Дистрибуторът на горива „Петрол“ ще поиска ново разсрочване на еврооблигациите си, които се търгуват в Лондон. Това става ясно от съобщение на компанията до фондовата борса в София, където са листвани акциите й. Ръководството свиква извънредно общо събрание на притежателите на дълговите книжа на 9 декември, на което ще бъде поискано и промяна на лихвата, която е 8.375% и досега не е променяна. Сега предложението е тя да бъде понижена на 5.5%, а падежът да се отложи с нови пет години до 2022 г.
Остатъкът от дълга
Облигациите бяха емитирани през октомври 2006 г. с номинал 100 млн. евро. След като вече веднъж бяха разсрочени през 2011 г. и частично погасени, сега падежът им е на 26 януари 2017 г., а в момента книжата са за 18.66 млн. евро, показват данните в отчета към края на третото тримесечие. Заедно с натрупани лихви сумата е около 20 млн. евро, които при текущото състояние явно представляват затруднение. Средствата от емисията бяха за оборотен капитал, финансиране на инвестиционни проекти и рефинансиране на стари задължения.
Битките за овладяването на контрола и разпродажба на активи през последните години обаче влошиха финансовото състояние на компанията, което най-вероятно е и причината за искане на разсрочването. Дълги години след приватизацията му дружеството се контролираше от Митко Събев и Денис Ершов. След конфликт между тях то отиде в орбитата фирми около КТБ, а след фалита й контролът беше овладян от Гриша Ганчев. Дружества от групата „Петрол“, както и част от преките му акционери обаче са сред най-големите длъжници на фалиралата банка и в момента много от тях, сред които и поделението му за търговия на едро „Нафтекс“, са в несъстоятелност по искане на синдиците на КТБ.
Последният отчет на компанията към края на септември показва свиване на дейността, което се дължи и на по-ниските цени на горивата. Това позволява на компанията да намали разходите с по-голям темп от приходите, което свива загубата.
Неуспешна реанимация
Заради дълго трупаните загуби и отписвания на активи покрай горните процеси компанията е декапитализирана. Това, както и предписанията от Комисията за финансов надзор беше причината мениджмънтът да свика общо събрание на акционерите с предложението да се предприеме обратен сплит, който предвиждаше номиналът на акциите да се увеличи от 1 на 4 лв.
Целта е да се приведе капиталът в съответствие със законовите изисквания, тъй като собственият капитал на компанията падна под основния. При това положение според Търговския закон трябва да се предприемат мерки или да се пристъпи към ликвидация (макар това изискване да е прилагано доста разтегливо в практиката и реално да има компании с хронично отрицателен капитал години наред). Затова и операцията предполага на следващ етап номиналът да бъде намален отново на 1 лв.
Тази идея обаче, изглежда, поне засега е изоставена. Първо общото събрание на 1 ноември не се състоя поради липса на кворум. По-любопитно е обаче развитието на втората дата на 16 ноември, когато предложението е отхвърлено без обсъждане. В централата на дружеството в Ловеч не са се явили акционерите, които се считат за контролирани от председателя на съвета на директорите Гриша Ганчев. Така решението е било взето от представените 34.5% от капитала, които са почти само акциите на КТБ и на „Алфа кепитъл“, което е в несъстоятелност и се представлява от синдик Росен Милошев, назначен по искане на КТБ.
По този начин синдиците на КТБ намаляват възможностите за рекапитализиране на компанията. Пред нея сега стоят опции или да пробва наново да прокара решението или да предприеме други действия по увеличение на капитала. Това обаче трудно може да се реализира. Несигурността и битките около компанията се отразиха на цената на акциите, които паднаха под номинал, а след като дълги години беше една от най-големите компании по капитализация на борсата, днес „Петрол“ е с пазарна оценка от 49 млн. лв. Освен това оздравяване и капитализиране може да дойде и от генериране на печалба от дейността, което обаче също изглежда трудно постижимо.
