Докато геополитическите трусове плашат почти всеки бизнес, оръжейната индустрия със сигурност е сред големите печеливши от несигурността и конфликтите. И данните на малкото останали държавни компании в сектора потвърждават напълно това. Съществуващото в будна кома допреди няколко години ВМЗ – Сопот, в момента работи на пълни обороти, три смени и открива нови производствени капацитети. Холдингът от ремонтни заводи ТЕРЕМ също отчита внушителен ръст от 86% на произведената продукция за полугодието. От възходящия тренд се дели само търговецът “Кинтекс”, който напоследък сериозно губи позициите си от две местни частни дружества.
Производство на пълни обороти
Безспорно най-внушителни към края на юни са резултатите на производителя ВМЗ – Сопот, който успява да увеличи приходите си 4.5 пъти до 172 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Освен това дружество скъсва и с поредицата загуби, които го бяха изправили на ръба на фалита, и от минус 1 млн. лв. излиза на плюс от 70 млн. лв. Предприятието успява за пореден отчетен период да свие задълженията си, увеличава служителите си с над 700 от миналия юни и продължава да инвестира, като се очаква да вложи в нови машини и съоръжения 15 млн. лв. до края на годината. Само преди два месеца бяха отворени и още два цеха в Игнатово, което е доказателство, че работа не липсва.
През първото полугодие на 2016 г. оборотите на компанията идват основно от противотанкови снаряди, авиационни неуправляеми ракети, артилерийски муниции и взриватели. Пазарите на компанията не са изрично упоменати, но в средите отдавна се знае, че местната продукция на предприятието се пласира добре в Северна Африка и Близкия изток. ВМЗ – Сопот, работи изцяло за външни пазари и изнася основно чрез местни контрагенти, откъдето идват почти 110 млн. от общите приходи на компанията. До края на годината предприятието очаква да реализира продукция за още около 200 млн. лв.
ТЕРЕМ също декларира, че разчита в голяма степен на поръчки от чужбина, макар и компанията и поделенията й да изпълняват дейности и по възлагане на принципала си – Министерството на отбраната. Групата отчита 49.5 млн. лв. приходи за полугодието, като декларира не само ръст спрямо миналата година, но и близо два пъти преизпълнение на бизнес плана си. Почти половината от приходите идват от кораборемонтния “КРЗ Флотски арсенал” – Варна, който има запълнена производствена програма за 2016 г. В доклада се съобщава и че се водят преговори с клиент от Кипър за ремонт на голям кораб, който би ангажирал пълния набор специалисти на компанията.
Малкото развойно предприятие “Нити” също държи по-скоро положителен курс. За изминалото полугодие компанията реализира ръст с една трета до 934 хил. лв., като основните обороти идват от продукция за учебни цели, консултации, изпитване на взривни вещества, развойна дейност и др. Оборотите се увеличават благодарение на реализацията на традиционна продукция, както и нови по-скъпи артикули, сочат отчетите. На фона на това свилата се с 99% до 9 хил. лв. печалба изглежда много негативно, но всъщност причината е, че миналата година има еднократен голям приход от отписване на 600 хил. лв. задължения.
И търговия на забавени
Търговецът “Кинтекс” поредно тримесечие в разрез с логиката губи позиции. В края на юни дружеството отчита спад на оборота с 4%, което все пак е положителна новина, предвид че през първото тримесечие спадовете бяха от 11.4%. Тогава причината беше в рекламацията на стоки, произведени от частния български завод “Аркус” за индийския пазар. В доклада си за полугодието “Кинтекс” изтъква традиционно като основни пазари Алжир (12 млн. евро) и Индия (7 млн. долара), без да се споменава нищо по-конкретно около причините за негативния тренд. Приходите на компанията обаче често се колебаят според наличието на поръчки, а ако се съди по неколкократно нарасналите аванси на “Кинтекс” към местни производители, следващите тримесечия може да се очаква и обръщане на тенденцията.
В отчета на дружеството може да се проследи, че всъщност печалбата от оперативна дейност се е увеличила с 81% спрямо година по-рано, но заради валутнокурсови разлики компанията свива печалбата с над 11% до 4 млн. лв.
Интересна е логиката на продължаващите спадове в “Кинтекс”. От една страна, както се споменава и в доклада, много български производители сами се представляват на международните пазари. От друга – държавното дружество през последните две години губи позиции от два почти новопоявили се частни търговеца – “Аполо инженеринг” и “Армитранс”.
Любопитно е и че за пръв път държавата не е пряк собственик на “Кинтекс” – в края на юли то е апортирано в Държавната консолидационна компания, в която Министерството икономика вече вкара 12 разнородни дружества с мотив, че така ще се управляват по-добре. Реално обаче държавният холдинг, който досега беше инструмент за заобикаляне на закона, повеляващ при приватизация парите да влизат в Сребърния фонд, сега ползва тези активи като залог, с който да осигурява финансиране. Така през юли чрез заем от ББР холдингът се сдоби с контрол и над приватизирания преди години авиоремонтен завод “Авионамс”.
