Турският президент Реджеп Тайип Ердоган прехвърли отговорността за опита за преврат на организацията от привърженици на Фетхуллах Гюлен – ислямски проповедник, който живее в изгнание в Пенсилвания.
Американската НПО “Обединение за споделени ценности”, свързана с Фетхуллах Гюлен, излезе със специална позиция, в която осъжда “всяка военна намеса във вътрешната политика на Турция”.
“В продължение на повече от 40 години Фетхуллах Гюлен и участниците в движение “Хизмет” демонстрират своята отдаденост на мира и демокрацията. Последователно сме отричали военната намеса във вътрешната политика. Това са базови ценности на “Хизмет”, се казва в съобщението.
“Събитията се развиват бързо и за нас би било безотговорно да спекулираме с тях. Оставаме загрижени за безопасността и сигурността на турските граждани и на хората, които в момента се намират в Турция. Коментарите на про-Ердогановите кръгове за нашето движение са изключително безотговорни”, се казва още в писмото.
Кой е имамът, нарочен от Ердоган за узурпатор?
Наричат 75-годишният Фетхуллах Гюлен вторият най-влиятелен човек в Турция след Ердоган. Самият Гюлен обаче не живее в родината си от 1999 г., когато остава в доброволно изгнание в САЩ.
От 2000 г. срещу него се води задочен процес в Турция по обвинение в опит за подкопаване на светската власт. През 2008 г. делото беше прекратено поради липса на състав на престъплението.
Поддръжниците на неговото движение “Хизмет” го възприемат като “човешкото” модерно лице на Исляма.
Симпатизантите на “Хизмет” наброяват милиони души в целия мюсюлмански свят. Влиянието му се основава на система от елитни школи, които съществуват в 150 държави по света. “Хизмет” има силно влияние в Турция, особено в съдебната система и полицията. Ердоган го нарича “държава в държавата” или “паралелна държава”.
Движението няма официална структура, няма видима организация и официална членска маса, но е считано за една от най-големите мюсюлмански мрежи в света.
Името му означава “служба”, а мисията му – да проповядва работата в името на общото благо. Защитниците на “Хизмет” твърдят, че работят заедно в неформален съюз, вдъхновени от посланията на Фетхуллах Гюлен.
Имамът призовава за разпространение на “толерантен Ислям”, основан на алтруизъм, трудолюбие и добро образование.
Твърди се, че само в Турция съществуват милиони последователи на “Хизмет”, част от които държат ключови постове в институции като полиция, разузнаване, прокуратура, съд и др. – включително в управляващата Партия на справедливостта и развитието.
Симпатизантите на “Хизмет” отделят между 5 и 20 процента от заплатите си, за да даряват на организации, свързвани с движението.
Школите на Гюлен разполагат с високотехнологична база, а много от студентите следват със стипендии, основани от бизнесмени, вдъхновени от имама.
Макар че образованието е секуларизирано, учителите действат като модели на поведение за студентите си. Пушенето, консумацията на алкохол и разводите не се толерират в общността на “Хизмет”.
Школите на Гюлен помагат на много турски бизнесмени да установят връзки на развиващите се пазари в Африка и Централна Азия.
Критиците на движението обаче твърдят, че единствената му цел е да натрупа политическа власт, да разпространява консервативни ислямски ценности в обществото и да потиска всяка опозиция срещу религията.
Опонентите на “Хизмет” напомнят за видео-запис, публикуван през 1999 г., в който Гюлен призовава последователите си да се опитат да се инфилтрират в основните държавни структури:
“Вие трябва да се движите през артериите на системата, без никой да забележи съществуването ви, докато не достигнете до властовите центрове.
Трябва да изчакате момента, в който притежавате цялата държавна власт, привлекли сте на своя страна цялата сила на конституционната система в Турция”, казва той в речта си.
През 2000 г. Гюлен беше обвинен в опит за подкопаване на светската Турска република.
След като заминава за САЩ, Гюлен заявява, че записът е манипулиран. Осем години по-късно всички обвинения срещу него са свалени, макар и в негово отсъствие.
Някои от най-отявлените критици на “Хизмет” в Турция са арестувани – сред тях двама разслдеващи журналисти и един полицейски началник, написал книга за влиянието на Гюлен в правоохранителните служби и съдебната власт.
През 2014 г. Ердоган отново обяви война на Гюлен, като поиска да бъде екстрадиран от САЩ в Турция, за да бъде съден за опит за преврат и дестабилизиране на Турция.
