Сигурно изглежда странно, че ако има някой, който да не е научил уроците от фалита на ЦСКА, това е най-големият му исторически съперник. Феновете на “Левски” може да се присмиват на “армейската” съдба, без обаче да осъзнават колко сходни проблеми има техният любим клуб. И то защото повтаря като ЦСКА грешките на управлението. Поне това показват информацията и анализът от първата година на управление на новите собственици – в приближения до Делян Пеевски адвокат Александър Ангелов, Иво Тонев и Николай Иванов.
Официалното потвърждение на данните за състоянието на клуба ще станат ясни на 30 август, когато е насрочено общо събрание за приемане на годишния отчет. Но както трудно ще бъде прикрито влошаващото се състояние, така ще излязат наяве някои практики, които публиката и малките акционери вероятно са смятали за безвъзвратно отминали след оттеглянето на Тодор Батков. Всъщност откакто беше сменена собствеността, клубът е започнал системно да трупа дългове и стремглаво да върви по спиралата на задлъжнялостта, която вече успя да съсипе ЦСКА.
Къде е БТК
Един от големите проблеми на сините се оказва неосъщественото влизане като собственик на БТК. На последното общо събрание на клуба през ноември беше прието увеличаване на капитала от 30 669 974 акции на 43 669 974 акции с право на глас, или с 13 милиона акции, всяка от тях с номинал 1 лев. Това трябваше да стане до 23 февруари, но и до момента не се е случило. На всеки въпрос от феновете на заседания на управителния съвет Александър Ангелов винаги е докладвал, че има отлагане.
С решението от ноември компанията трябваше да се превърне в най-големия акционер в клуба. Но влизането му в “Левски” стана жертва на проточилите се преговори за продажбата на телекома. Около това забавяне има и друга мистерия. За намерението на БТК за участие в “Левски” се е знаело още през октомври – месец преди да се проведе търг за продажбата на телекома. “Това означава, че би трябвало решението да е на мениджмънта на компанията и навлизането не би трябвало да зависи от собственика, който тогава не беше ясен. Мениджмънтът не е променен. Или тогава се е знаело кой ще спечели търга, или мениджмънтът вече няма интерес да е в “Левски”, коментира за “Капитал” бившият председател на тръста “Синя България” Васил Колев. Тръстът беше основен инициатор на кампанията за спасяването на “Левски” със закупуването на акции от феновете през пролетта на 2015 г., а благодарение на активността му феновете получиха 10% от собствеността в клуба и място в управителния съвет.
През юли от “Синя България” обявиха, че “получихме категоричен отговор от страна на “Виваком”, че до края на месец юли ще започнат вноските по увеличението на капитала на ПФК “Левски” АД, а в срок от една година ще бъде внесена пълната сума. По този начин “Виваком” ще стане акционерът с най-голям дял в клуба, така ще бъде осигурен и бюджетът за следващия спортно–състезателен сезон”. Но и през юли, а и през август подобно нещо не се е случило.
Ефектът от забавянето на влизането на БТК е, че “Левски” не може да оперира с нормален бюджет. Според съобщението от юли с парите от “Виваком” ще бъде осигурен бюджетът за вече стартиралия нов състезателен сезон. Но ако ситуацията се забави, това означава сериозна дупка в приходната част, която се оценява на около 600 хиляди лева месечно.
Засега от клуба се опитват да успокоят организациите на запалянковците, че все пак продължават да пристигат редовно вноските по спонсорския договор с компанията. Това обаче има два проблема – ако БТК въобще не влезе в “Левски”, ще означава, че парите от реклама са били изразходвани предсрочно и в следващите години клубът няма да има свежи постъпления. Информациите сочат, че около 4 милиона лева от договора вече са усвоени.
Но дори и при влизането на БТК Колев изразява съмнения в устойчивостта на подобен модел на управление. “Реално на годишна база при тези темпове на разходи и приходи имаме дупка от над 6 милиона лева. Това означава, че парите от евентуалното акционерно участие на “Виваком” ще се стопят за две години и след това трябва да търсим друг вариант за външно финансиране. По-големият проблем е, че се отказахме от всичко, което бяхме заложили миналата година, когато едва спасихме лиценза. Най-вече това клубът да не се финансира със заеми и да има таван на заплатите”, коментира той.
Заем ми дай, дарение недей търси
Всъщност “Левски” е тръгнал по спиралата надолу още с влизането на тримата нови собственици. От организациите на запалянковците нееднократно са загатвали дали всъщност Ангелов, Иванов и Тонев имат финансовата способност да издържат клуба и да попълват празнините в бюджета. “Оценяваме опитите за финансово стабилизиране на клуба, но ги смятаме за крайно недостатъчни. Тръст “Синя България” и НКП определят като незадоволителна формата на финансиране от страна на мажоритарните собственици”, се казваше в тяхна декларация през май.
За първата година с много компромиси тримата са успели да задържат клуба на повърхността, но всички техни вноски са осчетоводени като заеми. “Това ни връща в последните години на Батков, който при всички критики все пак трансформира задълженията на клуба към него в собственост и по този начин “Левски” излезе на чисто”, коментира Колев, който беше принуден да се оттегли от управителния съвет и управлението на “Синя България” след публична атака от Иво Тонев.
През тази година средствата от собствениците са били или под формата на заеми, или чрез реклама на техни фирми и в много малка част като дарения. Според източници от клуба до края на април даренията от Иво Тонев са били нула лева. В същото време задълженията на “Левски” са били 12 милиона лева, като в тях не влизат тези по изграждането на новата трибуна на стадиона. По груби изчисления всички дългове вече са около 20 милиона лева. В счетоводните документи има дори останал 1 милион лева дълг към Батков, който по неизвестни причини не е бил изчистен.
“Аз като член на управителния съвет повдигах въпроса за надхвърлянето на тавана на заплатите. Миналата година решихме заплатите на първия отбор да не надхвърлят 150 хиляди лева на месец. Сега са три пъти по-големи. Харчим по 450 хиляди лева на месец, без по никакъв начин качеството да се е повишило”, казва Колев. До голяма степен допреди година възпиращо влияние имаше и решението на УЕФА да се ограничи ръстът на заплатите в синия клуб. След отпадането на мониторинга това е отвързало отново желанията да се плаща скъпо на играчите.
Голям проблем за клуба си остава липсата на ръст от приходите. Новата трибуна предизвика ентусиазъм за първите няколко мача, но при липсата на козирка и съответния комфорт както през лятото, така и в дъждовните дни, интересът намаля. През зимата ръководството е гласувало 1 милион лева за селекция, която би имала смисъл, ако отборът успее да влезе в групите на европейските турнири, от което би могло да има ефект върху приходите от УЕФА и от домакински мачове. Както обикновено се случва обаче, “Левски” отново не улучи с футболистите, закъсня с лятната селекция и отпадна още след първите си мачове от “Лига Европ”а. Така очакваните 320 хиляди евро само от УЕФА няма да се осъществят, нито пък сините ще успеят да напълнят стадиона или да продадат изгодно играч в чужбина.
Липсата на свежи средства понякога вреди на съвсем елементарни дейности. “Левски” е трябвало да тегли 100 хиляди лева заем, за да да открие новия си фен магазин и да го напълни със стока. Феновете и новите ръководители на маркетинга – продуцентите Иван и Андрей, имали идея да организират дни на отворени врати всяка седмица през лятото, което не се състоя. Клубът дори изпуснал качествени попълнения като Кристиан Сапунару, който е бил готов да дойде в “Левски” преди европейското срещу 200 хиляди евро заплата. След него цената му вече била друга и той подписа с “Астра” (Гюргево). Вместо това “Левски” в последната година привлече футболисти с много спорни качества, които не вдигнаха класата. Неофициално се знае, че основната движеща фигура за тези трансфери е Тонев. “За мен собствениците не дават достатъчно за клуба, като същевременно го загробват спортно-технически и финансово”, твърди Колев. Дори и да е така, ръководството на сините засега прикрива умело пробойните. Въпросът е докога ще успява да го прави.
