1895 година. България е пред избори. Алеко Константинов описва в „Бай Ганьо“ какво се случва тук и там в страната, особено на едно конкретно предизбрно събрание. Там се приема докларация:
Господа Избиратели,
Ний сме убедени, че горните лица, т. е. долните:
Ганю Балкански, Филю Гочоолу, Танас Дочоолу,
които имат пълна преданост и коленопреклонна вярност към ПРЕСТОЛА И ДИНАСТИЯТА НА НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО ЛЮБИМИЙ НИ КНЯЗ ФЕРДИНАНД I-Й и които вярно ще поддържат днешното ни патриотическо правителство воглаве със сегашния президент-министър, ще спечелят вашето доверие.“
120 години по-късно – октомври 2015 год. След дни ще избираме кметове и общински съветници. Усилно време. Партии и мераклии посягат към властта в градове и села. Но не заради народните проблеми, а да сбъдат личните си щения за власт и богатство. Като грабливи птици.
Вълнения тресат и малкия, но заможен град Свиленград. В дъждовната есенна вечер, в новооткрития ресторант в парка, построен върху скоро закупен на безценица от общината златен терен, са се събрали местните „величави авторитети“, които в последните две десетилетия определят битието и съзнанието на населението в града.
Събранието председателства собственика на ресторанта – „Министъра на Веселието“, известен още като Парко. Край него са се подредили: брат му – малкия Париш, Кириша, Шопа, Бай Ганьо и Кмета.
Тъй като тези прякори не говорят нищо на „непросветения читател“, ще внесем нужното разяснение.
За най-интелигентен и далновиден в групата е признат Кмета. Бивш магазинер от безмитния магазин на границата (разследван за корупция и контрабанда още тогава), вече три мандата управлява града. Освен градоначалник той е и мастит бизнесмен – притежава склад за строителни материали, бетонов възел и асфалтова база, естествено не на негово име.
Задължително условие към всички строителни фирми опериращи в региона е да ползват услугите именно на неговите бази за доставка на материали. Имайки предвид, че основната строителна дейност в общината се извършва по европроекти, които минават през и зависят от общинската администрация и Кмета, зависимостта е очевидна. Естествено конфликт на интереси „няма“, защото прокуратурата и следствието услужливо мълчат.
Натрупал опит в далаверите Кмета не пропуска нито една възможност за облагодетелстване. Няма общински терен, който да е продаден без неговата благословия и съответна благодарност. Обществена тайна е, че за всяко разрешително издадено от общината се заплаща подкуп на ръка, всяко назначение в администрацията се таксува, всяка обществена поръчка се „гарантира“ предварително.
Целия град е наясно със схемите, но обикновенните хора не са в състояние да променят статуквото. Чист феодализъм.
Подкрепян от хората, седящи с него на масата – до един мастити милионери, незаконно забогатели през годините на прехода, – в този беден град няма никакъв шанс нещо да се промени без тяхно разрешение.
„Министърът на Веселието “ е известният Свиленградски бивш кантарджия Парко. След двайсет години работа в държавна служба „Пътни такси и разрешителни“, като зам.-началник на ГКПП „Капитан Андреево“, дори самият той не знае колко точно пари е „спечелил“ от държавата, много преди да се появят игрите на късмета по телевизиите. Състоянието му се оценява приблизително на 100 млн. лева. При това от експерти, които добре познават действията и бизнеса на този човек.
След като е уволнен, той инвестира откраднатото в недвижима собственост – голям луксозен хотелски комплекс и казино в града са негови. Собственик е на редица заведения, паркинги в Хасково, таксиметрови компании, бензиностанции, хотели и др.
Многократно е разследван и проверяван от НАП, КОНПИ и други държавни органи, но винаги излиза сух. Чист е като „сълза“, всеки един свой лев е изработил с къртовски труд.
Държейки на къса каишка кмета, към настоящия момент нищо в Свиленград не се случва без неговата благословия. Всеки един жител на общината е наясно с това, но страха, който той всява в хората, преминавайки по улиците с огромните си черни джипове с еднакви номера, наглото и безнаказано поведение, което демонстрира сред хората, кара всички да се плашат от него и да си спомнят тъмните мутренски години на прехода.
Третия на масата – Кириша, е крупен местен хазартен бос, може би най-законно проспериралия от групата. Притежава казина и ресторанти в града. През годините на управление на неговия приятел кмета, той също е успял да „спечели“ множество апетитни парцели в града. Влиянието му се базира на мощния финансов ресурс, който генерира от хазартна дейност.
Другите двама – Шопа и Бай Ганьо пък работят в тандем. Източникът им на доходи е контрабандата на цигари и датира от времената на „Косьо Самоковеца“, който е и техен бивш работодател. Настоящия им началник е с прякор Паскал. Двамата разполагат с неограничени финансови средства, като едновременно със съмнителната си дейност се опитват да развиват и законен бизнес чрез общината, назначавайки свои хора (съпруги и други роднини) в общинската администрация, с цел, както казват самите те: „да получават информация за сладките далавери, които изпадат в общината. Мутренското им минало кара обикновените хора да избягват всякакви контакти с тях.
Целта на срещата тази вечер е да се планират и разпределят действията им във връзка с изборите. През мандата всеки един от тях е искал и получавал облаги от Кмета и сега е моментът да декларират своята съпричастност, така че победата да бъде гарантирана предварително в името на общото благо.
Задачата би била твърде елементарна, както винаги, но за разлика от друг път сега конкуренцията в лицето на другите кандидати е съвсем реална и нашите херои за пръв път са притеснени. По-известните личности, както и всички по малки партии в града отдавна са приласкани от Кмета с класическите средства за въздействие. Например приближени хора на председателя на една партия редовно печелят дребни строителни проекти, активисти на други партии са назначени на синекурни длъжности в общинската администрация – през трите си мандата на управление Кмета се е погрижил партиите и личностите в града да бъдат „спечелени“ и превърнати в послушни изпълнители на неговата воля.
Огромните европари изсипани от държавата и правителството по европейски програми в града, създават впечатлението, че благодарение на Кмета условията на живот се подобряват. Всъщност освен комисионните, които той прибира от строителните фирми и печалбата, която реализира от строителните материали, асфалта и бетона, е задължил с огромни заеми общината, които е взел уж за да инвестира в градски проекти. Общината де факто е във фалит, а тези пари ще трябва да се връщат от данъците на хората.
Въпреки това притеснение и силно безпокойство е изписано по лицето на Кмета. Той много добре знае, че ако след двайсет дни не спечели изборите, го чакат големи неприятности. Много е просто: досегашните му приятели от прокуратура, МВР, НАП и пр. ще се ориентират към новия управник, а него ще почнат да проверяват истински, за да демонстрират активност. Освен това с удоволствие ще отбележат няколко „червени“ точки в борбата с корупцията на негов гръб. Например твърде любопитно е какво ще излезе, ако се направи ревизия на скандалните договори за авариен ремонт на коритото на река Марица (08.2015г ), подписани с близки до Кмета фирми, без какъвто и да било конкурс, за скромната сума от 4 милиона лева. А такива договори има десетки, дори стотици на брой по време на дългото му управление. Новото ръководство на общината със сигурност ще извади наяве всички далавери и злоупотреби и е твърде вероятно срещу него да започне наказателно преследване. Как ще завърши – ще реши съдът.
За бизнеса му положението ще е още по лошо – отпадне ли зависимостта на строителните фирми да купуват материалите от него, премине ли той на конкурентен пазарен принцип с другите доставчици, очаква го почти сигурен фалит. Той знае как през годините е притискал до стената и е обричал другите бетонови възли и складове доставчици на материали в града на глад и борба за оцеляване, въпреки, че цените им са били много по изгодни от неговите. Ще дойде Видовден, както се казва.
Атмосферата на това събрание е напрегната. Цялата властова машина на този олигархичен кръг е задвижена на пълни олороти. Целта е една: да се спечелят изборите на всяка цена. За тези хора цената наистина няма значение. Биха платили всичко, защото знаят, че после ще си върнат „инвестицията“ многократно на гърба на общината и местните хора.
Хората в Свиленград са наясно с всичко, което се случва в техния град. Те виждат как въпросния „богоизбран“ олигархичен кръг трупа своето богатство, без да се интересува от благосъстоянието и съдбата на обикновенния човек, разбират, че вместо да се подобрява поне частично техния начин на живот, четири или пет човека – описаните по-горе – „дерибействат“ и усвояват всичко, което им се мерне пред очите. В града има натрупано с години недоволство и погнуса от действията на неколцината феодали и нищо чудно това недоволство да се изрази в гласуването.
Именно това плаши мъжете от милионерската сбирка. Те осъзнават, че ако населението прогледне, всичко може да се промени за часове в изборния ден. Тогава общинските и европейските средства може да тръгнат към местата, където наистина има нужда от тях, а процедурата по спечелването на проекти да стане прозрачна.
