“Няма значение колко са офертите за БТК. Победителят е ясен.”
“Няма значение колко са офертите за БТК. Победителят е ясен.” Думите са на един от хората, запознати отлично с всички процеси в индустрията на телекомуникациите в България през последното десетилетие, и бяха произнесени веднага след като изтече срокът за подаване на предложения за покупка на компанията – преди по-малко от две седмици. Всъщност, за да прогнозираш кой ще е предпочетеният нов собственик на най-големия телеком в страната, дори не е нужно да си чак толкова навътре в сектора. Предвид всички факти предизвестеният победител беше Спас Русев. Сделката просто беше консумирана в петък – 20 ноември. Резултатът от нея – българският бизнесмен в тандем с руската ВТБ купуват сравнително евтино БТК. А целта е да я продадат срещу печалба още до края на следващата година. След 15 часа наддаване в Лондон двамата кандидати – Русев и гъркът Панос Германос, определиха, че максималното, което са готови да платят за телекома, е 330 млн. евро. Ако се добавят и дълговете, това оценява БТК на около 700 млн. евро, т.е. най-ниската цена, постигана в поредицата от препродажби на телекома.
“Нашият” Спас
Фактите, които предопределяха именно Спас Русев като нов притежател на БТК, са няколко. Първо – продавач беше лондонското инвестиционно звено на руската ВТБ – VTB Capital. А директор на клона на институцията в България е Милен Велчев – финансов министър в правителството на Симeон Сакскобургготски, лансиран на поста именно с подкрепата на Спас Русев, който доведе в местния екип на “Царя” плеяда лондонски юпита.
Второ – сделката е максимално усложнена и рискова заради купищата претенции на държавата към БТК като актив на Цветан Василев в България. Има логика, след като собственикът на КТБ ощети държавата с няколко милиарда с фалита на банката, сега управляващите да опитат да вземат притежанията му тук и така да компенсират частично загубите на хазната. И те го направиха, налагайки поредица от запори по цялата верига дружества, притежатели на БТК. А в такова “приключение” трудно би се впуснал не само стратегически инвеститор, но и финансов такъв, ако не е до голяма степен сигурен, че може да уреди сложните отношения с властта.
Трето – цялата процедура за продажба на БТК беше организирана по начин, който недвусмислено говореше, че продавачите не очакват някой сериозно да влезе в нея. Сроковете бяха невиждано скъсени, достъпът до информация за самата компания – почти нулев, а ангажиментите, искани от кандидатите – твърди.
И четвърто – прекалено упорито ВТБ от месеци отказваше да приеме всякакво рефинансиране на дълга, заради който се стигна до процедурата за продажба, за да има друга причина за поведението й, освен че иска сама да влезе във владение на БТК. А за целта не й трябва нито стратегически, нито самостоятелен финансов инвеститор, а просто “ръка”. За която роля най-подходяща е именно фигура с достатъчно доверие от страна на банката и достатъчно добре доказани възможности за уреждане на благословия от местното правителство. В така описания портрет идеално се вмества именно Спас Русев – който и победи в наддаването, приключило в петък сутрин.
Котката в чувала
Досега съакционери в БТК бяха Цветан Василев с 43.33%, ВТБ с 33.33% и група кредитори на телекома, водени от Майкъл Тененбаум – с останалите 23.34%. Цялото това разпределение е факт на върха на веригата от дружества, през които на 100% минава собствеността в компанията. През ноември 2013 г. притежателите на телекома взеха 150 млн. евро мостов кредит с агент и основен заемодател VTB. Падежът беше на 22 май тази година, когато вече Цветан Василев беше избягал с (никой не знае колко) милиона от собствената си вече затворена банка. По думите на неговите хора тук обаче, макар бидейки емигрант, преследван от българската държава, Василев все пак е предлагал на руските си партньори варианти други институции да платят сумата, но те не са били приети. В резултат, както споразумението по кредита повелява, VTB прибегна до осребряване на обезпечението си – 100% от акциите на InterV Investment, което пък на 100% е собственик на БТК. Важно е, че пак според това споразумение банката не може просто да усвои това обезпечение, а е длъжна да организира процедура по продажбата му, за да си възстанови заема. Заедно с лихвите и таксите мостовият заем вече струва на купувачите около 180 млн. евро. А постигнатата горница в наддаването от 150 млн. евро трябва да бъде разпределена между акционерите според размера на участието им в капитала. И тъй като дяловете на Василев и VTB от общо почти 77% са платени с пари от КТБ, логично държавата трябва да се опита да вземе пропорционален дял от парите – в случая 115 млн. евро. За да легитимира процедурата като открита, ясна и прозрачна, VTB нае Ernst&Young като администратор, а консултантът – по всички правила на този тип сделки, изпрати покани за участие в процедурата до максимално широк кръг инвеститори, които биха могли да се заинтересуват. Тук обаче правата логика се чупи. Оказа се, че кандидатите могат да правят дю дилиджънс на продаваното дружество – люксембургското InterV. Занимание, резултатът от което не е особено обогатяващ, защото фирмата, освен собствеността й върху БТК и дълга към VTB, е празна като касите на КТБ през юли миналата година. За сметка на това пък акциите на самото InterV са запорирани от люксембургската прокуратура по искане на българската. Желаещите да купят така предложената котка в чувал се оказаха трима. Като единственият от тях, побиращ се донякъде в описанието за стратегически инвеститор, настояваше да получи достъп и време за правни и финансови данни.
От трима към двама
В крайния срок за подаването на обвързващи оферти за 100% от InterV пликовете са били три, твърдят източници на вестника: от Марк Шнайдер – собственик на европейския кабелен оператор UPC, заедно с американския фонд за дялови инвестиции CVC, от консорциума между гръцката Olympia на основателя на веригата Germanos Панос Германос и щатския фонд Third Point, и от дружество на Спас Русев. Офертата на Шнайдер и фонда CVC, която впоследствие изтече с пълни подробности в публичното пространство, обаче се оказа, че просто не отговаря на изискванията на VTB, макар и да оценява БТК на 850 млн. евро (доста над постигнатото по-късно). Реално цените в офертите нямат решаващо значение, защото числата в пликовете според процедурата бяха само база за наддаването, което беше насрочено за 19 ноември в Лондон. По-важното в случая беше, че предложението на Шнайдер, както няколко пъти се подчертава в него, не е обвързващо. Освен това в него се настоява за възможност за проучване на самата БТК, а не на InterV, и има тотален отказ да се поемат финансови ангажименти преди това. Всички тези условия в офертата логично са довели и до отстраняването на консорциума на Шнайдер от надпреварата по “служебни” причини – несъответствие с процедурата. Така до аукционът в Лондон бяха допуснати двама, които са внесли депозити от по 21 млн. евро.
Инфарктната нощ
В резултат до самото наддаване, което започна в четвъртък в Лондон, бяха допуснати Olympia на Германос и екипът на Спас Русев. Ето и детайли от лондонското състезание, които “Капитал” потвърди от два източника. Търгът е продължил почти 15 часа и е приключил около 4 сутринта българско време в петък. Наддаването е започнало от 183 млн. евро (по-високата цена от двата плика). През половин час участниците са били канени да дадат нова оферта, която е била минимум 3 млн. евро над последно достигнатата. Спас Русев е участвал лично и цената от 330 млн. евро се е оказала достатъчна за победата. Точната структура на победилия консорциум все още е неизвестна. Дотук потвърдената от два източника група е следната: Русев ще държи най-голям дял, вероятно финансиран от ВТБ, които пак почти сигурно ще имат и капиталово участие, но не повече от 20%. Малък дял ще има и Майкъл Тененбаум. За любителите на имена – новият краен собственик на БТК ще се казва Viva Edge. Русев далеч не е ново лице за БТК. Според източниците на “Капитал” още в началото на лятото той е разговарял с две швейцарски финансови групи за евентуално финансиране за сделката, но след това се е споразумял с VTB да играе от тяхно име. Пак той се оказа и лицето, представляващо интересите на миноритарните акционери в БТК начело с американеца Майкъл Тененбаум. Спас Русев излезе на българската политическа и икономическа сцена при “коронясването” на Симеон Сакскобургготски като премиер. Тогава той беше името, споменавано най-често като отговор на въпроса към кого трябва да се обърне даден инвеститор, за да получи гаранция на най-високо ниво, че проектът му няма да бъде спъван от държавата. Що се отнася до интересите му в телеком сектора, те винаги са били плътни и свързани с БТК. Русев посредничеше неформално на консорциума между гръцката ОТЕ и холандската KPN още през 1999 г., когато двете компании опитаха да купят телекома. Пак той пет години по-късно се сочеше като човека, спомогнал чрез контакти с властта на Advent да купят БТК. Компанията, чийто съосновател е Спас Русев – “Телелинк”, изгради част от базовите станции в мобилната мрежа на оператора. В момента “Телелинк” е собственост мажоритарно на другия си съосновател – Любомир Минчев, който изплати дела на Русев и сега се свързва с други мащабни фигури от местния пейзаж. Самият Русев пък е фокусиран основно в туризма, като под негов контрол са дружествата, собственици на столичните хотели Hilton и Radisson Blu. Хотелите обаче определено няма как да са източник на доход от порядъка на 200 млн. евро, колкото (минимум) са нужни, за да се купи БТК в случая. Минималната цена на сделката също не беше обявена, но е над 170 млн. евро, колкото е сумата на мостовия кредит плюс лихви и такси, натрупани след неизпълнението по него. Което ясно говори, че Спас Русев е успял да намери финансиране от друго място. Защо консорциумът на Панос Германос се е отказал от наддаването на 330 млн. евро засега не се знае. Със сигурност обаче участието му там не е било проформа – иначе търгът нямаше да се проточи толкова дълго, кандидатите нямаше да се съгласят на наддаване нонстоп (прекъсването е идеален повод за неформални срещи, на които оттеглянето на единия да бъде договорено), а и хора от екипа на Германос нямаше да изразяват предварително загриженост дали процедурата ще е достатъчно защитена от манипулации. Германос също не се е появил “вчера” на сцената за БТК. За негов интерес към сделката се говори от пролетта. През май гъркът беше (по информация оттогава) в една група с исландеца Тор Бьорголфсон, който вече веднъж купи и продаде БТК. Впоследствие обаче очевидно Бьорголфсон се е отказал, а Германос е потърсил ново финансово рамо – Third Point е американски хедж фонд, основан от милиардера Дан Лоеб, който в Гърция е акционер в петролната Energean. Накратко – интересът към БТК на този играч е с двигател Германос, а не фонда. По-интересното е, че през май като местен представител на “гръцката” група беше сочен именно Спас Русев.
И така – БТК пак се продава
Договорът с победителя ще бъде сключен до дни. После за сделката ще трябва да бъде взето одобрението на антитръстовия регулатор в ЕС. Така влизането на Русев в БТК ще стане през януари-февруари следващата година. Естествено, ако плати, но няма аргумент защо да не го прави, като има на своя страна ВТБ. Облигациите на телекома от почти 400 млн. евро няма да трябва да се заплащат спешно, тъй като придобиването няма да се брои за смяна на контрол – все пак ВТБ и Тененбаум и сега са в дружеството, просто Русев влиза на мястото на Василев. Отсега е ясно друго – че БТК в един също недалечен ден, в хоризонт, не по-дълъг от година, ще излезе отново за продажба – VTB е финансов инвеститор, а предвид състоянието на телеком пазара в страната скоростна сделка е по-сигурна като краен финансов резултат. Тогава, след като вече компанията е прочистена от токсичния дял на Цветан Василев и освободена от претенциите на държавата (които още в рамките на тази сделка ще трябва да бъдат почти напълно овъзмездени), очакванията са за поява на истински стратегически инвеститор. За сръбския исторически оператор се появиха кандидати като Deutsche Telekom и най-големия в света China Telecom. А играчи от този калибър не стъпват в една държава, ако нямат амбиции за региона. Въпросът е само дотогава БТК да не бъде прекалено осребрена от междинните си собственици с различни договори за обслужване, поддръжка, спонсорства и останалите популярни методи, характерни за фигурите, които правят пари не само от основната дейност на дружеството. Защото, погледнато от днешния ъгъл, спечелилият отбор има приятната възможност да излезе с поне 100-200 млн. евро печалба от едногодишния си престой в БТК. анализи на БТК, искаше дълъг преговорен процес със срок на ексклузивитет и не желаеше да се обвърже с нищо, камо ли с финансов депозит, ако чувалът не бъде отворен.
