Найджъл Фарадж бе една от ключовите фигури по време на кампанията за излизане на Обединеното кралство от ЕС, макар и да е член на Европейския парламент.
10 дни след като кампанията успя и 52 процента от британците гласуваха за напускане, вместо да празнува победата, той предпочете да подаде оставка като лидер на Партията на независимостта.
Днес представители на българското крайно дясно възхваляват евроскептика Фарадж за успешно положените усилия в кампанията. Но те явно забравят, че той е изрекъл толкова негативни думи по адрес на страната и нацията ни, колкото никой друг европейски политик.
Вечният евроскептик
Фарадж е консервативен активист още от ученическите си години. Но след като британският премиер Джон Мейджър – негов съпартиец – подписва Договора от Маастрихт за създаване на Европейски съюз през 1992 г., възмутеният Фарадж напуска Консервативната партия.
Година по-късно – когато Европейският съюз започва да функционира – той става един от основателите на евроскептичната Партия на независимостта.
17 години в Европейския парламент
От 1999 г. насам – тоест цели 17 години – Фарадж винаги е бил член на Еврпейския парламент, бидейки преизбиран 4 пъти. Той е лидер не само групата на Партията на независимостта в британския парламент, но и един от водещите лидери на евроскептичната група в ЕП.
Макар и Фарадж да работи против Европейския съюз през всичките тези години, той всъщност през цялото време живее и издържа семейството си със средства именно от него, бидейки депутат в Брюксел.
На 28 юни 2016 г. Фарадж държи реч в Европейския парламент. В нея той твърди, че Обединеното кралство няма да е единствената страна-членка, която напуска ЕС, изричайки и следното: Когато дойдох тук преди 17 години и казах, че искам да водя кампания за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз, вие всички ми се смеехте. Е, трябва да отбележа, че вие не се смеете сега, нали?
Фарадж и кампанията срещу България
Днес много евроскептици в България възхваляват Фарадж въпреки неоспоримия факт, че именно той е човекът, който преди и след присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз през 2007 г. водеше активна кампания срещу членството на двете страни в Съюза.
“Нека да спрем тази фарсова преструвка, че Румъния и България ще се присъединят към ЕС, защото са изпълнили критериите. Те ще се присъединят по политически причини”, казваше Фарадж при дебатите за приемането на двете държави в ЕС. Той твърдеше, че “британските социални служби не могат да издържат на още по-масова миграция от Румъния и България”.
“Накрая всички ще съжаляваме”, казваше той пред Европейския парламент.
7 години по-късно, когато пазарът на труда във Великобритания се отвори за всички граждани на България и Румъния, Фарадж заплаши, че десетки милиони души от двете страни ще наводнят Острова, за да откраднат работните места и социалните осигуровки на местните британци.
За да утвърди това невярно убеждение в британското общество, тогава Фарадж използваше аргумента, че заплатите на българите и румънците са десетки пъти по-ниски от тези на британците – без да взема предвид факта, че стандартът на живот е значително по-нисък: че не само заплатите, а и цените са няколко пъти по-ниски, а българската валута е 2 пъти по-евтина от британската.
Заплашителната прогноза, разбира се, не се сбъдна. Но езикът на омразата по отношение на българите и румънците бе толкова голяма част от тази пропаганда, че впечатлението на значителна част от британците спрямо българите тогава бяха същите, каквито са днес възприятията на повечето българи по отношение на бежанците – отново поради популисткото говорене на крайно-десните елементи в политиката.
Кампанията за Brexit
В месеците преди провеждането на самия референдум, в Обединеното кралство бяха водени няколко отделни кампании за напускането на Европейския съюз. Водещите бяха Гласувай „напускане” (Vote “Leave”) и Напусни ЕС (Leave EU).
Първата се фокусира повече върху икономическите „проблеми”, до които води членството на Острова в ЕС, и в нея участват предимно представителите на конервативното и лейбъристкото (работническо) течение в британската политика. А втората, експлоатирана от националистите, е фокусирана основно около темата за имигрантите.
Впоследствие активисти от „Напусни ЕС” направиха и трета организация – Grassroots Out (GO), което може да се преведе като „Хората от народа вън”. Именно към тази организация се причислява и самият Найджъл Фарадж по време на кампанията Brexit.
По време на кампанията Фарадж често атакува организацията Vote Leave, твърдейки, че тя е съставена предимно от „кретени” и поддръжници на статуквото, като и самият той получава критики от консерваторите, че „трови” кампанията.
Въпреки тези взаимни обвинения, Фарадж смята, че всичките организации за напускане целят на практика едно и също, а различията им са породени от това, че кампанията против ЕС привлича хора от повече прослойки на обществото.
Финансирането на кампанията за излизане от ЕС
Любопитен е фактът, че организацията Grassroots Out, в която членува Фарадж по време на кампанията Brexit, се финансира от бизнесмена Арон Банкс. Той осигурява 6 милиона паунда на организацията, като неговото общо състояние се равнява на 100 милиона паунда. През 2014 г. той спонсорира Партията на независимостта с 1 милион паунда.
Банкс се занимава с различни бизнеси, като държи и диамантени концесии в Република Южна Африка и Лесото.
Името му бе свързано и със скандала Panama Papers, но адвокатът на Банкс категорично отрече клиентът му да е свързан с офшорната компания, на която той бе посочен като собственик.
Личен живот
През 1985 г. Фарадж претърпява злополука, като възстановяването му отнема 11 месеца. Ирландската медицинска сестра, която го обгрижва в този период, става неговата първа съпруга. От нея той има двама сина.
Развежда се през 1997 г., а две години по-късно се жени за германката Кирстен Мер, от която има две дъщери. Германската му съпруга е назначена за парламентарен секретар от самия него, като Фарадж твърди, че никой друг не би могъл да се справи с тази работа, освен жена му.
Денят след Brexit
Часове след като станаха ясни резултатите от референдума Найджъл Фарадж участва в телевизионния сутрешен блок Добро утро, Британия.
Водещата Сузана Рейд му зададе следния въпрос: “Можете ли да гарантирате, че 350-те милиона паунда, които ние даваме на Европейския съюз и които вече няма да даваме, ще отидат за здравеопазване?”
Фарадж: “Не, не мога, и никога не съм твърдял такова нещо, това беше просто една от грешките на кампанията за напускане на ЕС”.
Сузана Рейд (видимо възмутена): “Тоест след като вече 17 милиона души гласуваха за напускане на ЕС, вие сега казвате, че това е било просто грешка?! Не зная точно колко хора са гласували на базата на това конкретно обещание, но то бе значителна част от пропагандата”.
Фарадж: “Ние имаме 10 милиарда паунда годишно, 34 милиона на ден – които ще бъдат свободни пари и можем да ги харчим за здравеопазване, за образование, за всичко”…
Десетина дни след това интервю Фарадж подаде своята оставка като лидер на Партията на независимостта.
Той обяви, че напуска, тъй като вече е изпълнил успешно своята основа цел – изкарването на Обединеното кралство от ЕС.
Но вероятно истината е друга
Може би самият Фарадж не е очаквал, че популизмът ще надделее над разума. И сега предпочита да напусне потъващия кораб, за да избяга от поемането на отговорност – подобно на Дейвид Камерън, който е главният виновник за провеждането на този референдум и който също подаде оставка като премиер непосредствено след негативния вот.
Излизайки от удобния му образ на маргинален политик (вероятно без да иска) и превръщайки се в съдбонесен за живота на поколения британци фактор, Фарадж срина своя комфорт. Защото вече стана ясно, че е излъгал.
И защото осъзнава, че съвсем скоро британците ще започнат да усещат последствията от неговите лъжи.
