Изключителна наглост бе открита в проекта за търговско споразумение между ЕС и Канада, известен като СЕТА. Оказва се, че страните по договора ще са длъжни да обезщетяват международните корпорации за щети, произтичащи дори от природни бедствия и граждански конфликти… А нашите управници, които с кравешки възторг обявиха, че подкрепят СЕТА и „възраженията“ им стигали само до отпадане на визите, явно искат да кажат: ВИНАГИ ГОТОВИ!
ЧЛЕН 8.11
“Обезщетяване за загуби
Независимо от разпоредбата на член 8.15, параграф 5, буква б) всяка от страните предоставя на инвеститорите от другата страна, чиито попадащи в обхвата инвестиции търпят загуби, дължащи се на въоръжен конфликт, граждански бунт, извънредно положение или природно бедствие на нейната територия, третиране, което е не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститорите на трета държава, което
от двете е по-изгодно за засегнатия инвеститор, по отношение на възстановяването,
обезщетяването, компенсирането или друг вид уреждане на въпроса.”.
Преведено на по-прост език, държавата ще е длъжна да компенсира всяка загуба на международна корпорация, стига да е направила същото по адрес на местен субект. Т.е. например в София става земетресение и се поврежда метрото.
Общината – като собственик, вади пари и го ремонтира. С това едно местно „предприятие“ каквото е метрополитенът, е било компенсирано за земетресението. След което, за да се спази „равенството“, държавата трябва да покрие загубите и на всички други инвеститори. Примерно, ако ЧЕЗ са прехвърлили собствеността формално на канадска офшорка, тогава държавата ще трябва да ремонтира за своя сметка цялата електроснабдителна мрежа.
Ако „Софийска вода“ също си направят формално фирма в Канада, тогава държавата ще трябва да подмени за своя сметка повредените тръби, и отново да ги предостави на концесионера.
Ситуацията е абсурдна, защото засяга дори социални дейности. Например така наречените „детски кухни“ чисто формално са търговско дружество. Ако земетресението потроши обектите, в които се готви храната, то очевидно държавата ще трябва да ги възстанови. За да има храна за децата. Но това, което струва примерно няколко стотин хиляди за цяла София, ще породи задължение да се покрият щети за милиарди в други области.
Така фактически излиза, че, за да не обезщетява никого, държавата не може да извършва дейности по възстановяване след земетресение! Градът трябва да остане в руини…
А най-абсурдното е, че дори да зареже децата и метрото, държавата отново може да се окаже задължена да плаща. Защото се споменява „третиране към трета държава“. Т.е. договорът ползва всяка възможна привилегия, която съществува във всяко друго споразумение. Ако някъде по някакъв повод (например при строителство на АЕЦ или на американска военна база), е предвидена възможност за компенсации, то тя автоматично се разпростира върху всички.
Чрез подобни разпоредби корпорациите реално получават напълно безплатна застраховка срещу природни бедствия, за сметка на данъкоплатците. Няма нужда да се охарчват.
Подобен текст в споразумението само доказва, че това не е никакво споразумение за свободна търговия. Това е договор за гарантиране на огромни привилеги на частни компании. Само името му е „търговско“. Същността му е вид корпоративен фашизъм.
