Сагата с КТБ взе още една жертва. Откраднат беше цял завод. Става дума за предприятието „Рубин” в Плевен за производство на стъкло.
Първата си кражба заводъэт преживя след приватизацията му през 1998 г., после бе спасен от фалит и стабилизиран от КТБ, а сего отново бе окраден от банда мафиоти.
Заводът е със сериозен потенциал, но има нужда от инвестиции. През 2012 г. КТБ АД рефинансира дружеството и изкупува дълга му от, натрупан в друга банка. Постепенно, с големи усилия от страна на КТБ и новоназначения екип на завода, дейността му се стабилизира, редовно се изплащат заплатите на няколкостотин работници и служители. Нещата тръгват нагоре.
През 2014 г. КТБ е атакувана и ликвидирана. След което започа плячкосването. Спирането на кредитната дейност на КТБ означава и замразяване на оборотните и инвестиционните кредити за завода. Няма финансиране, няма производство, няма пари. „Рубин” спира да обслужва кредитите си, подобно на редица други клиенти на КТБ, пряко ударени от атаката срещу банката.
Вместо да изпълнят основното си законово задължение – да запазят активите на банката, като дообезпечат вземанията си по влошените кредити, квесторите сякаш бяха изпратени, за да доубият КТБ. Може да се предположи защо не са наложени забрани върху имотите на длъжниците – те трябва да отидат в „правилните” хора.
Кои са те? Александър Сталийски от кръга “Котараците” е един от тях. Той не попада често във фокуса на медиите, макар че някои го считат за неофициален ковчежник на ГЕРБ. Той и половинката му – Вили Сечкова, натрупват доста тлъсти пачки по линия на т. нар. „външни” продукции на ТВ7, които са изцяло под контрола на самата Сечкова. А парите идват основно от Цветан Василев, който по този начин изплаща вид политически рекет. Платените суми се депозират при изключително изгодни условия в КТБ. Лихвите от порядъка на милиони левове се плащат авансово – нетипично за банков депозит, но характерно за рекетьорската практика в България. Извън тези потоци за десетки милиони, Александър Сталийски определя всички резултати от търговете за инфраструктурно строителство, провеждани от Софийска голяма община и Летище „София” (включително търговете, свързани със строителните работи по метрото, улиците, пътищата и т. н.); държи басейна „Дианабад” (където КТБ плаща огромни суми за безсмислена реклама, като пореден рекет), къпалнята „Мария-Луиза”, езерото „Ариана” и заведенията около него. Заведенията, които Сталийски контролира, са дадени от общината срещу обещани инвестиции. Инвестициите, естествено, не се правят с пари на инвеститора, а на щедри спонсори, които „доброволно” плащат необичайно високи суми за реклама около заведенията. Така „инвестицията” излиза без пари, а изходящите парични потоци текат в “правилната” посока. Въпреки всичките „спонсорства”, заведенията периодично фалират, явно поради некадърността на тези, които ги управляват и поради прекомерната им алчност.
Става дума за третия Александър Сталийски. Преди него има още баща и дядо със същото име.
Макар и добре планиран, атентатът срещу КТБ заварва Сталийски и Сечкова неподготвени. Двойката по това време отмаря на Черноморието. Може в бързината Пеевски да е пропуснал да ги предупреди, а може и умишлено да си е премълчал, за да знаят кой командва парада и да не се взимат много насериозно. В КТБ им остават 30 милиона. Правят опит в последния момент да спасят парите през клона й в Бургас, но безуспешно – банката е поставена под специален надзор. Вдигат грандиозен скандал. За тяхно учудване, този път – без резултат. Всеки разумен човек би задал въпроса: откъде Сталийски-младши има толкова пари? С пот на челото ли ги е изкарал или от далавери? Интересно защо НАП, например, не проявява никакъв интерес за произхода на тези пари.
В крайна сметка двойката Сталийски-Сечкова сключват договор за продажба на вземането им от КТБ с една специално създадена за целта фирма – „Кепитъл инвестмънт” АД, с която формално нямат нищо общо. Това е първата стъпка към кражбата на активите назавод „Рубин”. На 11.12.2014 г. (половин година след поставянето на КТБ под специален надзор) „Рубин” продава на новосъздаденото дружество „Кепитъл инвестмънт” АД множество свои недвижими имоти. Управителният съвет на дружеството обаче не знае нищо за сделките. Те са незаконно сключени от изпълнителния директор Валери Филипов, който няма правото да продава активи без решение на УС.
Тук възниква въпросът, с какви средства „Кепитъл инвестмънт” АД заплаща на „Рубин инвест” АД цената на имотите в размер на 25 000 000 лева? Отговорът: през м. ноември 2014 г. квесторите осчетоводяват прихващане на част от задълженията на завода към банката, с депозитите, прехвърлени на „Кепитъл инвестмънт” АД от Сталийски и Сечкова. Така никому неизвестното, новосъздадено дружество става основен кредитор на завод с милиони левове обороти, изхранващ стотици работници и техните семейства.
Явно е станала грешка – в завод „Рубин” няма рубини, а само просто стъкло. Така че Сталийски се задоволява с имотите на завода. След като ги придобива чрез „Кепитъл инвестмънт”, на 30.01.2015 г. той ги вкарва в капитала на друго новосъздадено дружество, с което отново няма нищо общо – „Рубин пропърти” АД. Капиталът на последното дружество е 25 000 000 лева, колкото е стойността на закупените имоти. За да се заличат докрай следите от поредната кражба, през май 2015 г. „Кепитъл инвестмънт” АД продава на трети лица своите акции от капитала на „Рубин пропърти” АД. И край. Активите на завода са собственост на трето, „добросъвестно” лице и нищо не може вече да бъде направено. Далаверата завършва с хепи енд, а прокуратурата и НАП дори не реагират. Срещу останалите задължения на „Рубин” към КТБ не стои нищо. Жалките останки – два апартамента и нива са запорирани от „Булгаргаз“ поради задължения на завода по доставки на природен газ. Квесторите „проспиват” и тези активи. Така хитрият котарак Сталийски се сдобива с имоти за милиони, а заводът остава без собственост, ако не се броят задълженията към банката, доставчиците и работниците. На печелившите Сталийски и Сечкова честито, а другите да духат супата.
Всичко това се случва пред безучастния поглед на квесторите на банката. Информацията за всички тези сделки и движения е публично достъпна – в Търговския регистър и в Имотния регистър. Квесторите харчат по 2.5 милиона лева месечно за какво ли не, но не могат да осигурят поне един служител да следи сделките с имоти на длъжниците на КТБ. Защо ли? Отговорът е, че активите на длъжниците трябва да бъдат разграбени от когото трябва – защитения свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, ДПС – чрез техните обръчи от фирми под контрола на Делян Пеевски, кръга на „котараците”…
Освен Сталийски-младши, кръгът “Котараците” включва още пернишките бизнесмени Людмил Стойков, Иван Алексиев – Котарака (от него идва името на групата по интереси) и неговият братовчед Богомил Гьорев, наричан още Божо Измамата. Последните двама са известни като „общите работници” на силните на деня. Хвалят се навсякъде, че са първи приятели с премиера Борисов.
Людмил Стойков пък е приближен на Георги Първанов. Освен това, той се говори, че е близък със знакови хора като ген. Любен Гоцев от кръга „Монтерей”, Красимир Михайлов – един от ковчежниците на Първанов и АБВ, изтеглил десетки милиони от КТБ в последния момент, пловдивския олигарх Георги Гергов и др. Неслучайно Стойков придобива редица сериозни активи: завод „Стомана”, Перник (построен специално за преработка на скрап, с коетосе затваря цикъла на бизнеса с черни метали); „Бесттехника” ТМ-Радомир; „Чугунолеене” – Ихтиман; курорта „Дюни”, перла от короната на „Мултигруп”…
С такива учители младият Сталийски едва ли ще остане само с едно откраднато „бижу” от КТБ – това ще е пълен провал. Все пак, сред активите на КТБ има и още един стъкларски завод – в съседна Сърбия. Атаките срещу него в пеевските медии са всекидневни. Вероятно това е подготовка към „пакетирането” и кражбата на следващия „скъпоценен камък” от колекцията.
