Не повече от 1% от родителите ще са заинтересовани от опцията за самостоятелна подготовка на децата си, предвидена в новия държавен стандарт за предучилищно образование.
Такива са очакванията на МОН, обяви в ефира на Нова телевизия зам.-министърът на образованието и науката Диян Стаматов.
Видовете организация на времето в детските градини стават общо четири – целодневна, полудневна, почасова и самостоятелна.
„Макар да е нова, самостоятелната форма едва ли ще касае голям брой хора, защото живеем във време, в което всички са много заети“, обясни той, допълвайки, че ще става въпрос за около 600-700 деца, които да се обучават вкъщи. Касаело се за деца, които по различни здравни причини нямат възможност да посещават училище.
По думите му, ако един родител прецени, че има възможностите да подготви детето си сам вкъщи, комисия към Инспектората по образование ще провери каква е средата и дали социалната подготовка на семейството е на необходимата висота. Предвиждало се всяка година комисията да прави проверка. Ако детето не е подготвено, обучението в домашни условия няма да бъде продължено.
В 6 различни областни центрове са предвидени срещи с родители, директори и учители, за да бъде представен държавният стандарт и да се чуят плюсовете и най-вече минусите, ако има нужда от корекция.
От МОН са категорични, че целодневната форма ще бъде най-разпространена.
Стаматов заяви, че грамотността на децата не е в детските градини. Тя започвала в 1 клас и там е мястото за тяхното ограмотяване. В градините трябвало да се социализират и да изградят елементарни комуникативни умения.
По думите му, новата опция за почасовото обучение в градините е насочена към родителите с гъвкаво работно време. Дава се възможност на тези родители, които по-рано приключват работа например, да вземат децата си по-рано. Към всяка група се предвижда да има не повече от 2 такива деца, поясни зам.-министърът на образованието.
Той подчерта, че децата между 3 и 6 години са с доста различни темпове на развитие. Имало деца, които в края на шестата си година нямат социална подготовка да бъдат в 1 клас. Стаматов уточни, че те са малък процент и при тях няма да се издава сертификат за подготовка за 1 клас. Това обикновено касаело деца със здравословни проблеми.
Учениците ще изучават Паисиевата „История славянобългарска“ три пъти. Произведението е заложено в проектите по БЕЛ в 6 и 9 клас, както и в програмата по история за гимназиалния етап.
Ще има отпаднали автори. Много от чуждестранните произведения са силно намалени, за да се олекоти учебната програма на учениците, уточни зам.-министърът.
За песните на Чинтулов пък Стаматов обясни, че „тяхната сила е точно като песни“. Много по-важно било детето да ги пее, а преди това трябва да знае и текста.
Най-голямата промяна, по думите му, е разделянето на гимназиалния етап на две части – от 8 до 10 клас и от 10 до 12 клас. В първия етап броят на часовете по математика били същите. Във втория обаче имало възможност за различен брой часове по всеки предмет, в зависимост от профила на училището. „Дава се възможност на всяко средно училище да избере профила си, да разпредели предметите в този профил и да насочи по-интензивно подготовката“, коментира зам.-министърът на образованието.
