Тълпа, качулки, маски, дим, викове, знамена, голи мъже, татуси, бицепси, тестостерон. Момичета, намираме се в Сектор Б. А София Запад е крайната фракция на запалянковците на Левски. Твърдото ядро на фенклуба. Лошите момчета на Герена. Добре смазаната машина – хората, обединени от фанатичната си страст към отбора и идеала – Левски. Подивялата човешка маса, дишаща като общ организъм.
Срещата
Срещаме се пред БНБ. Няма да я обираме. Аз съм точна.Той вече е там. Черната S-класа естествено е спряла на място забранено за спиране. Слиза от колата. На първо четене ми е симпатичен. Казва ми да не бързам да се радвам, това било просто предварителен разговор. Поглеждам неодобрително, но знам, че ще си говорим. Все пак вървим и мълчим. Сядаме, а той ме пита каква ще бъде неговата полза от тази статия. Знаех си, че е гадно копеле. Ще трябва да си платя за обяда, надявам се да мине тънко. Ще си говорим за футболен фанатизъм. A все пак съм жена…чудя се дали да не му кажа, че съм чорбарка, може да ме ошамари още в началото.
Идеологията
В Сектор Б е от 13-годишен. Татко му е голям левскар. Любовта е наследствена. Казва, че София Запад е животът му. Чудя му се на този живот. Всичко започва 99-та година. Тогава той е на 22. Групировката се ражда от 5 – 6 човека, които искат да направят истински фен клуб. Идеологията е проста „не бива да се продаваш за жълти стотинки!“. Повтарям думите му. ДА НЕ СЕ! Той казва, че маята на хората, които са във фракцията е друга, за да си там, трябва да имаш чест и достойнство и да не си предател. Звучи романтично – положението е „брат за брата“. Дава ми чорбарите за пример. Казва, че дори ебели жените помежду си. При момчетата от Запад това нямало как се случи, дори да им се иска. Питам го какво правят с предателите, той отговаря просто – „пребиваме ги и ги гоним, ако имаме повече власт и друго щяхме да ги правим. Васил Левски е казал, предателите трябва да се убиват. Но и да сме стигали до там, няма как да ти кажа.“. Вече наистина ме разочарова този човек, надявах се да ми каже поне за един труп.
Все пак натискам в тази посока, искам да знам има ли силата да убие човек, отговорът е „разбира се“. Това било нормален животински инстинкт. Ама ние нали сме homo sapiens? Казва, че убива в ума си непрекъснато. Правя си равносметката, че не съм убила нито един човек. Питам на какво учат малките във фракцията и ако някой направи тъпотия, дали му плескат по един, казва, че големият проблем на нацията е, че момчетата няма на кого да приличат, нямат примери за подражание. Искам да знам той на кого подражава и БААААМ! Тук ме отстрелва. Той е Михайловист, говори ми за Ванче Михайлов. (www.google.com, пишете името там и така…)
Интересува ме какъв е смисълът на цялата тази работа. „Обикновените хора виждат в тези агитки някакъв начин да живеят свободно“, казва ми.
Май ме успива със следващото. „Левски не е само футбол. Не са само 11 човека, които ритат топка. Това е емоция. Представи си го така – Левски е свободата, ЦСКА – комунизмът. “ Затова в неговия живот има един отбор и не може да има друг отбор. Дори е готов да умре, заради Левски, или поне така ми говори. Когато човек е готов да умре в името на нещо, започвам да гледам на него с други очи. Така гледам и онези, които са готови да се взривят в името на Аллах. И за двете ситуации се надявам да го правят наистина от любов. Нашият човек определя Левски като последния национален идеал. Питам го тогава как се изражда идеалът и защо всичко прераства в една голяма свинщина. Имам предвид – бой, трошене, кръв, лайна и там каквото се сетите. Той казва, че се реагира на провокация и нищо не е самоцелно. Фитилът е къс и лесно се пали. С две думи малко им трябва на момчетата да действат първосигнално и затова често се опитват да се възползват от тях. Да им запалят фитила и да ги яхнат. Говорим за индивиди от 240-те в парламента.
София Запад, такава каквато я познаваме
Дотук мед и масло, ама защо в Левски се говори, че София Запад са отрепки, мафия, престъпници. Той казва, че ги чака тези, които много говорят да дойдат и да оправят нещата в отбора. Има предвид интернет червеите, които знаят много пред монитора. „Нямам против някой да дойде и да бъде по-добър от мен. Даже се моля затова.“ Става дума затова, че той е на такава възраст, че трябва да търси заместник. Във фракцията има приемственост – малките, дъртите и легендите. Той вече е от дъртите. Уважаеми кандидат западняци, мястото е вакантно. Но шефът казва, че в йерархията растеш само ако си по-добър от другите, иначе оставаш един от многото. Ако не си това, за което се представяш много бързо те ошамарват и си заминаваш. Казва, че текучеството в агитката е голямо. Питам го защо, мамка му, тези момчета отиват там и какво търсят. Той казва, че агиткаджийството е отдушник. В агитката има всякакви хора от бизнесмени и политици до отрепки и клошари. Визуализирам ги тези, където по цял ден са в костюмите как отиват в сектора и късат синджира. Там хората нямат лица, нямат имена, нямат професии, в онзи момент дори няма значение колко имат в джоба.
Държа да знам защо, когато питам за София Запад и първата асоциация е за наркокартела. Той отговаря красиво, че може някога и така да е било–„целта оправдава средствата“. С две думи, парите ще се ползват за хубави работи. Продължава – „Левски какво е правил, грабил е“. Аз го поощрявам, „а вие даже не ги грабите, вие им давате и пакетите.“ Той казва скромно – „е и грабежи сме правили”. Питам все пак има ли някакви табута, нещо, което е забранено да се прави. Той казва, че от 2009 година е забранено да се продават наркотици. По една проста причина. „Вече няма честни хора, с които да се прави този бизнес. На улицата няма достойни, с които да можеш да си партнираш.“ На Симеон (където се помещава фенклубът ) да си друсат може, но без той да ги вижда. А ако продават, особено от името на София Запад, продавачът ще бере сериозни ядове. Според ранга на човека и шамарите, ако си малко по-специален, може и самият той да те бие, ако ли не, ще се намери някой друг.
Мрази циганите откровено. Сбръчква си физиономията, когато говори за тях, мрази ги повече от ЦСКА и чорбарите, накуп дори. Казва, че неговата фракцията е наистина опасна, а когато станеш опасен, ти привличаш още опасни покрай себе си, затова гледат бързо да те намачкат, за да не станеш прекалено силен. „Не си мисли, че съм бил в затвора, защото съм продавал пакетчета, пакетчетата се продават непрекъснато и навсякъде.“. Според него е лежал точно заради лидерството в организацията. За който не знае, нашето момче лежа 4 години на топло, след като беше признат за виновен за участие в организираната престъпна група на Христофор Аманатидис-Таки, разпространявала хероин и кокаин. Самият той казва, че в присъдата никъде не се споменава името на Таки, а с хероин, че никога не се е занимавал.
Бой, лайна и тези три неща
Разказва за последния път, когато се е бил с Росен Животното (за женките – това е тарторът на най-сериозната фракция на ЦСКА – Енималс, който сега е в затвора, мястото му е заето от Иван, човекът с пищната сватба):
И му е свалил тениската, пази си я като трофей. Питам го колко такива има, казва, че другите не ги пази. Но в силни дни се е прибирал с 30-40 фланелки. Но това си е било в онези му години, сега е зрял, дори презрял за подобни гардеробни изпълнения. В агиткаджийските среди да оставиш някой гол и подут е голямо унижение. Интересуват ме малките ултрасчета, дали събират и те сега червени фланелки, казва ми, че не ги спира. Неговата максима е, че човек винаги трябва да е готов за битка. Питам го все пак дали битката не е безсмислена? Дали тази енергия не е употребена изключително тъпо, за какво им е да се млатят говеда и чорбари. Има теория и затова. „Всяка битка има една цел – мирът. Мирът се определя от победителя и той определя правилата по време на мира.“.
Питам го дали са му сваляли тениската, казва, не, никога. Но не крие, че е ял бой, но никога много. Питам кога фракцията е била най-зловеща, той казва, че когато се води война си изрод и това е. Но без значение дали си на война с чорбарите или не, отношението към фуражките никога не се променя. 1312!
Искам да знам дали кандидат-ултрасите трябва да утрепят някой чорбар, да изнасилят мангал, да нашамарят ченге, че да се докажат пред батковците. За него това са пълни глупости и ми се смее. Трябвало само сърце, чест и да искат да се развиват в правилната посока. Майки, не четете това! Питам го за омертата, той казва, че има едно просто правило – не трябва да си предател! Веруюто на организацията е, че трябва първо ти да й дадеш, а после тя на теб. Питам го има ли жени, интересува ме дали са бойни единици, но той ми казва, че битките при тях се водят на всякакви полета, не са само на улицата. „Една война не се печели само на фронта.“ Питам кой е победителят на този етап. За него тази война никога няма да свърши, а хулиганството е просто разтуха. Представете си го като похлупака на чайника.
Няма как да не стане въпрос и за бандата на чуковете, той казва, че това е неговият литературен образ. Но дали не е по действителен случай? Все пак ми става ясно, че не може да ми разкаже нищо, независимо какво е било. Питам го дали го дразни, да чете подобни неща, той казва, че дори изкарва пари от това. Искам да знам за най-голямата свинщина, която е правил, но той не иска да говори затова, иска да покаже на обществото, че организацията има идеални цели, но за нея добро никога не се казва. А все пак момчетата развиват 4 вида спорт.
Относно митичните образи на хората с кратките прякори, които отдавна не са в България, казва, че винаги са били приятели и никога не са се съмнявали един в друг. Казва, че не е бил в затвора заради тях, а заради предатели и нареждачи. Питам го дали е мислил и той да се махне, казва ми „да“, но няма да предаде хората, които разчитат на него. Очите му се навлажняват. Мамка му!
Казвам му да минем към веселата част. Питам го за лайняната история, която се носи от уста на уста и тя се оказва истина. Нарича главната героиня в нея индивид. Скандалната случка е свързана с юбилея на Левски и последвалото омазване с лайна на Ина Йорданова (фондация „100 години Левски”) от момчетата от София Запад. Наказание за назидание, кафяво, мазно, миризливо, публично и много, много мръсно. „Става дума за организацията на над 800 хиляди лева, събрани от цялата левскарска общност.Сама разбираш за какво доверие става дума, това е върхът на доверието, което можеш да дадеш на един човек, говоря ти за доверието на всички левскари, които организираха юбилея на Левски, от левскарите всеки даде колкото можа и колкото искаше да даде, а този индивид просто направи схема, от която да изкарва пари и по-лошото, вместо да се скрие в миша дупка, тя продължи да свинства, а това с лайната тя сама си го измисли, когато ядеш лайна, ще се изцапаш с лайна, много хора дори ме обвиниха, че е минало твърде леко”.
Човекът
Доверява ми, че много помия се е изляла и на неговата глава, но в крайна сметка пак се чувства щастлив. Този човек има сантименти. Насълзяват му се очите. На бияча, коравия, урода…Мамка му, не ви лъжа. Питам го как ще им се стори това на враговете му, той каза, че в битките е най-хубаво да бъдеш подценяван.
Питам го на 80 как се вижда, той казва като старец-разбойник, е нямало да ги налага с бастуна, но…кой знае. И сега още ходи по мачовете, пее, скача…преди мача, по време на мача, след мача. Нарича Левски социален феномен. Казва ми да ги приема като секта. „15 години ни лепят етикета лумпени и наркомани, а да не говорим в парламента колко такива има.“
Интересува ме дали чорбарите са отворили бутилката с шампанско, когато са го прибрали в затвора, той казва – „е, как”. Даже сега наскоро Дучето черпил, че имало отново акция на улица Симеон, а такава даже не е имало, така, че шефчето на София Запад ще си го бийне и него като го види. Да не забравим, че не прощава и на жени, освен на неговата, той не прави разлика между мъже и жени, всички трябва да бъдат бити, когато трябва.
Питам го за най-крайното нещо, което е правил, нещо изродско, той ме пита кое е изродско според мен, пита ме дали имам предвид дали е рязал уши и се смее от сърце. Чудя се как му е смешно. Казва ми просто, че нещата се случват, когато му дойде времето…просто се случват. Просто така, ушите си падат.
На раздяла идва момента да го питам за Бог и дали му се моли. Според него без вяра човек не може да съществува правилно. И той вярва, разбира се, но му се моли рядко, защото „Бог си има работа.“
Каквото и да си мислите, не забравяйте, четата винаги е готова за бой и е въоръжена, буквално, и няма никакво значение дали си мангал, чорбар, проста путка или латентен педераст.
P.S.
Ултрасите са субкултура, характерна с фанатичната си любов към отбора, който подкрепят. Говорим за шумни и доста често скандални прояви, неразбираеми за голяма част от обществото. Да бъдеш ултрас е нещо, което трудно ще проумееш, ако не си част от него. Като страничен наблюдател ще си кажеш, че това са хора, завладени от първични страсти, готови да се бият и да трошат. Но в цялата работа, ако щете ми вярвайте, има някаква очарователна романтика. В пушека от факлите, в общата енергия на тълпата, в звука, който отеква от стадионите, в емоцията, която отразява една любов, макар й в някаква нейна откачена форма. Любов безскрупулна, арогантна, която не робува на клишета и забрани, любов, която крещи, не се подчинява и не приема отказ.
