Хасковската пътностроителна компания АБ не е в цветущо здраве. Сумарно дружествата от групата й имат близо 8 млн. лв. просрочени данъци към 31 юли 2016 г. АБ е в списъка на големите длъжници на НАП от 2013 г. и по тази причина през 2016 г. вече приходната агенция има запори на дялове в дъщерни дружества. Освен това компанията има и 3.5 млн. лв. необслужван заем от ОББ, за което банката има изваден изпълнителен лист, а също и по-малки задължения към други кредитори. В местните медии в последните две години има репортажи за забавени с години ремонти на селски пътища, глоби от инспекцията по труда за неплатени с месеци заплати, протести на недоволни служители, като вече някои имат и спечелени дела. А самите служители са намалели от около 350 в началото на 2014 г. на под 200 през пролетта на 2016 г.
Всичко това не звучи като най-добрият избор за компания, на която да повериш голям проект на стойност над 120 млн. лв. Особено пък, ако трябва да навлиза в новия за нея сегмент на жп строителството, където няма никакъв опит. Въпреки това обаче АБ в консорциум с унгарската Kelet-Ut спечели една от най-големите поръчки на “Национална компания железопътна инфраструктура” за рехабилитация на жп линията София – Елин Пелин. Внезапната благосклонност на държавата към хасковската компания не свършва дотук, защото тя успява да си осигури и 29 млн. лв. финансиране от Българската банка за развитие, от които 12 млн. лв. гаранция именно за поръчката на НКЖИ.
В сектора обяснението за внезапното изгряване на звездата на АБ е, че това е новият инструмент за поръчки на депутата от ДПС Делян Пеевски. Само преди месеци свързваната с него, но пряко контролирана от Иван Мирински, “Водстрой 98” беше продадена на “Хидрострой”. Сега според източници от бранша тандемът им се е преместил в хасковската компания. Официално смяна на собствеността не се вижда, а индикациите са по-скоро косвени – през повтарянето на модела, чрез който “Водстрой” се превърна в най-голямата строителна компания в страната през 2015 г., до вписвания, правени от адвоката, обслужвал и дружествата на Мирински. От самата АБ са категорични: “Няма промяна на собствеността и контрола на дружеството и цялата група.”
АБ-то на партийните обръчи
И досега компанията се свързваше с ДПС. АБ е създадена през 1993 г. като изцяло държавно ЕООД – наследник на активите и пасивите на Пътно управление – Хасково. През 1999 г. е приватизирано, като 80% са продадени на работническо-мениджърското дружество “Пътстрой 97”, в което собствеността е разпръсната между над 150 служители и директори. След изкупуване на дяловете на част от тях през 2012 г. с най-голям дял се оказва Телят Хасан. Той и Станимир Милев влизат в управлението и на двете компании и оттогава неизменно двамата са водещите фигури в групата АБ. Партньорството между Милев и Таню Сашев Кискинов, каквото е предишното име на Хасан, започва още от 1995 г., когато основават “Финтекс” – текстилна фабрика, която работи на ишлеме.
Телят Сали Хасан е общински съветник от ДПС в периода 2011 – 2015 г. като и преди това през 2007 г. е бил кандидат в листата на партията. Там той е председател на групата по териториално селищно устройство и транспорт. Според публикация на “Хасковска Марица” за новия общински съвет той е племенник на съоснователя и дългогодишен депутат на ДПС Юнал Лютфи. Извън съдружията си с Милев Телят Хасан има бизнес и със земеделски земи. През 2013 г. Държавен фонд “Земеделие” е спрял плащания по субсидии към неговата фирма “Сева инвест”, тъй като е констатирал “кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено”. След съдебни спорове на последна инстанция съдът потвърждава решението на фонда. Извън бизнес начинанията му името Телят Сали Хасан през 2013 г. се появява в турската преса като един от група задържани за трафик на хероин, но няма сведения за някакви последвали дела.
Станимир Милев няма толкова пряка партийна връзка, но пък е спонсор и гост на различни събития на ДПС. В новина на сайта на движението от 2012 г. той лично, както и “Финтекс”, е сред дарителите за митинг-събор на ДПС в Караманци за отбелязване на 28 години от съпротивата срещу т.нар. възродителен процес – мероприятие, посетено лично от Юнал Лютфи и още двама депутати от партията.
Какво е съотношението между двамата партньори като влияние във фирмата не е ясно. Досега в последните години по-голям дял имаше Станимир Милев, който на общото събрание през 2015 г. притежава пряко 40.2% и още 17.8% чрез семейната си фирма “Викинг”, докато Телят Хасан държи 35.8%. На общото събрание на 31 март 2016 г. обаче се установява, че още на 27 май 2015 г. “Викинг” е джиросала своя дял на Хасан и той се явява вече с 53.6%. Това е странно, защото междувременно след 27 май 2015 г. на общото събрание за приемане на отчетите още като акционер фигурира “Викинг”, което междувременно се е прекръстило на “Фининвест консулт 07”. Така или иначе обаче явно по важните въпроси няма разнобой и решенията за новите директори се приемат и от двамата.
Пеевски зад завесата
При тези топли партийни връзки е трудно да се каже дали има някакъв реален трансфер на собственост или контрол към Делян Пеевски, или просто под някаква форма се ползват неговите протекции. Депутатът от ДПС е известен с лостовете си в изпълнителната и съдебната власт, а бившият му партньор банкерът Цветан Василев в прав текст е заявявал, че той и Мирински са разпределяли обществените поръчки в страната.
Все пак индикации, че за някакво разместване има. Основната е, че от пролетта насам в три ключови дружества от групата влиза нов изпълнителен директор, като за всички решения се изисква и неговият подпис. По принцип компаниите от структурата на АБ ползват за вписванията си услугите на хасковския адвокат Лиляна Сарова. Конкретно трите заявления по партидите на АБ, “Пътстрой 97” и “ПСК Детелина”, с които в управата им влиза новият директор, са подадени от столичния адвокат Тихомир Василев, който от години обслужваше и вписванията на “Водстрой 98” в Търговския регистър. След това рутинни вписвания, като годишни отчети отново се подават от Сарова или други заявители.
Новият директор Трифон Трифонов е инженер и има дълга кариера в строителния сектор. Той е бил и в управата на дружества на “Трейс груп холд” до 2009 г., когато е управляван от Цветан Цонев и в бранша го приемат за близък до него. Цонев напуска и отива в “ПСТ груп”, което по твърдения от сектора беше под съвместен контрол на финансираща го банка ПИБ и Делян Пеевски. Оттеглянето на Цонев от “ПСТ груп” през юни 2016 г. (което съвпадаше и със смяната на собствеността във “Водстрой 98”) се тълкуваше пък като излизане на депутата от компанията и допълнително засили очакванията, че уменията му да печели поръчки ще се насочат в нова посока. Самият Цонев отрече пред “Капитал” да има нещо общо с АБ, а Мирински не бе открит за коментар.
След тези рокади Станимир Милев ще може да взима решения само заедно с новия директор в “Пътстрой 97”, като в борда остават още Телят Хасан и синът на Милев – Здравко. В самото АБ пък под всеки документ ще са нужни подписите на Трифон Трифонов и Тенчо Пасков. Последният е известен в района основно като месопреработвател, а името му се появява през 2009 г. около ареста на зам.-директора на Национална ветеринарномедицинска служба Леонид Лавчев по обвинения, че е изнудвал хасковска мандра. Тогава Пасков е заловен с подкуп 1000 лв., които е трябвало да отнесе на Лавчев, който е и роднина на Христо Бисеров – зам.-председателя на ДПС, който беше отстранен през 2013 дни преди да бъде обвинен в пране на пари. “От думите на собствениците на мандрата стана ясно, че това е изнудване. Аз отказах да взема парите, но Николай каза: “Давай ги където трябва и дано повече не се повтаря.” След като взех парите, се обадих на Лавчев и му казах, че според мен има някакво недоразумение. Лавчев обаче ми каза да ги оставя в офиса в Хасково. На път за там бях спрян от полицаи и арестуван”, се казва в показанията на Пасков, цитирани от haskovo.info.
“Всички промени в управлението, които визирате, са в посока за подобряване на работата на фирмите. Съвместното управление не е контрол на новия директор над собствениците (Станимир Милев/Телят Хасан), а точно обратното – контрол на собствениците над новото ръководство”, гласеше отговорът на писмено зададените въпроси на “Капитал”.
Не по-зле от средното
Влошеното на вид финансово състояние на АБ може и да е обективна причина за потърсена помощ за спечелване на голяма поръчка, която да донесе свежи средства. Ръководството обаче не изглежда притеснено и го обяснява основно със забавата на подписването и стартиране на договора за лот 3.1 на магистрала “Струма”, където АБ е участник в спечелилото обединение. Това обаче не е съвсем така, като затрудненията явно датират от по-отдавна.
За 2015 г. консолидираните приходи на АБ са 17 млн. лв. при 35 млн. лв. за 2014 г., като компанията излиза от 317 хил. лв. загуба на 271 хил. лв. печалба. А одиторът заверява последните отчети с квалифицирано мнение поради съществени просрочия в задълженията за данъци и осигуровки, както и към персонала и търговски контрагенти. Само задълженията на АБ към НАП са 3.8 млн. лв. към края на юли, като месец по-рано са достигнали 4.7 млн. лв. Ако се добавят и сумите при други свързани дружества, сумата достига близо 8 млн. лв. Освен това АБ има и около 2.6 млн. лв. задължения за заплати и осигуровки, 3.5 млн. лв. проблемен кредит към ОББ и още други просрочени задължения, довели до различни запори на дружества от структурата.
“Дружествата от групата на АБ имат задължения към НАП и други кредитори, които са по-ниски или съпоставими със средните за бранша (на база задължения/годишни приходи). Към момента те се обслужват редовно съгласно подписаните споразумения с кредиторите”, обясниха от компанията.
Предвид наложените запори обаче това твърдение изглежда най-малкото спорно и ако е така, това може да се дължи единствено на получения през август заем от ББР. Според договора за залог от 12 август банката отпуска на АБ общо 29 млн. лв. кредит. В документа, който урежда предимно обезпеченията за банката, няма много детайли за срокове, но става ясно, че сумата е разделена на три транша. Първият (предполага се за незабавно усвояване и вероятно почти изцяло за покриване на стари дългове) е за близо 11 млн. лв., вторият – 6 млн. лв., а третият е линия за до 12 млн. лв. банкови гаранции по договора с НКЖИ за модернизация на отсечката София – Елин Пелин. Лихвата е тримесечен SOFIBOR плюс 3 процентни пункта, което при текущите нива е около 3.15%. Това е ниво, на което малко компании успяват да намерят финансиране дори и в доста по-добро финансово здраве.
Другият неясен момент е как фирмата, която е сравнително малък и регионален играч в пътните ремонти и доставчик по големи обекти, ще може да поеме проект, оценен на 120 млн. лв., надвишаващ в пъти годишния й оборот. Освен това АБ трябва да навлезе не само в нов за нея географски регион, но и в ново поприще на жп строителството – това също беше трансформация, предприета от “Водстрой”, която, както говори името й, започва като ВиК строител. “Опитът на АБ, натрупан през годините, не е по-малък от опита на останалите колеги в бранша. Фирмата разполага с кариери за материали, които покриват изискванията за всякакъв вид строителство, с голяма гама от механизация за земни работи (багери, камиони, валяци висококвалифицирани кадри и т.н.), за пътни и асфалтови работи”, казват от АБ, като подчертават, че и в консорциума за “Струма” и в този за жп отсечката с Kelet-Ut са с миноритарно участие. “Разширяването на обхвата на дейността на фирмите е един от подходите на колегите в бранша за работа при затруднени браншови условия”, убедени са от дружеството.
Банка за любимите строители
Решението на ББР да предостави финансиране на АБ също поражда много въпроси. На първо място банката вече серийно формира експозиции към фирми, свървани с Пеевски. През 2014 г. след краха на КТБ, започнал от раздора между Пеевски и Василев, тя рефинансира кредитите на “Водстрой 98”. Постепенно експозицията към строителната компания нарасна до 55 млн. лв. Това само по себе си е един от най-големите кредити на ББР, която по замисъл и според собствената си мисия е банка за подпомагане на малкия и средния бизнес. Освен това ББР финансира и изкупуването на две фалирали мандри от “Лодис инвест”, което към онзи момент беше привидно несвързана компания, собственост на физическо лице. Днес е притежание на “Дореко комерс” – дружество, на което Пеевски прехвърли и официално притежаваните 18% от пловдивската фабрика за цигарени опаковки и филтри “Юрий Гагарин”. Това показва и как лесно може да се трансформира неформалния контрол в собственост. “Дореко” е и собственик на дружеството инвеститор в новата печатница на медийната група на депутата, и на охранителната фирма и рекламната агенция на “Булгартабак”, където Пеевски също държеше пряко 5%, а се счита и че реално контролира холдинга. Самият “Булгартабак” беше рефинансирал задълженията си към КТБ в ББР, но още преди затварянето й.
Дори да оставим настрана временно реалното или хипотетично участие на Пеевски, използването на държавната банка за кредитиране на строителни компании в съмнително здраве само по себе си е проблемно. Към края на миналата година по отчети на ББР експозицията й към сектор строителство е 111 млн. лв., което е около 14% от брутните й кредити. След като през годината банката вече финансира “Ултрастрой” с 9 млн. лв. и АБ с 29 млн. лв., тежестта на сектора в баланса й става още по-голяма. Групата АБ е предоставила залози на търговски предприятия на 8 дружества, както и различни имоти и машини като обезпечение, но дори и при това положение не става ясно по каква логика една строителна компания трябва да получава спасителни заеми от квазидържавна финансова институция. Още повече че ББР вече си носи кръста от заемите към няколко фалирали компании, като например някогашното “Галчев холдинг”, което сега под името “Струма холдинг” е по пътя към несъстоятелността. А експозицията към “Понсстройинженеринг” може да се похвали с цяла каскада верижни кредити и анекси.
Всичко това изисква доста повече обяснения, но на конкретните въпроси на “Капитал” банката отговори с обяснение, че се въздържа от коментари на слухове и недоказани твърдения и с бланкетно уверение, че спазва “вътрешните правила и процедури при отпускане на кредити и съблюдава заложените лимити за секторна концентрация”.
