Египетско-германският публицист и ислямовед Хамед Абдел-Самад, за когото сме писали и друг път, издаде новата си книга „Коранът. Послание на любовта, послание на омразата”. Редица германски медии като „Ди Цайт”, „Ди Велт”, „Шпигел” и „Дойчландрадио” публикуваха в тази връзка обширни рецензии и интервюта с автора. Ето обобщение на тезите на Абдел-Самад, направено по цитираните издания:
Критиците на исляма непрекъснато цитират пасажи от Корана, които призовават към насилие срещу друговерците, неверниците и жените – или поне оправдават такова насилие. А миролюбивите вярващи мюсюлмани им отговарят с пасажи, където се говори за многообразие, любов към ближния и прошка. И никак не е лесно да прецениш кой е прав и кой – не. Този проблем обаче идва от самия Коран, където наистина може да се прочете и едното, и другото: послания както за любов, така и за омраза. Изследователите на Корана добре знаят, че той описва две фази на исляма: първата от годините на Мохамед в Мека, втората – от времето в Медина. Казано най-общо: от първата фаза идват миролюбивите пасажи, а от втората – текстовете, свързани с насилие. Макар че има и изключения.
Редакцията препоръчва
Мохамед и занданът на неговия ислям
Днешният ислямски свят боледува, а единственият лек е да се избави от болежките на своя пророк: самонадценяването, параноята и обидчивостта, твърди ислямоведът Хамед Абдел-Самад. Александър Андреев обобщава тезите му. (28.09.2015)
Параноите на пророка Мохамед
Мохамед и мечът
Страхът на мюсюлманите от ада
Неприятни истини за исляма
Коя част от Корана е “валидна”?
Пита се тогава: коя част от Корана е „валидна”? Мнозинството тълкуватели смятат, че възникналите по-късно пасажи отменят по-ранните. Съгласно този принцип излиза, че сурите от Медина обезсилват призивите за толерантност и любов към ближния от годините на Пророка в Мека. А това вече е проблематично. Защото ако целият Коран наистина е Слово Божие, то всички сури трябва да са еднакво валидни. И ако Аллах наистина е искал да отмени записаното в Мека, защо не го е изрекъл? През 1980-те години известният ислямски теолог Махмуд Мохамед Таха беше осъден и екзекутиран като еретик в Судан, тъкмо защото задаваше този въпрос…
Според мен, пише Хамед Абдел-Самад, тълкуването на Корана ще донесе плодове едва тогава, когато се освободим от властта на текста като вечно и общовалидно Слово Божие. Бог не може да бъде прикрепен нито към определена епоха, нито към определен контекст. Хората обаче, техните думи и дела, могат. Ето защо трябва да възприемаме Корана като човешко творение, което протоколира възникването и развитието на една религиозна общност в продължение на 23 години. В Мека тази общност още е слаба и няма сили за въоръжена съпротива. В Медина обаче мюсюлманските заселници под ръководството на Мохамед изграждат силна армия и водят успешни войни. Така се сменя парадигмата. Включително и поради факта, че в Медина мюсюлманите живеят главно от военна плячка и продажба на пленници. А това се отразява в Корана: неслучайно тъкмо в сурите от онзи период толкова често става дума за насилие.
Всички, които пледират за свещената неприкосновеност на Корана, всъщност забравят неговата история. Понеже Мохамед не посочва свой наследник, след смъртта му различни групи влизат в борба кой има право да тълкува неговите завети. А така се стига до схизмата между сунити и шиити. Разделение, което се е запазило и до днес. Но вината не е само в Корана. Виновни са онези, които проповядват „свещената омраза” и се аргументират с пасажи от Корана. Виновни са обаче и умерените мюсюлмани, които вярват, че Коранът е неприкосновен – и по този начин косвено подкрепят фанатиците. Защото и до днес мнозина мюсюлмани смятат, че Коранът е Словото Божие, което архангел Гавраил е съобщил на Мохамед – и че по тази причина не бива да бъде критикуван. А това е опасно. Защото четенето на Корана е нещо като обиколка из супермаркет. Там можеш да намериш всичко: съпричастие и омраза, толерантност и нетърпимост, прошка и мъст.
Лично аз смятам, че противоречащите си пасажи от Корана трябва да се четат в съответния исторически контекст, пише Хамед Абдел-Самад. Европа се освободи от свръхвластта на религията и от Инквизицията едва след като замести културата на готовите отговори с култура на въпросите. Съмнението и критичното мислене дадоха тласък на революцията на познанието, от което и до днес ползи извлича целият свят. В резултат от това християнството не изчезна, но отделният човек получи правото да застане на дистанция от своя произход, религия и нация.
Хамед Абдел-Самад
Хамед Абдел-Самад
Да критикуваш религията не означава, че я отхвърляш. Такава критика цели да имунизира вярващите срещу всеки фанатизъм и всяко назидание. Коранът съдържа и двете послания: и на любовта, и на омразата. Само от нас зависи кое от тези послания ще бъде валидно. Единствено ние, хората, можем да свалим Корана от пиедестала на неприкосновеността. Не Господ и не Пророкът – ние самите трябва да отговорим на въпроса за бъдещето на исляма. Отговорът няма да ни падне от небето, пише Хамед Абдел-Самад.
Ислямът и целомъдрието
В поредица от интервюта пред германски медии авторът коментира и актуални проблеми, свързани пряко или косвено с исляма. По повод сексуалните посегателства срещу жени в Кьолн той обяснява:
Коранът изисква целомъдрие както от жените, така и от мъжете. Той забранява да се посяга на чужда жена. В същото време изискванията на Корана в областта на сексуалния морал са толкова преувеличени, че водят до обратния ефект. Ето как се оказва, че ако бъде изпълнено изискването на Корана жените да бъдат прогонени от публичното пространство, да бъдат забулени и да си стоят само вкъщи, това косвено оправдава онези, които упражняват насилие срещу жените, неизпълнили тези повели. Поради забраните, които непрекъснато им налага възпитателната среда, подрастващите развиват една свръхсексуалност, в резултат от която отношенията между жените и мъжете са болезнено обременени. Пак в резултат от нея на жената се гледа като на сексуален обект. Нещо повече: често пъти в ислямския свят за сексуалните посегателства срещу жени се оказват виновни самите жени, а не възпитанието или сексуалният ламтеж на мъжете, припомня Абдел-Самад.
А по повод пълното забулване на жените и европейската дискусия около неговата забрана авторът казва следното:
„Жена, която закрива лицето си, всъщност ни казва следното: „Аз Ви превъзхождам морално и не желая да имам нищо общо с Вас. Не искам изобщо да общувам с Вас”. Жените, които изцяло се забулват, не бива да получават социални помощи – по простата причина, че навличайки бурката или никаба, те проиграват 99% от професионалните си перспективи”, посочва Абдел-Самад.
Hamed Abdel-Samad: „Der Koran. Botschaft der Liebe, Botschaft des Hasses”, Droemer Verlag, 2016
