Унгарският премиер Виктор Орбан влезе в учебниците по история: нови, поръчани от държавата учебници го представят като надпартиен баща на нацията. Цитирана е и една негова реч, насочена срещу мигрантите.
Един нов учебник по история предизвиква противоречиви дискусии в Унгария, където тази седмица започнаха учебните занятия. В учебника „История 8”, който покрива унгарската история след 1945 година, Орбан е представен в изключително благоприятна светлина. Той се споменава в много от текстовете, фигурира на много снимки, отразена е включително и срещата му с папа Йоан Павел Втори. От учебника унгарските деца научават, че Орбан е “фигура с възлово значение за модерна Унгария”.
Най-оспорваният пасаж в учебника, който вече е раздаден на голям брой осмокласници, поставя въпроса: “Защо, според теб, бившите западни колониални държави имат по-различно отношение към имигрантите?”. В отговора на този въпрос авторите на учебника цитират реч, произнесена от Орбан пред Европарламента през 2015 година:
Виктор Орбан
Виктор Орбан
“Унгария никога няма да бъде такава държава”
“Като бивши колониални държави те добре познават империалистическия манталитет, за който е нещо съвсем естествено да се приемат хора от бившите колонии. Тези държави са подготвени за това, те живеят по този начин, това е част от тяхната култура. Унгария обаче никога не е била такава държава. И никога няма да бъде. Културната хомогенност на Унгария, нашият манталитет и нашите цивилизаторски порядки са истинските ни ценности. Смятаме всичко това за важно и не желаем да го пожертваме”, каза Орбан тогава.
Агнеш Кунхалми, председателка на Комисията за култура в унгарския парламент и депутатка от Социалистическата партия, казва в тази връзка следното: “Това автократично управление стигна дотам, че мнението на Орбан за миграцията вече се цитира дори в учебниците. Що за правителство е това, което вкарва собствената си кампания на омразата в учебник по история?”.
Критики отправя и Ласло Миклоши, председател на Независимия съюз на учителите по история: “Всеки нов учебник съдържа грешки, но това издание е най-проблематичното досега, защото предизвиква въпроси както от принципен, така и от съдържателен характер. Става дума например за това КАК се представят нещата. На снимките Орбан изглежда като активна, положителна личност – например когато реже лентата на някой нов мост или е на аудиенция при Папата. Той е показан като надпартийна личност, докато неговият политически противник, бившият премиер Ференц Дюрчани, е представен като пасивна, партийна фигура. Една от снимките го показва например на фона на партийното лого. Този начин на представяне е крайно небалансиран”, казва Миклоши.
Редакцията препоръчва
Когато България беше центърът на света
Докато в учебниците по история развързаният цървул на Левски се поставя наравно с Просвещението и с Френската революция, българите ще си останат в една дълбока духовна провинция, пише Александър Андреев в коментара си. (19.04.2016)
Как Орбан печели от кризата с бежанците
Егоизмът на източноевропейците
На Балканите още вярват, че бранят християнска Европа от мюсюлманите
Унгарският принос: една ограда и няколко лицемерни фрази
“Не искаме бежанци-мюсюлмани”
Издателят на оспорвания учебник Йожеф Капоши защитава съдържанието. Той твърди, че Орбан е трябвало да бъде споменат в учебника заради въведените през 2012 промени в учебните планове, които задължавали авторите да представят и историята от 1945 до наши дни.
Петер Бенчик, съавтор на един подобен учебник по история, също не проявява разбиране за критиките: “Не мога да проумея защо да е диктаторско, когато една личност още приживе е описана в учебник по история. Още когато новият учебен план беше въведен, всички бяхме наясно, че името на Орбан, а и на други министър-председатели от миналото, ще се изучават от учениците”.
Оспорвана е и обективността на някои описания на леви и десни политически течения, представени в новия учебник. В „История 8” учениците научават например, че „десните партии се отличават главно с консерватизма си, а левите – с радикализма си”. И още: „В наши дни Левицата обикновено твърди, че е либерална и социална, но социалната черта може да бъде характеристика и на десните партии. Във всеки случай е ясно, че в решенията си консервативните политици се съобразяват с най-важните аспекти на националните идеали, на успехите от миналото и на утвърдилите се обществени ценности. Докато радикалните групи са склонни да обругават ценностите на миналото.”
Издателят на учебника Йожеф Капоши се опитва да омаловажи значението на тези пасажи. По неговите думи, категории като „ляво” и „дясно” вече не били актуални. Освен това не бивало да се забравя, че текстовете са предназначени за 14-годишни младежи.
“Нелибералната демокрация” на Орбан
Откакто дойде повторно на власт през 2010 година, Орбан обяви Унгария за „нелиберална демокрация” – независимо от факта, че започна кариерата си именно като либерал. Мнозина го обвиняват, че е на път да разруши унгарската демократична система. В страната наистина почти не е останала сериозна опозиция, а учителите са сред малкото професионални групи, които все още оказват съпротива. Те завършиха миналата учебна година със стачки и демонстрации срещу образователната политика на правителството.
До момента Орбан не е коментирал оспорваните учебни съдържания. Съответно запитване на Дойче Веле до унгарското правителство остана без отговор.
