заравят златото в тайници по цяла Странджа. Разхвърлят го в поне 20 места, като оставят малко количесто, което ще е необходимо за да бъде платен каналът за СССР.
Така 40 години по-късно Премяната тръгва да търси отново златото. Той обикаля планината с джип, който му е даден от партията. Заедно с него са двама полицаи от ДС. Зад тях пък е експертна група с уреди, които трябва да засекат ценния метал. Според местните хора бившият бандит успява да открие част от златото. За поне половинана места обаче не си спомня. Минали са много години и той не може да възстанови напълно събитията. Все пак солидно количество от имането е открито и е дадено на държавата. Така с действията си от 20-те години Премянама помага десетилетия по -късно на социалистическа България.
Властта му се отблагодарява достойна. Даден му е апартамент в град Ямбол, получава солидна пенсия, като дори е издадена и негова книга “Орлите на Странджа”. Тя се разпространява във всички читалища и дори за малко не става и задължителна в уроците по литература. В нея разбира се са включени само “героичните подвизи” на четата на Тодор Грудов е нетовия заместни Атанас Стойков. Не се пише за жестокостите, нито пък за тоталния рекет и терор, на който са били подложени по-заможните хора от региона. Четивото е по-скоро епос за храбрите борци против фашизма и капитализма. Дейността на четата се свързва основно със Септемврийското въстание. Атанас Стойков-Премяната умира през 1967 година.
Иманярите обаче и до днешен продължават да търсят остатъците от неговото злато. За него продължават да се носят легенди. Според една от тях най-голямо количество е заровено в пещера край село Младежко. Въпреки, че има направени стотици “експедици” то не е намерено. Според друго поверие много злато има скрито в подводна пещера именно край село Синеморец, където Премяната прибира кюлчетата от контрабандистите. И това тайнствено място обаче не е намерено. Така мистериите около златото на българския Дилинджър остават.
