Рашко Ломски: Децата боксьори са борци, а не биячи

Визитка: Рашко Ломски е от бургаски треньор по бокс, спечелил сребърен медал на световната купа по бокс в Монреал, Канада през 1981 година.  Европейски шампион за младежи 1980 г. в гр.Римини, Италия. Републикански шампион на България.Спортната си кариера започва в гр.Бургас през 1971 г., след което отбива военната си служба в “ЦСКА” и завършва спортната си кариера в гр.Бургас.
-Как започна с Бокса?
-Татко, чичо ми, братята ми бяха боксьори. Но преди това те са тренирали борба. Дядовците ми бяха боксьори. Баща ни предаде бокса и на нас.
– Защо го няма бокса в Бургас и България вече?
– Много труден въпрос. Защото всеки топи другия и се измива после ръцете с него. Сега новият президент младото момче Красимир Инински се опитва да направи нещо, в добри отношения е със Световната федерация, провежда много първенства, излъчихме един шампион и няколко медала, даже един от тях е бургазлията  Илиян Димитров. Но аз по принцип не обичам да гледам бокс, а да го  играя. Но като виждам какъв бокс играят, не ми харесва, класата е ниска.
– Как се стигна до тази ниска класа?
– В световен мащаб се понижи нивото. Преди се даваше всичко спорта да е лицето, визитната картичка на една държава. А сега в България нещата са различни-никой не дава пари за спорт. Сега държавата се опитва да дава по малко пари за всички спортове по малко, но това не е достатъчно, за да издигне нивото на българския спорт на световно ниво.
– Колко деца влизат в залата на Рашко Ломски?
– Сега тренирам едва 12-13 младежи. Минах на тази система, защото залата където тренирах е само 90 квадрата с малък ринг и 5-6 уреда. От тази гледна точка пробвах с повече хора, но просто не се диша. Много е трудно да се работи така.
– Кой помага на бокса в Бургас?
– Почти никой. В някои отношения общината помага. Но това са просто едни такива гимнастики, който не се случват да се развива бокса на нтиво. Разбира се Веселина Деведжиева, която да отговоря за спорта в община Бургас се опитва, старае се всеки клуб да има някакви пари, но това не е достатъчно. Целта е всички клубове да имат пари, по една или друга причина да се развиват, но дори и нейната помощ не стига.
– Преди децата се биеха в училище, по време на спортовете, сега се бият по улиците. Плаши ли те тази агресия?
– При мен аз подбирам децата, не ги търся. Първата забележка когато приемам едно дете е, че ако чуя някой се бие извън залата, ако е агресивен, той повече няма работа в боксовата зала. Доста хора съм  отстранил по този начин. Някои деца идват само с цел да се научат да се бият и после да тормозят съучениците си, на такива деца не им обръщам внимание, защото ако дойдеш с такава нагласа –ти никога няма да станеш добър боксьор
-Какво дава бокса на едно дете?
-Не само бокса, но и спорта дават много неща. Възпитание, съобразителност, морал, да бъде бдителен, умерен човек, да умее да уважава противника, да уважава дори мразеният от него човек, да цени, ако трябва. А специално за бокса, за да стане детето истински боксьор, той се съобразява с всички. Бъдейки на ринга в тренировачния процес той вижда какво е да наложат някакво законно насилие над него. И когато излезе извън ринга разбира, че не трябва да бъде насилник, а да помага на слабите хора, да научи приятелите си как да се защитават. Да знаеш бокс и борба е нещо много велико и много опасно. От както съществува бокса никога не е имало бокс за ветерани.
– На какво се дължи това?
– Боксът е много опасен спорт. При бокса не може да има ветерани, защото ако удариш  и нокаутираш един 40-45 годишен човек, го водиш към сигурна смърт. Имам един случай, попитах академик Жечев /б.р. академик Емил Жечев е българинът, заемал най-висок ръководен пост в европейския и световния бокс. По негово време българският бокс постига най-големите си успехи./и той ми каза: „Ломски ти си много добър с лявата ръка и  много техничен боксьор. Аз отговорих, че карам противниците си да се набиват на лявата ми ръка”. А като се набият като млади какво става, стига се до тежки трамви, а представете си какво се случва, ако повалиш на земята мъж н средна възраст-ето защо турнир за ветерани няма.
– Има ли млади надежди в бокса?
– Има 4-5 деца, на 10-11 години. В момента тях ги изграждам, мисля, че ще станат добри боксьори.
-Може ли следващият републикански шампион да е от Бургас?
-Напълно възможно е, времето ще покаже, много добре тренират, всеотдайни са.
-Къде стоят момичета в бокса?
-За да стане едно момиче боксьор трябва много специален режим. Но влиза в залата, да си търси приятели, да създаде връзки, социални контакти. Някои от тях решават,че трябва да станат боксьорки, защото имат качества, но дотук. Не съм имал момиче боксьорка, държал съм им лапи, но всичко е било за удоволствие. Да се разтоварите психически и физически, емоционално.Боксът е мъжки спорт.
-Мечтите на Рашко Ломски какви са?
-Да имам здраво семейство, вече съм и дядо-имам внук Никола
-Ще стане ли боксьор Никола?
-Има спортен ген. Баща му е футболист.
– Какво може да те откаже от бокса?
– Липсата на стимул и пари. Е, да голямото безпаричие винаги действа демотивиращо. Някои имат спонсори, треньорите получават заплата, имат стимул да  работят добре Но повечето клубове сме под ръба. От тази гледна точка децата виждат, и разбират , че няма пари, но не знам как ще се реши този проблем. Виждаме, че в България нещата са много зле, не само в спорта и не знам по какъв начин ще оцеляваме.Всеки се мъчи и то жестоко. А жестоката мъка води до отчаяние, но въпреки това ние спортистите сме силни характери и ще устоим на тези трудностите и може би ще дойде Видовден.
-Кой ден от спортната ти кариера е оставил най-силен отпечатък?
-Много са моменти съм имал. Моите титли са скромни, но тогава бяха много ценни за Бургас и бургаския бокс.
-А мечтите ти за бокса какви са?
-Да имам боксов клуб и да направя много шампиони. Моите момчета ги уча да играят бокс, а не да се бият. Това е разликата между мен и много други колеги. Малко е по-трудно, по-досадно. Искам децата да научат бокса, за да станат истински хора.