Професията футболен мениджър за мнозина звучи много примамливо. Договори, трансфери, проценти и добри приходи от дейността. И всичко това само с няколко разговора по телефона и положени подписи. Истината обаче e много по-различна. Изискват се много усилия, контакти, подход и не на последно място и късмет, за да се наложи някой в този бизнес. Отделно са необходими и дълбоки познания по отношение на трансферните процеси, бизнесът с футболисти и начините на подписване на договори, както и скритите уловки в тях. В национален мащаб безспорно лидери в тази дейност са Лъчезар Танев и Емил Данчев.
Нека да погледнем обаче какво се случва в региона. Тук първенец с голяма преднина е бившият ас на Нефтохимик Милен Георгиев. Той започна постепенно да работи в тази насока още в периода около 2005 година. Постепенно се наложи като водеща фигура в Бургас и региона, а от няколко години притежава и пълен лиценз за практикуване на тази дейност. Милен Георгиев работи с едни от най-перспективните не само бургаски, но и български футболисти. Той има договори с играчи като Милен Гамаков, Светослав Дрянов, Цветомир Чунчуков, Венци Христов, Георги Купенов, Живко Петков и др. Притежава правата на редица млади играчи, които в бъдеще ще се развиват и имат сериозна перспектива. Милен имаше много голям принос за трансфера на Ивайло Чочев от ЦСКА в Палермо – Италия. Младата надежда беше продадена в клуба от Серия А срещу 1,8 милиона евро. Според предварителната договорка той трябваше да получи 100 хиляди евро комисионна. Тези пари така и не стигнаха до него, а в крайна сметка той се отказа от тях. Милен Георгиев е собственик и на футболната академия “Бургас спорт”, в която тренират над 150 деца от различни възрасти. Той стопанисва и базата “Каменица Арена”, която се намира край МБАЛ-Бургас. Има амбиции да сформира мъжки отбор, с който да тръгне от аматьорските групи, но на този етап не успява да реализира този свой проект. Интересен факт е, че през 2008 година Милен Георгиев тръгна в бизнеса с още двама бивши колеги от Нефтохимик – Георги Чиликов и Станимир Димитров. През годините обаче той се наложи като водещ мениджър в тази тройка. Двамата с Чиликов дори инвестираха лични пари в базата край МБАЛ, но след това развалиха малко отношенията си. Сега Димитров и Чиликов работят повече като треньори, отколкото като мениджъри. Все пак, когато могат, те се включват в някоя сделка. Заради незапомнената криза в бургаския футбол обаче, в региона няма много пари в този бизнес. Донякъде със средства разполагат клубове като Поморие и Созопол, но техните бюджети са ограничени, а освен това политиката на ръководствата им е лично да договарят условията с футболистите. А и финансовите условия там са скромни – заплати около 1000 лева и премии от 200 до 400 лева без траншове и допълнителни контрактни суми.
За мнозина второто място в импровизирана класация ще е изненада. Но все пак е реален факт.
Става дума за Николай Жейнов. Той е родом от Бургас, но в момента работи като мениджър в агенцията на Петьо Заберски. Жейнов се наложи като един от силните агенти у нас в последните години. Той има контакти в много държави, а неговата най-сериозна дестинация в България е ПФК „Левски”. Преди повече от 10 години Жейнов работеше и с ПФК „Нафтекс” по времето на Христо Порточанов. Тогава той водеше най-често сръбски футболисти, които идваха като свободни агенти и за тях не се налагаше да се плаща трансферна сума. В последните години Жейнов не се занимава с бургаските клубове по обясними причини.
В ерата Балъков в Бургас работеше на пълни обороти мениджърската агенция на Фреди Бобич. Тогава за два сезона в ПСФК „Черноморец” се завъртяха невероятни обороти, а в трансферите прозорци се харчеха луди пари. За две години за селекция под различни форми бяха дадени над 7 милиона лева. Това са рекордните стойности за местния футбол. След като парите свършиха, Бобич си тръгна за Германия, а малко след това и Балъков. В един период в Черноморец вършееше и сърбинът Душан Буковац. Той дойде през 2011 година и за около година също се възползва от инерцията в клуба.
Много е любопитно, че преди години съвместна мениджърска агенция имаха Димитър Димитров – Херо, Митко Събев и покойният вече Тодор Хънков. Тази инициатива не проработи дълго, но самият Херо в последните години управлява клубовете, в които работи като директор и като мениджър едновременно. По този начин той ръководи и ПСФК „Черноморец” в периода 2011 – 2014 година, когато беше постигнато и най-доброто класиране в историята на клуба – четвърто място през 2012 година. Херо едновременно водеше спортно-тренировъчната дейност и в същото време вършеше и мениджърска дейност, отчасти. Един от сериозните му партньори в това отношение беше Николай Ишков – бивш президент на “Спартак” Вн и сегашен управител на НДК. Това доведе и до няколко много сериозни удари в селекцията и след това като продажби – Жужу, Шаешу, Боли, Азис, Хайри, Уатара и др. Херо обаче не беше мениджър в чист вид, а по-скоро имаше хибридна роля, заставайки от двете страни на футболния процес.
Преди време мениджърска агенция имаше и сегашният прокурист на ПСФК „Черноморец” Пламен Киряков. Тогава той беше изпълнителен директор на ПФК „Нафтекс” и имаше договори с част от най-перспективните играчи на клуба. Той успя да реализира няколко трансфери, но без особен финансов успех. Все пак Киряков има своите позиции и сега продължава да посредничи и помага за продажбите и покупките на някои играчи.
Друг мениджър, който работи на територията на Бургас, е Тодор Райков. В момента той развива своя частна футболна школа, а позициите му са в Малта, Гърция и Италия. Райков беше в ръководството на ПФК „Черноморец” в периода 1997-2001 година, преди да напусне след скандал с тогавашния президент Ивайло Дражев.
Много странен и интересен беше случаят на италианския мениджър Виторио Мунгай. Той се появи в Бургас през 1998 година и чрез програмата „Интерлагос” пласира два много добри играчи в Черноморец, година по-късно. Бразилците Единьо и Адриано още се помнят от феновете на “акулите”, макар че бяха в Бургас само за една година. По-късно Мунга доведе и Марумо Симба. Неговото име се спряга с италианските вълни в „Нефтохимик”. Първата беше през лятото на 2000 година, когато той доведе в клуба като треньори Салваторе Полверино и Серджо Бурго, както и футболистите Андреа Парола и Гилермо Балдини. Тогава „Нефтохимик” проведе и 30-дневен лагер в Италия, но експериментът приключи с пълен провал.
Така се случи и 4 години по-късно, когато нова порция италианци беше доведена в „Нафтекс”. Престоят им се помни с тежка криза и началото на края на тима. За последно името на Мунгай се чу преди година и половина, когато той реши, че може да стане собственик на закъсалия тогава „Нефтохимик”. Италианецът обаче беше изгонен от феновете, след като се разбра, че не може да осигури едно евро за издръжка.
Като цяло в Бургас и региона в последните години е много трудно за футболните мениджъри. Пари в клубовете няма, кризата е много тежка, а на този етап не се вижда как ще се излезе от нея. Надеждата е в детско-юношеските школи, които се нароиха много в последните 3-4 години. Там е насочено и вниманието на мениджърите, които продължават да се надяват, че тук ще се роди новият Бербатов, който ще позлати своя агент, и
