Изборите в Гърция на 20 септември породиха надеждата, че може да бъде осъществено чудо.
Не, не говоря за евентуална победа на „Нова демокрация“ – масовата дезинформация от пропагандната машина на СИРИЗА и традиционно впечатляващите се гръцки гласоподаватели изключиха тази възможност. Но някои от нас се надяваха, че ако на СИРИЗА бъде даден втори шанс, Алексис Ципрас може да използва възможността да коригира грешките от първото си управление.
Първото коалиционно правителство на СИРИЗА от януари до август 2015 г. разкри съществено невежество и процесуална некадърност по време на късия си живот. Икономическият екип беше съставен от неопитни икономисти, превърнали се в политици, които игнорират простата аритметика на бюджета и пренебрегнаха политиките и процедурите на международните организации, с които те водеха преговори.
В началото, на правителството на СИРИЗА бе дадено предимството на съмнението и европейските партньори и Международния валутен фонд бяха готови да правят компромиси (както по същество, така и по форма като например смяна на името на „тройката“ с „институциите“ и преместване на мястото на преговорите от Атина в Брюксел), за да се движи процесът напред. Към края на април преговарящите от СИРИЗА станаха за смях на колегите си и процесът се срина рязко на 13 юли, когато самият министър-председател Ципрас бе принуден да подпише Споразумението от европейската среща на върха, което постави началото на споразумението за трети спасителен план, предава БГНЕС.
На този фон моята надежда беше, че може да се материализират 3 елемента след изборите в неделя.
Първо, новото правителство ще бъде на широка коалиционна основа, независимо от изхода на изборите. С други думи, очакването беше, че при победа Ципрас ще протегне маслинова клонка и ще достигне впечатляване на склонни опоненти, които да убеди в необходимостта от правителство на националното единство при сегашните драматични обстоятелства.
Второ, технократи със специализиран експертен опит ще бъдат назначени в ключови икономически министерства (по широка дефиниция), за да продължим напред систематично и ефективно с изпълнението на ангажиментите по споразумението за третия, много труден спасителен план, подписан през август.
Трето, може би новото правителство ще разгледа искане до Парламента за извънредни законодателни правомощия, за да се движи процесът напред, както Министерството на финансите на САЩ и Федералният резерв търсеше специално разрешение от Конгреса през 2008 г., за да бъдат заобиколени нормалните канали за одобрение и отчетност.
За съжаление нито един от тези елементи не се материализира при второто правителство на Ципрас. Някои външни наблюдатели не бяха против да бъде даден втори шанс на СИРИЗА. Но втори шанс обикновено означава, че хората се учат от грешките си и са подготвени да приспособят своето поведение или политиките по съответния начин. Не е така с Ципрас. Второто му правителство почти не се различава от първото. Чудото, което не се е случило, вече проправи пътя за ускорено гръцкото излизане от еврозоната.
Коментар на Танос Кацамбас, бивш зам.-изпълнителен директор на Международния валутен фонд, публикуван във в. „Катимерини“.
