Пазарите посрещнаха с радост новината, че Реджеп Ердоган, заедно с „Партията на справедливостта и развитието” (ПСР), ще управляват отново Турция.
Въпреки това пред икономиката на страната, възлизаща на 720 млрд. долара, стоят много наболели проблеми, които скоро ще помрачат тази еуфория. Южната ни съседка премина през серия от избори през последните две години, а напрежението в страната се засили, заради множеството протести и насилственото им потушаване. В резултат на това турската икономика се забави, национаната валута стана една от най-слабите в света, а потребителското доверие падна до 6-годишното си дъно, пише Bloomberg. Освен това предишните правителства на ПСР управляваха в момент на сериозен подем заради бумът на ликвидността в глобален мащаб и възстановяването от финансовата криза. Сега обаче напрежението за партията ще бъде в пъти по-голямо, заради притесненията на развиващите се пазари, какъвто е и Турция, относно очакваното повишаване на лихвените проценти в САЩ. След триумфалното завръщане на президента Ердоган и на премиера Ахмет Давутоглу интересът на инвеститорите спрямо Анкара е фокусиран върху няколко основни въпроса. Ето ги и тях:
Независимост на централната банка
На фона на поевтиняващата лира голяма част от турските лидери, начело с президента Ердоган, притискаха гуверьора Ерден Баши да намали лихвите, за да се стимулира икономическия растеж. Този разгорещен спор беше забравен, но след последните избори някои анализатори очакват да се разгори отново. Проправителственият ежедневник Sabah днес (3 ноември) излезе с публикация, според която новото правителство “планира промени в структурата” на финансовата институция. В него се казва още, че освовните реформи ще бъдат насочени към паричната политика на централния трезор, като основната цел ще бъде “стабилизиране и растеж” на икономиката. “Възможно е да станем свидетели на подновени действия за натиск върху Централната банка за облекчаване на паричната й политика”, казва Абас Амели-Ренани, който е експерт по развиващи се пазари. Друг специалист – Уилям Джаксън, посочва, че е необходимо да бъде възстановено доверието в Централната банка на Турция, за да може тя да привлича чуждестранни средства. По неговите думи в противен случай турската лира ще тръгне отново надолу.
Кои ще поемат икономиката и финансите в новото правителство?
Това е въпрос с особена важност за инвеститорите. По-рано тази година се говореше, че бившият вицепремиер Али Бабаджан няма да влезе в новия кабинет. Неочаквано обаче той беше поканен от Давитоглу да се включи в изборите на 1 ноември. Бабаджан, заедно с ексфинансовия министър Мехмет Симсек, е предпочитан избор от инвеститорите. Причината е, че пазарите очакват двамата политици да възродят някои от реформите, започнати при предишното управление на ПСР, а също и да поддържат бюджетната дисциплина, дори когато растежът на икономиката е бавен. Този инструмент беше използван и преди, като успя да намали наполовина държавения дълг от 2002 г. насам.
Притесненията на бизнеса
Доверието на бизнеса във властта постепенно спада през последните години, което ограничи размера на частните инвестиции от 2011 г. до сега. Тази тенденция се засили още повече, когато партията на Реджеп Ердоган затегна политиката си, а работодателите изгубиха доверие в управлението. Заедно с това турският бизнес беше принуден да носи бремето на тежки данъци, както и на присвоявания от страна на държавата. Недоволството на фирмите се засили още повече по време на общонационалните антиправителствени протести през 2013 г.
