Атанас Курдов сбъдна детската си мечта, заигравайки в Левски. Поне така твърдеше той. Винаги и навсякъде той е обяснявал какъв болен левскар.
Пристигна на „Герена” с амбицията да се докаже в родния си клуб и обяви, че „девятката” не му тежи. Още с пристигането му в „синия” отбор обаче се започнаха и проблемите. Дълго време трябваше да се чака жълтата му карта. Треньори, ръководство и фенове обаче проявиха достатъчно търпение и я дочакаха. Всички повярваха, че именно Курдов, синът на една „синя” легенда, е точният човек за атаката. И след като официално бе картотекиран, чакането започна. Чакането, Наско да се отпуши и да започне да къса противниковите мрежи. Да, ама не… Така, съвсем логично Атанас Курдов беше постепенно оставен на резервната скамейка, за сметка на Оумар Диаби. Не че тъмнокожият футболист се е спукал да бележи, но поне показва хъс, желание, а и се бори за всяка топка. Нещо коренно различно от апатичните действия по терена на българския таран. И се стигна до отказа на Курдов-младши да е резерва. Ами, Наско, когато един нападател не бележи и по никакъв начин не си личи поне да прави всичко възможно, за да си свърши работата, няма по-нормално от това, да остане резерва. Много по-големи футболисти от теб са търкали пейката на „Герена”, без да се оплакват от това си статукво. Напротив, борили са се със зъби и нокти за титулярното място. Доказвали са се във всяка една тренировка и са дочаквали своя шанс. Това, Наско, е да разбираш в кой отбор се намираш. Все пак, не играеш за „Горно-надолнище”! Ама май, драги ми левскарю, така и не успя да го проумееш. С отказа си да започнеш от пейката срещу Локомотив (Пд), ти предаде всички, които ти повярваха и ти подадоха ръка. Да не говорим, че мачът отиваше към равенство и именно това можеше да бъде твоят момент. Ама го пропиля с лека ръка. Отказът да си в помощ на любимия си отбор, е чиста проба предателство и нищо друго. А се кълнеше, че си едва ли не най-големият левскар. Само че народът е казал, че за човек се съди по действията му, а не по думите му. След това, което направи, можем само да те попитаме: „Наско, това ли ти е левскарщината?”.
