“Каменната епоха не е приключила, защото камъните са свършили. По същия начин и петролната епоха ще приключи много преди петролът да свърши.” Това предупреждение на шейх Ахмед Заки Ямани, саудитският министър на нефта през 70-те години, беше припомнено тези дни от руския банкер Герман Греф. “Днес можем да кажем, че с въглеводородните горива е приключено. … Векът на петрола вече свърши. Може би му остават още някакви десетина години”, каза бившият руски икономически министър и настоящ президент на “Сбербанк” по време на дискусията “Бъдещето невъзможно” на Гайдаровския форум в Москва. И посочи Русия сред губещите, които не са успели да адаптират икономиките си и ще бъдат от отбора на неудачниците в новата постпетролна епоха.
Краят на петрола е предсказван неведнъж и предсказателите обикновено се оказват опровергани. Последните месеци обаче показват различен тренд, който сякаш наистина потвърждава, че е дошло времето на евтиния нефт. От началото на 2016 г. цената се е сринала с близо 30%, като така общият спад за последната година и половина е близо 75% и за първи път от повече от десетилетие насам барелът сорт “Брент” е на път да пробие цената от 27 долара. Завръщането на Иран след вдигането на санкциите около ядрената му програма ще компенсира намаляване на добива в други страни и пазарът “може да се удави в свръхпроизводство”, алармира в последния си доклад Международната агенция по енергетика (МАЕ). По-важното е, че бумът на шистовата индустрия сложи нещо като таван на цените – при рязко повишаване губещите в момента производители в САЩ отново ще станат печеливши и ОПЕК ще трябва да мисли за пазарния си дял. В същото време, както и Греф подчертава, делът на възобновяемата енергия се разраства, което налага още един таван.
Сега обаче има притеснения, че този път класическото уравнение не работи и ползите не са толкова безспорни. Петролните държави и нефтената индустрия усещат силно шока, той прелива на и без това депресираните финансови пазари, изживяващи кошмарно начало на годината, и това може да удари доверието на потребителите и бизнеса. Опасението е, че глобалният растеж е толкова анемичен, че дори ултраевтиният петрол няма да помогне особено. Същевременно ценовият срив има потенциала да преначертае не само нефтения пазар, но и геополитиката, защото се усеща силно от съперници като Саудитска Арабия, Иран и Русия, играещи водещи роли в конфликтите в Близкия изток.
Големият петролен потоп/Удавени в петрол
След вдигането на санкциите на 16 януари всички гледат към Техеран. “Денят на изпълнението на ядреното споразумение означава нов петролен ден за Иран”, отбелязва Даниел Йергин, вицепрезидент на консултантската компания IHS и един от световните енергийни гурута.
Управляващите в Техеран обещават да започнат веднага да изкарват по 500 000 барела дневно. Както отбелязва МАЕ, “има значителна несигурност около количеството и качеството на петрола, който Иран може да предложи в краткосрочен план, а също и съвсем не маловажни предизвикателства да намери купувачи, желаещи още петрол на един вече пренаситен пазар.” Дори завръщането на Иран да не бъде толкова бързо и амбициозно, враждата със Саудитска Арабия е гаранция, че и да иска, Организацията на страните, износителки на петрол (ОПЕК) няма да е способна да дирижира цените и да ги подкрепи, както е правила в миналото.
Не липсват подозрения за невидими фактори, които движат пазара надолу. Анализаторите на банката Standard Chartered например предупреждават, че може да се наложи цените да паднат до 10 долара за барел, преди спекулантите да признаят, “че нещата са отишли твърде далече”. Главният изпълнителен директор на British Petroleum Боб Дъдли също прогнозира по време на форума в Давос, че петролът може да се срине до 10 долара през първата половина на годината, но няма да остане на това ниво.
Спекулации или не, факт е, че пазарът е удавен в петрол. Саудитска Арабия помпа с почти пълна мощност от 10 млн. барела дневно и остава глуха за молбите на Венецуела и Нигерия за извънредна среща на ОПЕК за намаляване на добивите с надежда за поскъпване. Причината е, че шейховете в Рияд имат друга цел – да бранят пазарния си дял. И са готови да изтърпят известна болка с оглед изтласкване от пазара на по-високоразходните производители, включително шистовите компании в САЩ. Ожесточеното съперничество с Иран също е причина Саудитска Арабия да понася евтин петрол в името на това да подкопае позициите на своя архивраг и да не му позволи да застраши пазарната й доминация, както и да натрупа пари, които да му помогнат в неговите геостратегически инициативи.
Само че шистовият бум в Америка се оказва по-устойчив, отколкото вероятно са се надявали в Рияд. Макар броят на нефтените сонди, работещи на сушата в САЩ, да е паднал с почти две трети в сравнение с пика през 2014 г., производството остава стабилно, защото става по-ефективно. Така, въпреки че шистовата индустрия в САЩ е съкратила 100 000 работни места, повечето от които през миналата година, и фалиралите компании са десетки, американският добив на нефт се е повишил с 900 000 барела дневно през 2015 г.
Кой не обича евтиния нефт
“Ефектът от ниските цени върху плановете на нефтените компании е брутален”, отбелязва доклад на консултантската компания Wood Mackenzie. Стойността на инвестициите, отменени или замразени заради пазарния крах, вече достига 380 млрд. долара, а допълнителни 170 млрд. долара са под риск. Само в последните дни British Petroleum съобщи, че съкращава 4000 работни места, Shell – 6500, а Chevron – 7000. Банките са притеснени за енергийните си портфейли.
Според изчисления на Wood Mackenzie обаче дори при цени от 30 долара на барел едва 6% от глобалното производство не успява да покрие оперативните си разходи. Тази устойчивост е само една от причините за прогнозите, че евтиният петрол не е временно явление. Пазарът остава пренаситен и според МАЕ през 2016 г. предлагането ще продължи за трета поредна година да надхвърля търсенето с поне 1 млн. барела дневно. “Ще има огромен натиск върху способността на петролната система да го абсорбира ефективно”, смята агенцията.
Тази ситуация вече започва да се отразява дори на Саудитска Арабия. През последните две години кралството излиза на бюджетен дефицит (рекордните 98 млрд. долара за 2015 г.) и за първи път от 2007 г. насам е принудено да използва натрупаните си финансови запаси и дори да излезе с облигации на дълговите пазари. Само през миналата година резервът на централната банка се е стопил от 732 млрд. долара до 623 млрд. долара и при сегашните нива на разходи и без промяна на петролния пазар фискалният буфер ще изчезне за пет години.
Комбинацията от евтин петрол и военната намеса на Рияд в Йемен, както и подкрепата му за бунтовниците в Сирия в някой момент може да стане неустойчива. Разходите за отбрана поглъщат над 25% от общия държавен бюджет за 2016 г. и възлизат на 56.8 млрд. долара. Според прогноза на IHS до 2020 г. могат да стигнат до 62 млрд. долара, ако Саудитска Арабия не намали военните си интервенции в региона.
Икономика, освободена от оковите на петрола?
Ниските цени по принцип са стимулираща инжекция за икономиката – евтиното гориво, по-малките сметки за енергия и по-ниските транспортни разходи действат като понижаване на данъците и оставят повече средства на разположение на домакинствата и бизнеса. Правилото е, че поевтиняване на петрола с 10% помпа икономическия растеж с до 0.5%.
Всичко това е добре, но има един фундаментален проблем. Цените на петрола се движат малко или много паралелно на останалите суровини. Всички те пък се влияят от глобалното търсене. В момента сривът на петролните цени до голяма степен се дължи на забавянето на китайската икономика. Тя търси не само по-малко петрол, но и мед, стомана, памук… Когато тя получи глътка въздух от ниските цени на суровините, може да се окаже, че ще поднови бурния си ръст. Всъщност именно тогава ще се види дали е дошъл краят на петролната ера. Ако цените на останалите суровини започнат да растат с по-висок темп от тези на петрола, може да се каже, че епохата на нефта като кръвта на световната икономика е приключила.
Засега обаче това не е така. Например на 19 януари само новината, че растежът на Китай не е толкова лош, колкото се очаквало, доведе до ръст на петролните фючърси с 5% нагоре на ICE Futures Europe exchange. В средносрочен план инвеститорите също не вярват много края на петрола. От втората половина на 2017 г. фючърсните котировки според базата данни на CME Group прогнозират три пъти по-високи цени на бензина на европейския пазар.
Светло безпетролно бъдеще?
Хм… Всяка рязка промяна в суровинната база на икономиката води до непредвидени промени. В началото на XX век британският флот решава да премине от въглища на петрол, което му дава несравними преимущества по време на Първата световна война пред германския. Това обаче слага началото на края на британската въглищна индустрия и налага на картата Близкия изток като геополитическа гореща точка. Краят на петрола може пък да я взриви, както показват търканията между Иран и Саудитска Арабия. Видимото оттегляне на Вашингтон от региона, които вече нямат толкова жизнена петролна връзка с Персийския залив (не толкова страхът на американския президент Барак Обама САЩ да не затънат в поредното военно блато), е една от причините за ненамесата в кървавата гражданска война в Сирия. Която пък породи вълни от бежанци към Европа. Представете си, че липсата на пари в Персийския залив раздуха още по-жестоки конфликти?
Свиването на значението на петрола ще има безкрайно много и непредвидими последици. Например ще бъдат ли близкоизточните страни толкова сериозен източник на инвестиции за световната икономика (пътят Русе – Свиленград може да забрави така лелеяните си катарски инвеститори). Голяма част от огромните петролни приходи на страните от ОПЕК се озоваваха инвестирани в западните икономики, което тласкаше фондовите борси нагоре.
Сривът на рублата в четвъртък и паническите разпродажби на активи накара дори държавната телевизия RT (която иначе е основен кремълски пропагандатор) да се запита “връща ли се черният вторник” (предишното срутване на руската валута на 16 декември 2014 г.). Обезценката, която основно се дължи на поевтиняването на цените на суровините, ще направи не само различни инвестиционни проекти невъзможни (“Южен поток” или “Силата на Сибир”), но и ще накара много хотелиери в България да кажат “прощайте” на руските туристи.
Както е известно, не бива да се чака твърде много от края на света. Краят на петролната ера също малко се надценява. Най-малкото защото тя няма да отмре толкова бързо. Освен това директните аналогии са подвеждащи. Всички, които очакват колапса на Русия, по подобие на СССР, който през 80-те г. на миналия век пострада тежко от ниските цени на петрола, вероятно ще останат разочаровани. СССР се разпадна, защото на руснаците им беше писнало от комунизма. Сега пък руският президент предприема военни авантюри точно когато руската икономика е в рецесия и цената на петрола устойчиво пада. Но завоят е виден и наистина някои ще го вземат, а други ще излетят от него.
