Гигантът “Кремиковци”, купен от “Дару металс” за 1 долар, получи от фонда “Структурна реформа” 183 млн. лв. за покриване на стари дългове.
Собствениците на “Дару” имаха офшорни фирми, регистрирани с разрешението на Министерството на финансите и с благословията на финансовия министър Муравей Радев. Ето към тези фирми изтичаше заработеното в металургичния комбинат. Купувачът на девненския торов завод “Агрополихим” “Асид & Фъртилайзърс” плати 1 долар, но държавни фондове му отпуснаха 63 млн. лв., за да се разплати с “Булгаргаз”. Собственикът отново бе с офшорна регистрация. По-късно “Асид” получи облекчени цени на природния газ, което си е чисто субсидиране. Експериментът с пернишката “Стомана” бе аналогичен. Към германския стратегически инвеститор “Метал трейдърс” не бе проявен сериозен интерес. Предпочетена бе българската “Еврометал”, която получи предприятието по договор за управление с клаузи за изкупуване. А по-късно Министерството на икономиката започна да разпродава “Стомана” на парче. “Еврометал” получи обаче своя бонус. “Видахим” пък бе ликвидиран и се разпродаде на парче, но когато можеше да се продава и реално да се спаси, Агенцията за приватизация не прие добрата оферта на “Химимпорт” с аргумента, че очаквали италианската “Марангони”. По-късно заводът бе разпродаден на парче.
Един от най-фрапиращите случаи бе приватизацията на най-голямата българска банка – Булбанк, която Костов продаде за 160 млн долара – колкото бе годишната й печалба! Впоследствие се оказа, че Алесандро Профумо, директор на финансовата групировка “Уникредито Италиано”, избрана за предпочитан купувач на Булбанк, е член на управителния съвет на SDA – школата за бизнесадминистрация на престижния милански университет по икономика “Бокони”, където учи по-голямата дъщеря на Иван Костов – Яна.
“Сериозно? Това е абсурд”, заяви премиерът Костов. Той каза, че не е знаел за връзката. Дъщеря ми се е явявала на изпити, добави той. В интернет страницата на школата е записано, че е предоставяла услуги на България. Много от щатните преподаватели са участвали в разработването на приватизационни проекти за нашата страна. “Аз искам да разбера колко и къде точно е даден подкупа за Булбанк. Между 50 и 100 млн. долара ли е подкупът? Нека премиерът отговори”, попита бившият вътрешен министър в костовия кабинет Богомил Бонев.
Следващият голям скандал, предизвикан пак от Богомил Бонев, бе с огласяването на доклад на спецслужбите, според който Иван Костов е наложил контрол върху най-доходоносните сектори от българската икономика. Според оперативните данни в доклада Костов е пътувал през 1995 -1996 г. с човек на име Емил Караколев и двамата са били спрени на швейцарската граница. В колата бил намерен сак с 500 хиляди франка, за които те не могли да дадат обяснение, и им била наложена забрана да влизат в страната. Караколев, който живеел в Германия, отговарял за връзките с българите в чужбина в предизборния щаб на ОДС. По-късно, след като сините спечелили изборите, той лично довел Гад Зееви в България и посредничил за приватизацията на авиокомпания “Балкан”.
Караколев е дарил на фондация “Бъдеще за България” на Костовата съпруга като частно лице повече от 50 хил. лева, пишеше в доклада, прочетен от Бонев по телевизията. Според бившия вътрешен министър Костов контролирал чрез подставени лица туризма в Златни пясъци и Пампорово и имал сериозни позиции в банковия сектор чрез приватизацията на СИбанк и Булбанк. Бонев цитира и оперативни данни, според които Костов имал пръст в продажбата на “Кремиковци” за 1 долар, защото човек от неговото семейство посредничил в търговията с метали за предприятието срещу 7-процентна годишна комисиона върху оборот от 100 милиона долара годишно. В отговор на обвиненията Иван Костов свика извънредна пресконференция, на която обясни, че “няма нито евро, нито долар в чужди банки”.
Най-сканданата приватизационна сделка бе тази с авиокомпания “Балкан”, която Костов продаде за 150 000 долара – цената на един луксозен джип. За купувач бе избран никому неизвестният израелец Гад Зееви, който дори в собствената си държава не се ползва с добро име. Офертата на Руския авиационен консорциум бе отхвърлена, въпреки че надхвърляше 100 страници и подробно разработен бизнес и инвестиционен план, само и само за да се даде авиокомпанията на Зееви. Той спечели с оферта от цели 3 страници, а бизнеспланът на израелския “инвеститор” дори не бе внесен в Агенцията за приватизация.
Гад Зееви, постави предварително условие да регистрира фирмата купувач в офшорен Амстердам. След това плати за АК “Балкан” цели 150 000 долара, а само една година по-късно поиска 1, 5 млн. долара държавна гаранция за смесеното си дружество с израелската “Бедек авиейшън груп”, а като десерт поиска и.. 50-годишна разсрочка(!) на дълговете на компанията. Тази приватизационна сделка стана образец за нарушен приватизационен договор и смърди на жестока корупция, но правителството не си мръдна пръста да я преразгледа. Явно нещо е обещано и дадено на някого от най-високопставените управници, за да си затваря очите за това, че Зееви не инвестира, изсмуква националното ни богатство и изнася капиталите навън.
И така само за година Зееви докара АК “Балкан” до колапс, което нямаше да стане известно, ако не беше протестът на пилотите през лятото на 2000 г. Още по време на първия протест на летците държавата показа, че изобщо не я интересува какво ще се случи с националния превозвач. Аферата “Балкан” нагледно показа, че националният интерес бе най-последната грижа на Костовото правителство. Нито една от останалите кандидатки за Евросъюза не докара националната си авиокомпания до ликвидация. Чешкото правителство дори развали приватизационната сделка за тяхната национална авиокомпания поради това, че тя накърняваше националния интерес.
Тази сделка е олицетворение на цялата ни корупционно-олигархична приватизация. След като Зееви купи БГА “Балкан”, основната му дейност бе разпродажба на имущество, имоти, закриване на линии и съкращаване на персонал. Зееви източи АК ”Балкан” по класическата схема за преливане на атрактивните дейности на превозвача в нови дружества. Така по законен път той се освободи от старите и нови дългове, натрупани от националния превозвач. Всички получени пари и приходи се превеждаха по сметки в ИНГбанк. Държавата остави за себе си 25% от акциите на компанията, но нямаше свой представител в Съвета на директорите. А според директива на Евросъюза всяка авиокомпания може да е носител на националния флаг единствено когато 50% плюс една от акциите й са със същия национален произход, в случая – български. Т. е., Агенцията за приватизация нямаше право да продава 75% от “Балкан”, защото по този начин я лиши от правата й по близо 100 двустранни транспортни спогодби. Няма начин това да не е било известно при сключването на сделката, но след като Костовият кабинет си е затворил очите, явно не го е направил за без големи пари.
След като Зееви източи милиони и не остана нищо за разпродажба, в началото на 2001 г. “Балкан” преустанови полетите си, а малко по-късно бе обявена в неплатежоспособност. Така България стана единствената европейска държава, с изключение на Монако и Лихтенщайн, без национален авиопревозвач. Черешката на тортата бе фактът, че Гад Зееви предяви иска пред арбитражния съд в Париж, че кабинетът на Костов го е подвел по “злонамерен, измамнически и мошенически” начин само и само да пласира авиокомпанията.
Днес в масовото съзнание синята партия трайно се асоциира основно с “родата” (партийно-братовчедски кланове) на Костов. Независимо че си създаде “чисто новата” ДСБ, продължават да му избиват като родилни петна мръсните игри, пардон, семейни и “бизнесинтереси”, от всяко действие. Народът стиска зъби и един ден неминуемо ще извие врата на крадливото и лъжливо племе на новия Стамболов и неговата шпицкоманда.
Да се върнем назад във времето. Първата стъпка на Иван Костов бе смяната на червените “барони” със сините подставени лица в директорските бордове на държавните и общинските предприятия. Започна “разбойническо-ментарджийската приватизация” (по Лучников), за която и до днес се носят легенди. Още през 1997 г. сините управляващи ясно и точно формулираха приоритетите на страната – създаване на демократична политическа система, ориентирана към ЕС и пазарното стопанство. Всичко, което се прави, трябвало да се отчита не толкова по моментния си икономически и политически ефект, а доколко и как се вписва в рамките на цялостната социална концепция и ефективност. Предприеманите стъпки са назовавани с общото и мъгляво име “реформа”, което бе вече изтъркано и безкрайно компрометирано понятие.
Нарицатаелен за огромната корупция, разграбването и унищожаването на национално богатство, стана кръгът “Олимп”, тясно свързан с Иван Костов. Необяснимо е как само с “честни” бизнессредства тази икономическа група на Славчо Христов достигна за няколко години разрастване в огромен мащаб. Безспорният и непрекъснат възход на кръга “Олимп” хвърля съмнения за протекция от най-високо място – сиреч премиера и неговия най-близък кръг.
Ето накратко “постиженията” на кръга “Олимп” при управлението на СДС, за които не се наемат да пишат нито хлевоустата Валерия Велева, нито якобинецът ревизор Кирал Лалов:
Есента на 1996 г.
В ресторант “Олимп” се събира за първи път официално елитът на СДС във връзка с финансирането на президентската кампания на Петър Стоянов. На срещата (“тайна” вечеря, организирана от Марио Тагарински) с представители на едрия бизнес присъстват Красимир Стойчев, шефът на СИК Красимир Маринов (Големия Маргин), Евгения Калканджиева и др. Събитието легитимира ресторанта и неговия собственик като част от атрибутите на новата власт.
1998 г.
Фирмата на Славчо Христов “Балканстрой инженеринг” печели първите си търгове на летище “София”. Смята се, че за нея е лобирал лично министърът на транспорта Вилхелм Краус, тъй като по същото време в “Балканстрой инженеринг” служител на фирмата беше неговият брат Борис Краус. Впоследствие Сл. Христов напуска “Балканстрой инженеринг” и създава няколко собствени строителни фирми, в една от които (“Софстрой комплект”ООД) е съдружник със сина на министъра – Антон Краус. Сл. Христов регистрира обща фирма “Бул-ойл трейдинг” ООД с Георги Христов, зет на премиера Иван Костов.
2000 г.
е решаващ момент за успешния възход на кръга “Олимп”. На общо събрание на БРИБанк Сл. Христов е избран за председател на надзорния съвет на банката. Официално той е акционер само чрез дружеството “Медикус – КСЛ трейдинг”, което купува 1. 5% от увеличения капитал на банката. Неофициално се знае, че офшорни компании, свързани със Сл. Христов, контролират повече от 40% от акциите на банката. Първата голяма приватизационна сделка на Христов – покупката на “Златни пясъци”. Формално купувач на 63. 8% от капитала на курорта е РМД “Златни”, което е финансирано от банката. РМД-то се ангажира да плати 80, 8 млн. долара, разсрочено за пет години. Банката на Сл. Христов финансира две РМД, кандидатстващи за пет ВЕЦ, обединени в каскадите “Пиринска Бистрица” и “Санданска Бистрица”. Общата предложена сума от РМД-тата е 65 млн. долара. За щастие сделката пропада. Големият удар е покупката на фалиралата Стопанска банка. Сделката станала с политически протекции, защото шефката на “Банков надзор” в БНБ Емилия Миланова като… кума на премиера, не могла да откаже на премиерския приятел Славчо. Кръгът “Олимп” успява да осъществи несбъднатата мечта на “Мултигруп”. Контролираната от Славчо Христов БРИБанк се ангажира да плати 80, 1 млн. лв. на кредиторите на Стопанска банка. БРИбанк се преименува на Стопанска и инвестиционна банка (СИБбанк), а Георги Прохаски, съветник на бившия вицепремиер Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия президентски съветник Красимир Ангарски. Така империята “Олимп” сложи ръка на ВПК в България. Стопанска банка бе сред основните кредитори на предприятията от ВПК. А бившата БРИБанк бе и агент по приватизацията на “Арсенал”, “Бета”, “ Пима”, и “Трема”. Близки до СИБанк РМД-та и с пари на финансовата институция купиха и най-апетитните парчета от българските летни и зимни курорти. “Бороспорт” – дружеството, което стопанисва любимият на СДС-актива зимен курорт, е приватизирано от РМД “Самоков Боровец 21” за цена от 4. 9 млн. долара, платени в брой.
2001 г.
“Турист инвест” – Цюрих, купува 60% от “Пампорово” АД срещу 11 млн. долара в брой. Националният осигурителен институт решава да даде обслужването на половината от парите за пенсиите на Стопанска и инвестиционна банка, която да оперира с около един милиард лева на година. Парчетата, които Христов и приближеният му кръг усвояват едно по едно, се подреждат в цяла империя. СИБанк се превърна в държава в държавата. Към нея течаха парите на много държавни фирми и институции. Около нея се структурираха отрасли, сектори и предприятия с предсказуемо добро бъдеще. С държавна подкрепа една българска банка се превръща в ключов фактор за икономиката на страната. За по-малко от три години тя успя да сложи ръка на военно-промишления комплекс, на основни предприятия в индустрията и транспорта, да навлезе мощно в туризма.
И съдебната система след БТК, НЕК, НОИ, МВР, митниците, тотото, “Лукойл-Нефтохим” и почти целият държавен бюджет се обслужваха от частната банка, оглавявана от Славчо Христов. След най-големите морски и планински курорти, цигарени фабрики, военни заводи, строителни и застрахователни дружества, това е поредното завоевание в империята на бившия съдържател на кафенета, бивш ресторантьор и бивш оператор на телевизионното предаване “Бързи, смели, сръчни”.
И същата банка след идването на жълтите царедворци на власт, по магьоснически начин, премина в ръцете на исландсия милионер Тор Бьорголфсон, а сред акционерите и управляваща банката е Цветелина Бориславова, приятелката на Бойко Борисов, тогава главен секретар на МВР, сега столичен кмет, претендиращ за бъдещ премиер.
Това е част от обяснението защо въпреки че в НСС и в НСБОП има близо 400 разработки за криминална приватизация, няма нито един осъден и досега. Нямаше нито при предходното жълто, нито при сегашното червено-жълто-турско правителство. Това прави очеизвадна както заинтересоваността, така и отговорността на цялата политическа класа. Без значение на цвета – син, жълт, червен или турскосин, и без значение кой на власт, кой в опозиция.
“Всички ония, които ликвидираха съвсем умишлено българското стопанство, като Александър Божков и сие, за да се родят новите милионери, са кръвно свързани и обучени с елитната червена номенклатура. Имено Божков и неговите крадливи копои създадоха наследствената вторична, червена олигархия, чрез РМД и другите приватизационни трикове. Днес тези типове, които искат стриктно да им слугуваме, се именуват богаташи, заможни хора, милионери и успели в новото време мениджъри.
Пълномощниците и комбинаторите, получили държавното имане на тепсия от Божков и сие по места, в държавата, са известни в обществото като “чантите” – пише през март миналата година в открито писмо до президента Кольо Парамов, бивш депутат от БСП и бивш главен ревизор на БНБ. Отклик от “бащата” на тройната коалиция нямаше.
Като цяло приватизацията у нас бе национално-безотговорна, цинична и дълбоко несправедлива.
Към 2000 г. бяха продадени предприятия за приблизително 827,700 млн. лв., т.е. резултатите от скоростната приватизация са практически равни на нула. През 1990 г. България имаше 100% държавна собственост и 11 млрд. долара външен дълг. В 2001 г. държавната собственост остана около 20-25% и външният ни дълг е пак същият. Т.е., продадена бе около 80% от собствеността на държавата, а парите ги няма. Унгария, която раздържави по-голямата част от активите си, с тях изплати 2/3 от външния си дълг. При нас приватизацията бе катастрофална за огромната част от хората. Тази 70-80% частна собственост произвежда най-ниския жизнен стандарт в Европа, по-нисък дори от Румъния.
В България за 10 години се изгради див олигархичен капитализъм, където дебели и високи огради отделят елита от масата мизерстващи хора. Близо 80% от хората живеят бедно или мизерно, от тях повече от една трета практически е изхвърлена от пазара, защото не купува нищо съществено в магазините. Още 25% са реално бедни и преживяват днес само защото износват старите си дрехи или защото няма как да имат претенции към живота, който водят. Наложи се жестока класова и кастова стратификация и диференциация между малкото свръхбогати и армията от бедни, докато в социалното пазарно стопанство на Европа, като цяло, се смалява границата между бедни и богати с цел да няма социално напрежение.
Капитализмът в България се роди светкавично – на практика за 4-те години на Костовото управление – чрез потресающа мегакорупция, невиждан грабеж на националното богатство, създавано от поколения българи и ограбване на спестяванията на населението.
Реално финансово-икономическите възможности са съсредоточени в една изключително малка група (т. нар. елит) от населението.
В същото писмо до президента Кольо Парамов твърди, че България се управлява от 200-250 души. С други думи, повтаряме модела на Латинска Америка от 60-те и 70-те години. Имаме държава, която е обсебила преразпределителните функции, и 6-7 групировки създават икономическото статукво. У нас не става дума за първоначално натрупване на капитали, а за натрупване на лични богатства. У нас забогатяването на тясна прослойка е свързано с намаляването на националното богатство и обедняване на големи маси хора.
