Ракетната тематика отново излезе на преден план А, когато се говори за най-новите хиперзвукови ракети, и особено в сегашната международна ситуация, значи нещата са много по-опасни, отколкото ги виждаме.
Ракетната тематика отново излезе на преден план А, когато се говори за най-новите хиперзвукови ракети, и особено в сегашната международна ситуация, значи нещата са много по-опасни, отколкото ги виждаме. За най-новите руски ракетни ударни системи, които ще могат да преодоляват всякаква противоракетна система на САЩ, Путин говори на 9 ноември на срещата с военно-промишления комплекс на Русия. Преди това, в края на октомври, на срещата на клуба “Валдай” на въпроса “Дали наистина Русия може да унищожи САЩ за половин час?” Путин се замисли няколко секунди и отговори: “Може и по-бързо.”
Какво имаше предвид?
Най-вероятно става дума за руското хиперзвуково оръжие – свръхсекретен летателен апарат под названието Ю-71, от проекта 4202. От достъпните сведения се разбира, че този хиперзвуков глайдер ще може да развива скорост над 11 000 кв.км и да долети до Ню Йорк за по-малко от 40 минути, като срещу него ще са безпомощни всякакви противоракетни системи. Той ще има свръхманевреност, ще използва планиращ тип на полета /оттук и названието глайдер/ и при маневрирането ще може да излиза и в близкия космос. По този начин към 2020 г. Русия ще получи унищожителен коз в ядрените преговори със САЩ. Според някои данни, Русия провежда от няколко години изпитания на новия хиперзвуков апарат, който ще може да носи и ядрени бойни глави. Апаратът ще може гарантирано да порази целта с една ракета. През последните години в Русия са били извършени няколко успешни изпитания на Ю-71. Първото изтичане на информацията се появи чак през февруари 2015 г. и американските генерали бяха шокирани, тъй като този руски аргумент, както и крилатите ракети “Калибър”, правят безпредметни всички планове на Пентагона за изграждане на ПРО, като и самите САЩ стават напълно беззащитни.
Сред техническите възможности на Ю-71 е не само нанасянето на мигновени смъртоносни удари. Хиперзвуковият апарат ще бъде оборудван със система за радиолокационна борба, която за броени минути ще може да пресече територията на САЩ и да извади от строя по своя път всички станции за радиоелектронно откриване със скорост над 11 000 км/час. Според западни данни 24 от тези хиперзвукови апарати /бойни блокове/ ще бъдат разположени през периода 2020 – 2025 г. в един от полковете на 13-та ракетна дивизия на руските ракети стратегически войски в Оренбургска област /вероятно в Домбаровское/. Това означава, че до САЩ те ще долетят за 40-45 минути, до Ню Йорк – за 40 минути, до Лондон – за 20 минути.
В самата Русия работата по проекта 4202 се води в “Машиностроене” в подмосковския град Реутов и е била започната през 2009 г. Формалният поръчител на проекта е Федералната космическа агенция на Русия, но вероятно това е прикритие на Министерство на отбраната. През 2012 г. обектът 4202 беше определен като един от най-важните за корпорацията за близките години. Вероятно първото изпитание на апарата беше извършено не през февруари 2015 г., а в рамките на ученията “Безопасност 2004”, на полигона Байконур, когато тогавашният първи заместник на генералния щаб Юрий Балуевски заяви, че е “изпробван космически апарат, който може да лети с хипер звукова скорост и да прави маневри като по курса, така и по височина”. Истина е, че и сегашните бойни блокове на междуконтиненталните балистични ракети на пасивния участък, развиват хиперзвук. Но за разлика от тях перспективната хиперзвукова бойна глава по-скоро ще действа не като балистична бойна глава, а ще върви по много сложна траектория и ще маневрира като самолет с огромна скорост на полета. Не е изключено, че специалистите по 4202 използват съветски технологии, по които работеше един от водещите разработчици на съветската авиационна космическа техника Глеб Лозински. Той беше ръководител на проекта на аерокосмически изтребител-бомбардировач “Спирала”, на космическата совалка “Буран”, на многократната авиационно-космическа система МАКС и други програми, в това число и хиперзвука. Трябва да се знае, че хиперзвуковите бойни части са доста тежки – 1,5 – 2 тона. Те могат да станат бойна част на леката балистична ракета “Топол-М. По-тежката ракета РС-28 “Сармат”, която ще бъде приета на въоръжение на края на десетилетието, ще може да носи едновременно няколко такива бойни глави, които ще вървят по сложна траектория, което ги прави практически неуязвими. Ако Русия до 2020 г. въведе на въоръжение ракети с хиперзвукова бойна част, това ще изплаши американците наистина. Освен това в Русия се води разработката на хиперзвукови крилати ракети, които ще могат да летят на малка височина и тяхното поразяване от ПРО на противника е невъзможно. Съвременните комплекси за противоракетна отбрана имат скоростта на поразяване на целта в пределите на 1000 метра на секунда, но като правило скоростта на прехващача е около 700-800 метра на секунда. Проблемът е в това, че при стрелба по високоскоростна цел ракетата-прехващач трябва да има възможност да маневрира с натоварвания от десетки и даже стотици G, а такива противоракети засега и в обозримо бъдеще няма да съществуват. Обсъждайки Ю-71 трябва да се споменат и чуждестранни аналози – китайски и американски. Какво може да се каже за китайската програма за създаване на хиперзвукови ударни средства. На първо място е известно кодовото наименование на прототипа Wu-14. За първи път тази ракета си издигна във въздуха на 9 януари 2014 г. и достигна скорост 10 маха, т.е. около 12 359 км/час. Една от особеностите на ракетата е нейното умение да прави така наречените атмосфери pool-up, т.е. да влиза и излиза от атмосферата по непредвидима небалистична траектория. С хиперзвукови модули могат да са въоръжени и китайските междуконтинентални балистични ракети Дун-Фенг-31 и Дун-Фенг-41, което прави доставянето на Wu-14 възможно до всяка точка на планетата. Ако става дума за американските проекти трябва да се споменат два. На първо място е безпилотният ракетен глайдер HTV-2, разработен в рамките на проекта DARPA Falcon. На второ място е маневреният космоплан Х-41. И двата обекта се характеризират с използването на хиперзвукови, протонни, въздушни реактивни двигатели Х-41, които могат да носят бойна част с тегло до 450 кг, което позволява да се използват както ядрени, така и вакуумни или бетонобойни бомби. Това означава, че Русия интензифицира работата по хиперзвука, и тъй като американските разработки влизат във фаза на “натурни изпитания” Русия не може да си позволи да изостане при толкова важния тип оръжия като хиперзвуковите ракети и глайдери. На второ място, понижава се прагът на евентуалното използване както на ядрено, така и на конвенционално оръжие. Американците си мислят, че са безнаказани и, че могат да елиминират всеки “режим” за 1 час. Това обаче вече не е истина. Същото може да направи и Русия за 40 минути.
