Рекордът на Майкъл Джонсън на 400 метра от 43,18 секунди е един от най-старите в историята. Има и по-стари от него, но не са много.
Поставен е през 1996 година на Олимпиадата в Атланта, като тогава американският атлет направи фурор с феноменалното постижение. Интересен е факта, че през 1968 година Ли Евънс бяга за 43,86 секунди и този рекорд дълго време беше неподобрен. Хари Бъч Рейнолдс успя да бяга за 43,29 секунди през 1988 година и така остави бягането на Ли Евънс в историята. След като Джонсън стигна до 43,18 постижението е неподобрено вече 19 години, а много бегачи са стигали до силни постижения, но не са успявали да бият рекорда. Такива бяха Лашон Мерит, Джереми Уоринър, Кирани Джеймс, Ниекерк, Дани Еверет, Куонси Уотс и други. Те бягаха отлично в диапазона 43,40 – 43,70, но силите им стигаха до там. Така изглежда, че границата от 43 секунди в момента е непостижима. Дали е така? В последните години като фаворит №1 да бие рекорда на Джонсън се спрягаше Юсеин Болт. Феноменалният спринтьор победи рекорда на 200 метра на американеца и го смъкна от 19,32 но 19,19 секунди. На 100 метра той бяга за 9,58 секунди и постави нови граници в спринтовите дисциплини. Медиите и експертите веднага решиха, че той може да бяга под 43 секунди на 400 метра. Болт обаче не е постигал нищо сериозно в тази дисциплина. Неговото лично постижение е 45,28 секунди, което е среден по ниво резултат. Болт е бягал през 2007 година тези секунди. На 300 метра той има 30,97 секунди. През лятото на 2010 година той опита до подобри рекорда на Майкъл Джонсън н тази неофициална дисциплина, но не успя. Американецът има 30,85 секунди и световен рекордьор и тук. Последните метри на ямаеца не бяха особено добри, което означава, че той няма скоростна издръжливост. А, за да се бяга успешно 400 метра това е задължително. При положение, че на 300 метра Болт се затруднява на 300 метра, на 400 нещата ще са още по-тежки, както и се оказва. Самият той вече обяви, че не иска да бяга 400 метра. Дисциплината наистина е тежка. Бегачите трябва да има скоростта на спринтьорите и една висока скоростна издръжливост, която да им позволи да бягат и да запазят скоростта си в последните метри. Много често за 50 метра преди финала голям брой бегачи блокират и скоростта им пада стремително. Какво им пречи. Да се намери ваксата за силно бягане на една обиколко е много трудно. Ако се тръгне прекалено бързо първите 200 метра , през втората част мое да им срив. Ако се тръгне бавно пък може да бъде изтърван графикът и отново да не се даде максимален резултат. Има и друга особеност. Виражите. Бягането на Майкъл Джонсън често е описвано като “патешко”, но всъщност той успява да компенсира по този начин центробежните сили по завоите. Така не губи скорост, което е много важно. И още нещо. Той има резултат на 600 метра 1,14 минути, което е показател за висока издръжливост и в по-горните дистанции. Джонсън има на 100 метра 10,00 секунди, което е атестат за висока линейна скорост. Това го прави особено комплексен. През 70-те години интересен бегач беше кубинецът Алберто Ханторена, който стана олимпийски шампион на 400 и 800 метра в Монреал. Сега обаче скоростите са други. Ако погледнем световния рекордьор на 800 метра Дейвид Рудиша, той също има висока скорост, но не е достатъчна. Рудиша бяга 400 метра за 45,50 секунди, което не е достатъчно, за да пробва атака на рекорда на Майкъл Джонсън. Така границата от 43 секунди в момента изглежда непревземаема. Какъв би бил профила на бегача, който може да бяга примерно 42,90. Той трябва да има постижение поне 19,50-19,60 на 200 метра, защото трябва да притежава и запас от скорост. Не може да искаш да бягаш под 43 секунди, ако нямаш силни 200 метра. Това обаче не е достатъчно. Необходима е поддържане на скоростта. Примерно, първи 200 ако се премине за 21 секунди, вторите не трябва да падат под 22 секунди. Трудна задача, защото организмът си има лимити, в бягането на 400 метра се натрупват чудовищни концентрации млечна киселина. Сегашният световен шампион Уейд ван Ниекерк от ЮАР направи страхотно бягане тази година. Той слезе под 43,50 секунди и загатна за колосалния си потенциал. При постигането на този резултат обаче 23-годишният атлет премина първите 200 метра за 20,60 секунди, което е страховото междинно бягане. След финала той припадна от умора и напрежение. Така, за да се бяга под 43 секунди, трябва въпросният бегач да има и силни 600 и дори 800 метра. Това ще му даде комплексност. Като, че ли до сега най-близо до този профил си остана настоящият рекордьор Майкъл Джонсън. Близо до негови параметри като жени бяха през 80-те години социалистическите багачки-чудо Марита Кох и Ярмила Кратохвилова. Техните постижения също бяха много комплексни, като и двете бяха чудесни спринтьорки и отлични бегачки на 400 метра. Ярмила е все още рекордьорка на двете обиколки , а бягането от 47,60 секунди на Кох на този етап изглежда непобедимо. Ще има ли скоро мъж, който да бяга под 43 секунди? Не е изключено, но това наистина е бягане на ръба на човешките въможности. По до този момент.
