В средата на 16-ти век турците завладяват големи части от Средиземноморието в битки срещу испанците – в това число територии от днешните Алжир, Мароко и Либия. Именно в Либия започва краят на Великата Османска империя.
Фаталната битка от 1911
През септември 2011 година, малко след като Триполи бе превзет от бунтовниците, турският премиер Реджеп Ердоган пристигна на посещение в Либия. Тогава малкият либийски град Таджура стана свидетел на нещо необичайно: именно там Ердоган връчи на председателя на Преходния съвет екземпляр на Корана, държа кратка реч пред населението и посети джамията “Мурад Ага”.
Мурад Ага е османският владетел, който през 1551 година отнема от малтийските рицари град Таджура. Джамията, в която е погребан, е реставрирана заедно с други мюсюлмански средища под италианско ръководство през 1920 година. Храмът съчетава в себе си три важни исторически периода, предвестници на сегашна Либия – епохите на Римската империя, османското владичество и тази на италианските фашисти.
16-ти век: турците имат с какво да се похвалят
Османският период по берберските брегове
В началото 16-ти век в Триполитания (древна област, територия в днешна северозападна Либия) няма установена централна власт и пристанищата й се превръщат в рай за морските разбойници – корсарите.
В средата на 16-ти век турците завладяват големи региони в Средиземноморието в битки срещу испанците и техните съюзници. Най-големите врагове на испанците там се оказват братята Арудж и Хайредин Барбароса – гърци от остров Лесбос, приели ислямската религия, които се превръщат и в най-известните корсари в региона. Те се установяват в Джерба, откъдето по заповед на османския султан започват завладяването на Магреба (В рамките на Османската империя Магреба се разделя на три провинции – Алжир, Триполи и Тунис). Когато турците завземат Триполи през 1551 година, не виждат причини да ограничават корсарите, а предпочитат да се възползват от положението.
След пълното реислямизиране на африканските брегове, в главните пристанищни градове Алжир, Тунис и Триполи възникват нови политически и социални структури: местните владетели плащат данък на султана и бранят неговата власт чрез полкове от роби, редовно докарвани от Анадола.
Класическият корсарски период в Триполитания приключва с идването на власт на клана Караманли през 1711 година. Династията Караманли просъсществува в продължение на 124 години, през които регионът преминава и през гражданска война (1791 – 1795 година).
Залезът на османска Африка
През 1835 година реформаторският режим на султан Абдул Меджид I, 31-вия султан на Османската империя, премахва и последните представители на клана Караманли. От 1840 година насам само в бреговите региони на Магреба всъщност има османско присъствие.
Султан Абдул Хамид Втори (34-ият султан на Османската империя, 1876-1909 година) е наясно с италианските агресорски апетити към Триполитания. В документ той призовава своите наместници да “спечелят сърцата и мозъците на местното население”. На Берлинската конференция за Африка през 1884 година истанбулските представители се опитват да разговарят на равна нога с Великите сили като собственици на “колонии” на Черния континент, въпреки че в “състезанието Африка” са нямали никакъв шанс. (В османските парламенти между 1808 и 1918 година т.нар. “Османска Африка” е представена само от десетина депутати.)
[Разпадането на Османската империя започва през 1908-ма]
Разпадането на Османската империя започва през 1908-ма
През 1911 година Османската империя вече е силно отслабена. Точно тогава, на 29 септември 1911 италианските войски нахлуват в днешна Либия, започвайки и спечелвайки Италианско-турската война, наричана още Триполитанската война. (Обявената от Италия война е в пряка връзка с втората Мароканска криза, по време на която Франция окупира град Фес, поради което италианската общественост притиска правителството да запази престижа си в Африка.) Следват Балканската и Първата Световна война, в които Османската империя е само сянка на древната си мощ.
А какво се случва с Либия?
Едва през 1952 година след разпада на италианското господство ООН провъзгласява трите големи провинции на Либия за суверенно кралство под владичеството на емира Идрис ал Сенуси. Към изненадващите детайли в следвоенната история спада и фактът, че Сенуси управлява с подкрепата на един турски премиер на име Садула Бей.
Преди и след свалянето на монархията от Кадафи, отношенията между Либия и Турция са приятелски. Въпреки спорадичните търкания търговията между двете страни нараства значително през 1980-те години. Либия изнася петрол за Турция, а Турция строи в Либия. Турски фирми сега строят пристанищата, останали на хартия от османския период. До 1988 година броят на турските работници в Либия нараства до 100.000.
