Странджа е една от най-мистичните планини на Балканите. За нея се знае още от древни времена, като летописци още от 5-6 век преди новата ера са я обикаляли и дори възславяли. Според последните проучвания на база на стари карти от римско, византийско и османско време под планината има големи залежи от злато. Става въпрос за стари добивни мини, които са били най-вероятно зарити от природно бедствие. За наличието на подобни залежи пръв съобщи преди време историкът Божидар Димитров, като уточни, че през планината са минавали много важни транспортни коридори по време на Византийската империя и българската държава през Средновековието.
Първите добиви на злато обаче са започнали по време на Римската империя. Император Траян е прокопал над 50 километра галерии, като е заповядал над 10 хиляди роби да градят мините. Той се е позовал на стари карти от тракийско време, които изобразявали находищата на злато в Странджа. Факт е, че планината е пълна с тракийски гробници, много голяма част от които не са разкопани. Според някои от легендите, тук е била съкровищницата на древните траки, които са складирали големи количества злато и накити именно в тайни скривалища и пещери в Странджа. Те са правели това по съвет на своите жреци, които са казвали, че тази планина има мистична сила. Именно заради старите карти, император Траян е решил да търси златото. Не е ясно дали е намерил съкровищата на траките, но според тогавашните римски летописци под Странджа е успял да открие големи залежи от самородно злато. Той е наредил да започне добив, като е струпал още роби да работят под земята. Добивите са били обаче на голяма дълбочина, което е изисквало много ресурс. Разходите в човешки жертви са станали огромни, като живота са си давали по 50 души на ден. Траян е бил много доволен от добива, но за негова зла участ около 112 година от Новата ера тук е станало голямо земетресение, което е разрушило всичко. Под земята са останали десетки хиляди роби, а галериите са били засипани и срутени. Златната жилка е останала неразработена. Заради това след няколко века византийските императори са се опитали да възстановят мините, но без успех. Те са били изтласкани през 8 век от българите, които трайно са се настанили в района. Българските царе са се опитвали да намерят старите карти, но те са били дълбоко пазени в Константинопол. Така тайните на император Траян и неговите златни мини са останали там.
В същото време през Средновековието Странджа става важен транспортен възел, като през планината са преминавали много богати кервани от и за Ориента. Те са ставали обект на остри пиратски нападения, които са били чести явления през 10, 11 и 12 век. Пиратите са идвали по море и са спирали около крайбрежието на днешните градове Ахтопол и Царево. Оттам са нахлували в Странджа, атакували са керваните и са бягали с плячката. Част от заграбеното обаче оставяли в тайни пещери, защото не са могли да го пренасят.
По време на Османската империя, султаните са успели да намерят старите карти от римско време, които били пазени във вече превзетия Константинопол. Пръв е наредил да се направят проучвания през 16 век Сюлейман Великолепни. Той е изпратил свои учени и специалисти да търсят доказателства за наличие на злато и да разпитват местните хора. Тази делегация обаче не е направила нищо съществено. По това време в планината е било страшно и трудно да се ходи, защото в нея върлували безбройни хайдушки чети. За османлиите е било много опасно да остават вечер някъде в Странджа, защото имало много голяма опасност да бъдат нападнати. Самите кервани, които преминавали, били сериозно охранявани от редовна турска армия, като войниците получавали допълнителни пари от султана.
По-късно местните войводи Вълчан и Индже също натрупали големи златни богатства, които скрили в недрата на планината. За тях е писано много, стотици иманяри са опитвали да ги намерят, обаче безуспешно. Смята се, че Индже войвода е знаел къде има златни находища. Той е искал да разработи един подобен участък, дори е превзел района, но не е успял да го удържи, след като му изпратили 5000 души редовна войска срещу неговата чета от 120 хайдути.
В интерес на истината най-достоверната карта, която е останала до наши дни, е изготвена в началото на миналия век.
В периода 1914-1917 година турски изследовател е направил подробна карта на вероятните места, където има злато и скъпоценности. Той е обиколил цялата планина, посетил е многобройни селца, овчарски колиби и е разговарял с много стари хора, които помнят преданията на своите баби и дядовци. На базата на тази информация турският археолог е направил много пълна карта с описание на местните хълмове и районите с ценности. Той е бил пратен тогава от последния турски султан Мехмед Шести да направи проучването. Размирните години около Първата световна война и тогавашното съюзничество между България и Турция са позволявали тази разходка. Освен това султанът е знаел, че скоро тази земя е нямало да бъде турска, и е искал да вземе колкото може злато и ценности.
Независимо от това изследователят е поел и огромен риск, защото точно в този период Странджа е гъмжала от разбойници и главорези. Така или иначе той се е завърнал в Истанбул и е предал картата на своя господар. Малко след това обаче султанът е бил детрониран от Кемал Ататюрк и Турция е провъзгласена за република. Съдбата на картата не е известна и до днес. Най-вероятно тя е приложена в турския държавен архив.
Иманяри от цял свят са се опитвали да се докопат до заветната карта. Авантюристи са предлагали подкупи на висши турски чиновници, за да получат информация, но не са стигали до нищо. Така самата карта придобива мистериозен и тайнствен статут. Иманярските атаки в Странджа обаче продължават. Освен старите съкровища, “изследователите” търсят и златни жилки по реките в планината.
“Ние сме опитвали да открием най-вече находища на злато. Това е по-важно, защото може да ни донесе много пари. Сигурен съм, че в Странджа има много злато, това е факт, дори се учудвам, че държавата не разработва района” – коментира Никос Яцес. Той е на 62 години и посещава България всяка година от месец май до месец септември. Отсяда на квартира в Китен или Царево и заедно с няколко свои приятели-търсачи тръгва да дири злато в планината. Групата изследва най-вече района от връх Граничар на юг до Папия, а след това и районите около Малко Търново и Граматиково. Според Никос там са най-големите залежи от злато, като той търси имане и в многобройните тракийски гробници в района.
Повече яснота по въпроса внася професор Божидар Димитров. “Действително има много информации и писания за несметни златни находища в Странджа. Нашите данни показват, че планината е била и е много богата на сребро. Такива находища има около Граматиково, Росен, Малко Търново и други райони. Цялата Странджа е насечена от такива сребърни жилки, които обаче са примес с медна руда. Това е безспорен факт. Чувал съм за златото, но такива големи залежи не са открити” – коментира професор Димитров. Той уточнява, че среброто се е добивало още от тракийско време, до соцвремената. Сега обаче процесът е спрял заради особеностите на родния икономически преход. “Що се отнася да керваните със скъпоценности, наистина те са били често нападани. На наши хайдути дори се е налагало да ги охраняват, заедно с турска войска понякога, понякога сами. За това са били щедро платени от султана. Имало е грабителства, но все още не е ясно какво е ставало с цялото злато. Ние сме намирали златни накити при разкопките, които правим. Те обаче са били в не толкова голям обем. Става въпрос за монети, пръстени, женски гердани, турски лири и пендари. Чувал съм и за гърнета със злато, но не сме открили такива. Странджа е голяма мистика. Тук са минавали и много походи. Пътищата за Константинопол и по-късно Цариград са били през проходите на Странджа. Въртяла се е много търговия, имало е делови живот. Историята на Странджа е много интересна и тук могат да се изпишат хиляди редове. Това е жива планина, която е била използвана дълги векове. За съжаление сега обезлюдява” – коментира още Божидар Димитров.
Така около Странджа се носят много митове, истини, полуистини и легенди. По въпроса за златото учените са разделени в мненията си. Един факт обаче говори сам по себе си. Съвсем наскоро е имало запитване в Министерството на икономиката, дали е възможно да се вземе на концесия район с площ от 180 хиляди декара, която да се изследва за полезни изкопаеми. Запитването е било направено от смесена американо-канадска фирма. На този етап обаче отговор няма. Самата планина Странджа в по-голямата си част е природен парк… В същото време набезите на иманярите за търсене на злато и съкровища продължават.
Източник: Черноморски фар
