Централната банка на САЩ – или т.н. „ФЕДЕРАЛЕН РЕЗЕРВ“ е сбор от частни банки, някои от които, предимно еврейски имат право да определят основния лихвен процент и да печатат долари за американското правителство срещу лихва!!!
През 1913 г. след масирана десетгодишна кампания водена от Рокфелер, Дж. П. Морган и специално пристигналия за целта немски банкер Пол Варбург, се стига до подписването от президента Уудроу Уилсън на Акта за Федералния резерв на САЩ, който да изпълнява ролята на Централна американска банка.
В продължение на повече от столетие, еврейското банкерско лоби чрез Федералния резерв успява постепенно да овладее финансите на най-бързо развиващата се икономика и просперираща нация в света – американската.
Първият председател на Федералния резерв на САЩ е Пол Варбург, наложен от Ротшилд, като най подготвен за този пост.
Джеймс Куин, един от най-яростните съвременни критици на Федералния резерв заяви в една своя статия:
„Повечето американци считат, че ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ (ФЕД) е част от правителството. Грешат. Това е частна компания, притежавана от акционери“.
„ФЕД е собственост на най-големите банки в САЩ. Има акционери клас А, B и C. Тайна обаче е кои точно са банките. Защо ли? Най-големите банки в страната най-вероятно са и мажоритарните собственици“.
Това обяснява защо Citicorp, Bank of America и J. P. Morgan, въпреки че са неплатежоспособни, се подкрепят от Бен Бeрнанке – понастоящем шефът на ФЕД и Тимъти Гайтнър – мнистър на финансите.
Ето най-големите американски банки, които вероятно са основните играчи във Федералния резерв:
Citigroup, Morgan Stanley, Merrill Lynch, Bank of America, Barclays, Bear Sterns, Goldman Sachs, JP Morgan Chase, Lehman Brothers.
В по-голямата си част, основните им акционери са от еврейското лоби, където първостепенна роля играят клановете на Ротшил, Рокфелер, Джей Пи Морган и някои други.
Структура на ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ:
БОРД НА УПРАВИТЕЛИТЕ – 7 члена посочени от Президента и утвърдени от Сената.
ФЕДЕРАЛЕН КОМИТЕТ ЗА ОПЕРАЦИИ НА ОТКРИТИЯ ПАЗАР – 7-те членове на Борда на Управителите и 5 от 7-те президенти на резервните банки.
ФЕДЕРАЛНИ РЕЗЕРВНИ БАНКИ – 12 резервни, 25 клона и 9 офиса:
1.Ню Йорк, 2.Бостън, 3.Филаделфия, 4.Кливланд, 5.Ричмънд, 6.Атланта, 7.Чикаго, 8.Сейнт Луис, 9.Минеаполис, 10.Канзас сити, 11.Далас, 12.Сан Франциско.
ФЕДЕРАЛЕН КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ – 12 члена по един от всяка област.
ЧАСТНИ БАНКИ ЧЛЕНОВЕ НА ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ – броят им е над 3500.
Централната банка на САЩ е частна структура, базирана на частен капитал и разбира се носи печалба.
След създаването на Федералния резерв, той прибира всичкото злато за обезпечение, печата банкнотите за цялото обращение и ги предоставя на Министерството на финансите срещу лихва.
„Световните” пари – „доларът“ не принадлежат на американското правителство, а на частните банки – членове на Федералния резерв.
Чрез основния оперативен орган на резерва – Федералният комитет за операции на открития пазар (ФКООП) – се извършват и контролират всички операции на паричното обръщение.
В системата на Федералния резерв, някои са „първи между равните” и това са нюйоркските банкери.
На практика само НюЙоркската Федерална резервна банка и нейното Бюро за операции на открития пазар, извършват действията за контрол на паричното предлагане.
Единствено президентът на Федералната резервна банка в Ню Йорк е задължително член и зам.-председател на ФКООП с огромни правомощия.
Реално властта във Федералния резерв е предоставена на банкерите от Ню Йорк, които са най-дълбоко оплетени с международния банков бизнес.
От самото си създаване Федералният резерв действа като добре смазан механизъм за производство на инфлация, като методите формално са напълно законни.
От 1913 г. до днес доларът е обезценен с 95% при почти никаква инфлация преди създаването на Федералния резерв! Това огромно обезценяване е допуснато защото банкерският картел в своята експанзия се нуждае от огромни количества лесни и евтини пари.
А няма по-лесни и по-евтини пари от тези, които си печаташ сам в собствената си печатница. Особено след като си наложил долара като световна валута.
В резултат на ефикасната пропаганда, американската общественост приема с прекалено голямо доверие банковата и финансова върхушка. Но те стават жертва на собствената си алчност и прекомерна самонадеяност. Така се стигна до трагедията, сполетяла Америка и света през 1929 г., виновник за която е предимно Федералният резерв на САЩ.
Световно признатият икономист от известната Чикагска школа Милтън Фрийдман е категоричен:
„Федералният резерв е причинил Великата депресия, чрез рязко ограничаване на паричното предлагане в момент, в който пазарите на живот и смърт се борят за ликвидност“.
И от това много е спечелил.
Конгресменът Рон Пол в същата връзка заявява:
„От Великата депресия, през стагфлацията от 70-те, до спукването на „дотком-балона“ миналата година, всяко икономическо сгромолясване изстрадано от страната ни през последните 80 години, води директно до политиката на Федералния резерв“.
„Резервът твърдо следва политика на наводняване на икономиката с лесни пари, водещо до неправилно разпределение на ресурсите и изкуствен „бум”, последван от рецесия или депресия, когато създадения от резерва балон гръмне.”
Катастрофата от 2008-ма г. с „ипотечните кредити“, отново изцяло е по вина на Федералния резерв.
Една от най-старите банки на Федералния резерв – „Леман Брадърс”, се препъна, а други две АИГ и „Морган” бяха на път да я последват. Но печатницата на Федералния резерв заработи и с помощта на политическите си протежета, включително и на президента Барас Обама в тях се наляха необходимите долари.
Отново американският данъкоплатец щедро плати за струващите под 4 цента новонапечатани хартиени долари.
Съвременното американско управление е напълно овладяно от еврейската банкерска върхушка, която вече близо век се спотайва зад Федералния резерв, чийто шеф – Бен Бърнанке е също евреин.
А кой е Тимъти Гайтнър – финансовият министър на САЩ?
Той е работил в администрациите на президентите Рейгън, Буш-баща, Клинтън, Буш – син, бил е и референт на Кисинджър.
През 2003 г. Гайтнър става президент на Федералната резервна банка в Ню Йорк и зам.-председател на ФКООП.
Той е един от основните виновници за финансовата катастрофа от 2008 г., която имаше трагични последици не само за САЩ, но и в световен мащаб.
И тъкмо на него Барак Обама възлага да оправи американската финансова бъркотия, като го прави министър на финансите.
Понастоящем държавният дълг на САЩ е малко над 15 трилиона долара – по-голям от дълга на всички други страни взети заедно.
Дългът тежи като воденичен камък на гърба на президента Обама и на финансовия министър Гайтнър. А не се виждат сериозни мерки за неговото намаляване.
Разногласията сред управляващите кръгове на САЩ в дебатите по дълга за пореден път доказаха, че липсва желание за промяна в политическото мислене.
С удивителна бързина вече са забравени поуките от катастрофалната криза. Истината обаче е, че само една фундаментално нова икономическа политика, съчетана с оздравителна стратегия за държавните финанси, може да извади САЩ от клопката на дълга.
Но такава реформа едва ли е възможно да се осъществи в бастиона на глобалния капитализъм.
Много известни икономически анализатори считат, че пред САЩ очевидно не се очертава друга алтернатива за излизане от растящата дългова криза, освен бавният залез като империя.
