Въпреки, че по принцип за образованието и обучението на децата и учениците в Бургас не се плаща, реално нещата не стоят по този начин.
Въпреки, че по принцип за образованието и обучението на децата и учениците в Бургас не се плаща, реално нещата не стоят по този начин. Всъщност практиката е въведена от години в почти всички по-големи градове в страната. Става въпрос за допълнителни плащания от страна на родителите, които се искат от ръководствата на учебни заведения и забавачници. Класните ръководители поясняват пред родителите, че стаите не са достатъчно ремонтирани, оборудването не е ниво, има нужда от допълнителни учебни пособия или пък са необходими средства за охрана на сградата. Така още в началото на годината те се изръсват с различни суми. Те варират от 50 до 300 лева в зависимост от училището или пък от самите възможности на родителите. “Моят син е в 4 клас в училище в комплекс “Славейков”. Поискаха ни около 170 лева на първата родителска среща. Сумата разбира се не е задължителна, но я даваме всички, защото не искаме децата ни да бъдат като отритнати. Специално за нашия клас беше посочена нуждата от нови пособия, подмяна на някои от мебелите в класната стая. Трябваше да платим и определена сума за училищното настоятелство. Тук не разбрах защо беше нужно да плащаме. Според мен именно работа на настоятелството е да осигурява и да намира пари и спонсори, а не да тръска джобовете на родителите. Трябваха още пари и за занималня, която се оказа, че е платена и удна малка сума за допълнителни разходи. Плащаме разбира се и за охрана. Не мога да разбера всичко това, но давам пари. Ужким училищата имат делегирани бюджети, заделят се средства за ремонти и поддръжка, а накрая пак родителите се търсят за спонсори. Странна работе е българското образование.”-коментира 33-годишната У.К., която държеще да я представим само с инициали.
Освен, че в началото на годината се дава определена сума, след това “офертите” продължават. Често самите учителки играят ролята на представители на туроператорски фирми. Предлагат се екскурзии, зелени училища, почивки, лагери. В някои от училищата определени учителки работят на процент към дадена фирма и насочват учениците натам. Сметката при показва, че при една еккурзия от 200 лева за три дни, за 20 ученика иобщата сума е 2000 лева. От тях 20 процента или 400 лева са за учителката. Отделно самите преподаватели пътуват, спят и се хранят безпланно по време на самата екскурзия.
В детските градини пък пари се вземат за различни извънкласни занятия, като рисуване, танци, футбол, карате и други. Много е модно да се плаща и за театър. Това са гостуващи трупи, които срещу 3 лева на дете изнасят “продуции” в градините или пък децата пътуват до определено място за това. Малка подробност е, че отново 20 процента от сумата остава в касата на детската градина. Как тези пари се осчедоводяват е друга тема. Тези суми определено не са задължителни. Родителите ги плащат обаче като доброволен данък, заради децата си. Практиката е от много години, но формите стават все по-различни с времето. Най-сериозни за доброволните такси в София. Там в някои елитни гимназии стигат до 1000 лева за допълнителни екстри. В малките градчета като Камено, Айтос и Средец обаче учениците не плащат нищо. Въпрос на жизнен стандарт и на навици……..Просто там хората нямат пари и няма какво да им вземат. В по-големите областни центрове обаче бизнесът процъфтява.