Когато говорим за енергетика, сме свикнали да се взираме в отделни проекти или технологии. Първо, защото енергетиката през целия ХХ век не се промени особено, като изключим атомната енергия. И второ – в сектора често се появяват особено скъпи проекти, които нерядко влекат след себе си скандали и привличат вниманието. Т. нар. Голям шлем на бившия президент Първанов е хубав пример за повече скандали, отколкото енергетика, но не е изключение.
През последните десетина години обаче енергийният сектор започна рязко да се променя. Причините са няколко. Политическият стремеж да се забавят промените на климата играе сериозна роля в натиска да намалим въглеродните си емисии – основно от изгарянето на въглища, петролни продукти и природен газ. Икономическият бум на Китай буквално започна да задушава хората с мръсен въздух в препълнените с коли мегаградове и в близост до въглищните електроцентрали. Откриването на газ в Северно море през 60-те и 70-те години обърна погледа на Великобритания и Холандия встрани от въглищата. Стремежът към енергийна сигурност, особено след петролното ембарго от 1973 г. предизвика силен тласък за търсене на нови енергийни технологии и постигане на висока енергийна ефективност в някои страни. Постоянното технологично развитие е друг фактор – дигитализацията на енергийния сектор роди нови умни (smart) енергийни решения.
Тези фактори в момента се събират в една перфектна буря, която вероятно е на път да преобърне енергийния сектор по света. Преди седмица Международната енергийна агенция отново промени нагоре предвижданията си за общия капацитет на инсталирана възобновяема енергия – предвиждане, което постоянно се оказва сериозно грешно и подценено. През 2015 г. инвестициите във възобновяема енергия за пръв път надхвърлиха инвестициите в конвенционална енергия. Тази година капацитетът на възобновяемата енергия в света надмина капацитета на въглищните централи.
Без претенция за изчерпателност, ето десет общи тенденции в енергетиката, някои по-тясно свързани с Европа и Балканите, които вероятно ще имат сериозно отношения към енергийното бъдеще на България и региона.
1. Европа има прекалено много газ. Днес и в обозримо бъдеще тези, които нямат газ, ще са в по-силна позиция от тези, които имат. Доставчиците водят люта битка кой да се вреди. Европейският съюз има капацитет за внос, който надхвърля 600 млрд. кубически метра (мкм) на година. Консумацията на газ обаче е около 400 мкм годишно. Това равнище, дори и при най-оптимистичните прогнози за газовата индустрия, ще се качи с не повече от около 50 мкм. Дори и при продължаващ спад на домашното производство в ЕС, газ и възможност той да бъде внасян ще има предостатъчно.
2. Газовият инфраструктурен парадокс – колкото повече се свива пазарът, толкова повече нарастват амбициите за строеж на инфраструктура. Вероятно за да се хване последната възможност за инфраструктурно гарантирана позиция за внос. Проекти като “Южен поток”, “Северен поток-2” или “Турски поток” нямат оправдание от гледна точка на търсенето. Те имат смисъл за “Газпром”, за да може руският доставчик да си гарантира позиции и да обезкуражи евентуални конкурентни доставчици.
3. Има много енергия. Тази тенденция може да я сложим и на първо място. Европа има повече енергия, отколкото й трябва и строи още. Югоизточна Европа има повече енергия, отколкото й трябва. Чудите се защо намалява износът ни на електричество? Защото съседите ни имат повече от преди. Защо пропадна “Южен поток”? Защото Италия и Австрия не са сигурни, че могат да поемат този газ. Доскоро Китай беше страшилището на енергийната консумация и надеждата на износителите. Днес Китай планира нова инфраструктура, за да може да изнася излишното си електричество за Индия, Япония и Югоизточна Азия.
4. Никой не може да предвиди цените на петрола и газа, но преобладаващото мнение е, че те няма да се качат много над сегашното равнище. Теорията за пик на петрола (peak oil theory), според която той просто физически ще привърши, се провали и опроверга от развитието на технологиите и на достъпа до още залежи от газ. Днес добивът на газ и петрол се покачва в страни, които само допреди няколко години се смятаха за обречени на вечно повишаващ се внос. Тоест има предлагане. Бъдещето на търсенето обаче е неясно – заради причините, описани в следващите три параграфа. А цените все пак се определят от баланса между търсене и предлагане.
5. Енергетиката се движи към електрификация. Трудно е да предвидим как точно това ще се развие. Основният двигател зад електрификацията е откъсването на първичната енергия от формата на употреба. Дизеловата кола я караш на дизел, електрическата може на дизел, слънце, вятър или нещо друго. Разрастването на вятърната и соларната енергия произвежда именно електричество. Термопомпите, които постепенно завземат нишата на отоплението, са електрически. На електрически индукционен котлон тенджера вода завира по-бързо, отколкото на газов котлон.
6. Южният газов коридор ще стане Южен енергиен коридор. Това е много по-различна история. Идеята за Южния газов коридор е да диверсифицира доставките на газ от Русия. Концепцията е сред най-обсъжданите от ангажираните с енергийната и националната сигурност среди, не само в Европа. Но значението на газа ще намалее, а на електричеството ще се увеличи. Няма да има смисъл Южният коридор да се ограничи само до газ. Той по-скоро ще се превърне в нещо като енергиен гръбнак, който по пътя си ще събира и преразпределя енергия в различни форми. Дали ще видим огромни кабели от Иран и Азербайджан до Гърция и Италия е трудно да се предвиди. Но кабели ще има.
7. Въглищата загиват, но смъртта им ще се точи дълго и труповете им ще лежат навън десетилетия. Въглищата са мръсни. За да се поочистят, те се нуждаят от скъпи съоръжения, които ги правят неконкурентни на други източници на енергия. Въглищата са и най-интензивният производител на СО2. Климатичните ангажименти, които сме поели, на практика изключват въглищата от уравнението на енергийния микс. Инвеститорите не искат да инвестират в нови въглищни централи, политиците искат. Това не е добър знак.
8. Възобновяемата енергия не само свива пазара на газ и въглища, но и унищожава техния бизнес модел. Соларните и вятърните централи често произвеждат значително количество евтина енергия (извън договорените им преференциални цени) в пиковите часове. Така те отнемат най-привлекателната част от пазара на въглищната и газовата електроенергетика, които губят приход и затварят мощности. По същия начин те притискат и атомната енергия, която не може лесно да реагира на промените в търсенето. Конвенционалната енергетика е в позиция, подобна на вестниците след появата на интернет. Тя търси нов бизнес модел, но засега не може да го намери.
9. Атомната енергетика в днешния си вид си отива. Причината е в цената. Днес това е най-скъпата енергия – може би някъде в ценовата категория на офшорна вятърна енергия и батериите. Но атомната енергия продължава да поскъпва, а батериите и офшорната вятърна енергия – да поевтиняват. Освен това атомната енергия има един огромен недостатък – строежът на централите отнема много време. При свръхпроизводство на енергия и толкова нови, бързо развиващи се и все по-евтини енергийни технологии проект, чието изграждане ще отнеме 10-15 години, е много рисковано бизнес начинание. Поява на друг тип ядрена енергетика е въпрос на инвестиции в научни изследвания, но е малко вероятно.
10. Енергийната ефективност е гориво и инфраструктура. Международната енергийна агенция го нарича “първото гориво”, а Европейската комисия се опитва да въведе принципа “Първо ефективността”. Идеята е, че когато искате да инвестирате в енергийна инфраструктура, първо трябва да анализирате възможността да спестите този енергиен разход. Енергийната ефективност и управлението на консумацията (demand response management) ще станат основни фактори в развитието на енергийната система. Те ще допринесат например за ликвидирането на идеята за базова мощност, свързвана обикновено с атомните и въглищните електроцентрали, които на теория трябва да поддържат онова електропроизводство, което във всички случаи ни трябва. Добре е да изоставим идеята за базова мощност.
Този неизчерпателен списък описва някои основни тенденции на енергетиката днес. Те са достатъчни, за да си направим изводи за това какво да очакваме от енергийната система и как да я изграждаме в бъдеще. Очевидно е например, че амбициите на всяка страна в региона да стане газов хъб няма да се осъществят. Тази чест може би ще се падне на Турция, но не бива да й завиждаме за това. Турция вероятно силно ще пострада от енергийно свръхпроизводство.
Алчността в енергетиката ще се засили, защото ще има по-малки залци и по-гладни играчи. Ако все пак се чудите къде да инвестирате, може би по-надеждно ще е да заложите на кабели, софтуер, енергийна ефективност и управление на потреблението и да избягвате тръби и ТЕЦ-ове. За АЕЦ няма дори нужда да говорим.
