Текстът е публикуван в онлайн изданието на британския вестник The Guardian. Писмото е изпратено от анонимен читател в редакцията на медията.
Благодаря на първия, който ме научи, че приятелството може да оцелее през глупостта на тийнейджърството, прекарано по партита.
Благодаря на втория, който ме обожаваше, накара ме да се чувствам зряла, завършена, сигурна и желана. Единствено съжалявам, че ти беше най-скучният мъж на света.
Благодаря и на първия мъж, който остана при родителите ми с мен. Дължа ти признание, защото ме научи, че мъжете също са уязвими.
Благодаря на мъжа, който ми помогна да казвам “не”. На теб не ти го казах, но след теб познавах себе си по-добре.
Както и на мъжа, който срещнах една петък вечер навън, който ме попита дали ще се омъжа за него, а когато казах “не” се засмя и после си прекарахме страхотно на балкона му.
Винаги ще помня и теб, американеца, който срещнах на плажа. Накара ме да се чувствам като единствения човек наоколо, секси и желана. Откакто те срещнах, се движа една идея по-уверено.
Благодаря и на мъжа, който обичаше да стои на открито с мед и семена, за да храни птиците. Съжалявам, че вече не сме приятели. Когато се срещнахме, бях спряла да ценя себе си, бях твърде разбира, за да те задържа.
Благодаря на всички мъже, които ме накараха да се чувствам сякаш трябва да играя определена роля, за да спечеля вниманието им и да се контя като папагал, за да ме погледнат. Много се радвам, че ви срещнах, защото сега много ясно виждам какъв човек повече никога не желая да бъда и колко много имам да дам от себе си на някой друг.
Спала съм с много мъже. Толкова много, че вече дори не трепвам, когато гледам “Четири сватби и едно погребение” със сцената, в която Анди Макдауъл и Хю Грант си говорят за това с колко мъже тя е спала.
В крайна сметка обаче това писмо е до най-важния мъж, когото някога съм срещала. Мъжа, с когото си купихме къща. Мъжът, който искаше да се ожени за мен и с когото обиколих света. Мъжът, който ме изостави. Изостави ме в деня, в който взехме ключовете от новото си жилище, защото не беше готов да напусне дома си. Мъжът, който не можеше да понесе да живее далеч от майка си.
Благодаря ти. Без теб нямаше да знам какво съм способна да понеса и изживея. Без теб никога не бих била способна да си представя колко невероятно семейство имам и колко много ме обичат и подкрепят те, както и аз тях. Без теб не бих била себе си.
Накрая искам да благодаря на мъжа, когото обичам. Мъжът, който ме научи какво е да бъдеш обичана, да даваш и да получаваш, да изградиш съвместен живот. Ти си най-прекрасният човек, когото някога съм срещала.
На всички останали мъже, с които съм спала, благодаря, че ме научиха как да обичам себе си и другите, как да ценя и да се чувствам оценена, как да се изправям от калта и да продължавам и как да помагам на другите да го правят същото.
Благодаря ви. Без вас не бих имала него.
