Навръх Нова година България ще отбележи един тих, но светъл юбилей – 35 години от решение No.197 на Министерски съвет, с което се отчуждава парче земя край Белене за целите на бъдещата Втора атомна централа. Обърнете внимание: 35 години.
През това време едно цяло поколение български граждани се родиха, пораснаха, получиха избирателни права, завършиха висше образование, научиха се на занаят и на свой ред родиха ново поколение българчета – а на онова парче земя така и не поникна АЕЦ.
Въпреки това, Белене присъства във всяка предизборна кампания, във всеки годишен държавен бюджет и дори в бюлетината на първия демократичен референдум.
Оня мултимилиарден блян, роден по средата между две дългови кризи на комунистическия режим, продължава да е водеща новина до ден-днешен.
За едни – блян, за други – съвсем реален източник на приходи, бихме вметнали.
Докато 1,4 млрд. лв. (по сметките на Теменужка Петкова) попиха без следа в основите на несъществуващата АЕЦ, някои хора станаха милионери от комисионни, взятки, бордове на директори, междуведомствени комисии, инициативни комитети и от партийни субсидии, изработени с обещания за светло ядрено бъдеще.
35 години по-късно – сметката е платена само наполовина. Ще имате да давате още 1,3 млрд. лв, а за всеки ден забавяне чекът се увеличава с още 324 000 лв.
Всичко това – за два реактора, единия от които никой не е виждал, а другият е инспектиран за последно преди 4-5 години. Тук някъде вече спира да е смешно.
Ясно е, че глобата по арбитражното дело ще трябва да се плати.
Ясно е и че няма да я плати Симеон Сакскобургготски, който реанимира “Белене” през 2002 г., нито енергийният му министър Милко Ковачев, който довчера работеше в “Росатом”.
Няма да я плати Георги Първанов, нито Сергей Станишев, в чийто мандат бяха поръчани реакторите, нито министрите Румен Овчаров и Петър Димитров, на които държавата продължава да плаща заплатите в “Лукойл” и ДП “Радиоактивни отпадъци”.
Няма да я плати Дянков със спестяванията си в рубли от ВТБ и Руската икономическа школа, нито Борисов, въпреки че той си представя плащанията от държавния бюджет като лични разходи.
Ясно е и че колкото по-дълго продължава агонията на тази корупционна схема, толкова по-големи ще са загубите. Затова – крайно време е да си платим сметката. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.
Но нека Русия да си задържи ВВЕР-ите и със здраве да си ги ползва. По-добре без тях, отколкото с още 100 пъти повече разходи за транспорт, инсталация, гориво и извозване на отпадъци, докато “Белене” надживее и последното поколение от вечно “признателния” български народ.
А на онова парче земя край Дунав – нека Александър Хайтов вдигне по един радиоактивен паметник в цял ръст на всички знайни и незнайни “патриоти”, които позволиха това безобразие да се случи. За такова изкуство винаги ще се намерят спонсори.
