Европейските клубни турнири влязоха във заключителната си фаза и равносметката е красноречива – испанският футбол доминира за поредна година. Представителите на Примера дивисион отново забиват в земята конкурентите си от другите големи първенства, което предизвиква много въпроси, най-важният от които – на какво се дължи хегемонията им?
Фактите са, че градските съперници от Мадрид „Реал“ и „Атлетико“ ще се борят за титлата в Шампионската лига в повторение на финала от 2014 година. Те ще определят победителя в най-комерсиалния турнир, който за шести път в последните десет години ще е от Испания. Пет пъти това бе „Барселона“, а веднъж това стори „кралският клуб“.
На другия фронт „Севиля“ пък ще се опита да спечели петия си трофей в Лига Европа за последните десет години в спор срещу „Ливърпул“. Между купите на галисийците „Атлетико“ също успя да триумфира в надпреварата веднъж, а до финала стигнаха и „Еспаньол“ и „Атлетик“ (Билбао).
На какво обаче се дължи пълната хегемония на испанските отбори? Много специалисти считат английското първенство за най-конкурентното в света, но на европейската сцена местните отбори остават далеч зад испанските и като качество на играта, и като резултати.
Логична причина за това са милионите, които „Барселона“ и „Реал“ пръскат за играчи ежегодно в качеството си на най-богатите клубове в света. Невероятната школа на каталунците пък не спира да бълва нови и нови качествени играчи. Междувременно на сцената се появи и „Атлетико“, който дължи пробива си между финансовите гиганти до голяма степен на треньора си Диего Симеоне. Същото важи и за наставника на „Севиля“ Унай Емери.
„Интересен аспект на испанския футбол е неговото разнообразие, което се дължи на новото поколение треньори. Примера е като калейдоскоп на стилове на игра, което е нетипично за Европа. Въпреки множеството управленски проблеми, испанският футбол се превърна в перфектна лаборатория за участници в европейските турнири“, пише журналистът на „Марка“ Сантиаго Сегурола.
Според Ричард Мартин от „Ройтерс“, колаборацията между европейския и южноамериканския стил води до невероятни резултати, за което красноречива е статистиката в преките елиминации между испанските тимове и представителите на други страни.
Испанските отбори са спечелили стряскащите 47 от последните 50 елиминации срещу съперници, които не са от Испания. Победата на „Ливърпул“ над „Виляреал“ в полуфиналите на Лига Европа е едва втория път, в който испански отбор губи от английски в 18-те подобни срещи от 2009 година насам. Единственият друг такъв случай е, когато „Челси“ отстрани „Барселона“ на полуфиналите в Шампионската лига през 2012 година.
Предимството на Примера пред Премиършип е въпреки огромната разлика между цената на телевизионните права за двете първенства. Тя е почти 4 млрд. евро в полза на британците. Друг голям проблем в Испания е разпределението на въпросните суми, тъй като „Барселона“ и „Реал“ прибират повече отколкото всички останали отбори в първенството взети заедно, докато в Англия всичко зависи от класирането.
„Винаги съм казвал, че Премиършип е най-доброто първенство в света поради ред причини: феновете, организацията, но най-добрият футбол се играе в Испания“, заяви мениджърът на „Манчестър сити“ Мануел Пелегрини, който преди е водил и „Реал“.
„Ако казва, че Премиършип е най-доброто първенство заради парите, които печели, то е напълно прав. Това е простата математика, но не мисля, че това прави шампионата най-добрия. Икономическите и спортните резултати трябва да са балансирани и ако съдим по това, то тогава Примера със сигурност е най-доброто първенство в света“, пък отговори на това изказване президентът на испанския шампионат Хавиер Тебас.
Едно е сигурно – англичаните отдавна се научиха как да правят пари от футбола, докато в Испания обичат да ги гарнират и с европейски титли.
