Около 860 000 евро средно на година са концесионните такси, които България е получила от „Лукойл“ за пристанище „Росенец“ за периода юли 2011 до 2014 г.
Пристанищните такси са останали на почти същите нива преди и след концесията, дадена от първото правителството на Борисов през 2011 г. Това показват данни от Министерството на транспорта.
Преписката по този въпрос се забави с месеци, тъй като Министерството на финансите и Министерството на транспорта не можеха да се разберат кой трябва да изпрати отговора. В крайна сметка той беше получен от Министерството на транспорта и информационните технологии.
Според приложената справка концесионната такса се състои от фиксирано и променливо концесионно плащане. Вноските се правят два пъти годишно – през януари и юли. През 2013 са начислени и неустойки, чийто размер не е известен. Общо за 3 години и половина в бюджета са влезли 6 728 211,10 лв. от концесионна такса.
Освен това Лукойл има ангажимент по концесионен договор да направи инвестиции в пристанището за 44 200 000 евро, които остават публична държавна собственост. В отговора по ЗДОИ няма данни каква част от тези инвестиции е направена до момента. Пътят към пристанището, по който вървят тежки камиони обаче е в окаяно състояние и инвестиции в него през последните години не са правени.
След като получи концесията, Лукойл инвестира в мощна ограда и охранителна техника около пристанище Росенец, което се намира на територията на едноименния парк. Пристанището се охранява от въоръжени гардове на руската фирма „Лукома“, чието седалище е в Москва.
Най-стряскащият пример за руското присъствие на българска територия
„Росенец“ беше тема на авторитетни западни медии като L’Express , Le Monde и канадската телевизия RDI показаха, че там практически няма представител на държавата. През 2011 г. L’Express задава въпроса кой контролира влизащите и излизащите през пристанище Росенец. Лукойл откланя въпроса към Гранична полиция, а от Гранична полиция твърдят, че пристанището не е от техния ресор. Митничари и гранични полицаи идват там само на повикване. На практика тази територия е отцепена от България и е под управлението на руска фирма. Миналата година главният редактор на Le Monde Жером Фенолио писа в обзорна статия за България, че Росенец е „най-стряскащият пример за руското присъствие на българска територия“
„Руският анклав“ Росенец, който се намира в съседство с военноморската база „Атия“, беше показан и в документалния филм « Троянският кон на Кремъл » на Жан Бержерон и Николай Томов, излъчен в началото на януари по канадската телевизия RDI. След премиерата на филма в София през февруари нито една българска телевизия не прояви интерес да го излъчи.
Бойко Борисов – зависимост от Валентин Златев и Лукойл
„Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения.“ – пише в секретен дипломатически доклад посланик Байърли през 2006 г. Документът беше публикуван от Wikileaks чрез Биволъ, а по-късно немският вестник Тагесцайтунг разкри, че абревиатурата SIMO е кодово название на ЦРУ.
„Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл“ в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда „танто-за-танто“, публичните договорки на Борисов с „Лукойл“ са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.“ – задълбочава анализа си Байърли. Той се притеснява и от двойната игра на Борисов, който „често се хвали с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ„, но „редовните му срещи с представители на руското посолство получават по-малко публичност.“
Посланикът се оказа добре информиран и прозорлив. Пет години по-късно, вече като премиер, Борисов прояви размах в обслужването на Златев и Лукойл. През 2011 г. той даде на руснаците част от българската територия – пристанище „Росенец“, срещу твърде скромна годишна лепта като се има предвид мащабът на пристанищното съоръжение. Тук дори не калкулираме щетите за международния имидж на България от статута на този „руски анклав“, който е и препятствие пред влизането на страната в Шенген.
Източник:Биволъ
