Гостуването на ЦСКА в Кюстендил в неделя е добър повод БЛИЦ Архив да върне лентата назад и да разкаже за най-скандалните моменти от мачовете между двата отбора преди повече от 15 години. Както и за големия екшън, свързан между ВИС 2 и младия тогава Димитър Бербатов.
Започваме с драмата около Бербо, разиграла се през пролетта на 1999 година. Тогава Митко е младата звезда на ЦСКА. В един слънчев преди обяд той е в бунгалото си в Панчарево. Същата сутрин „червените” не тренират и на базата няма нито футболисти, нито треньори. При Митко идва някакъв младеж, който заявява, че приятели на нападателя са пристигнали в София и искат да го видят. За доказателство пратеникът цитира имената им и уточнява, че аверите на Бербатов не могат да дойдат до Панчарево и го очакват в заведение в центъра на столицата. Без нищо да подозира, Бербатов се облича и заедно с неканения гост тръгват към града.
Когато влиза в заведението, Митко е посрещнат от три момчета с яки вратове. Със спокоен тон те му обясняват, че ще го заведат при известен футболен бос, без да споменават кой е той. Чакало го предложение да заиграе в друг отбор, където щял да получава много пари… Бербо не знае как да реагира, но решава да се обади вкъщи. Когато майка му научава за случилото се, изпада в паника. Маргарита се разплаква и с треперещ глас пита Митко къде точно се намира.
После звъни на ръководството на ЦСКА, за да ги уведоми за станалото. Обажда се и на шефа на “Пирин” (бившият отбор на Бербо – бел. ред.) Огнян Кръстев-Гунди, който по нейно предположение е в дъното на скандала. Гунди обаче категорично отрича да е замесен.
Същевременно Иван Бербатов се изстрелва към заведението, за да спасява сина си. Той отказва да води какъвто и да било разговор с тримата здравеняци. Качва Митко в автомобила си и го връща вкъщи. На „Армията” веднага пускат в действие разузнаването си, за да научат кои са похитителите и кой ги е изпратил. До тях достигат противоречиви информации. Според едни източници президентът на “Левски” (Кюстендил) и на групировката ВИС-2 Георги Илиев е направил опит да отмъкне Бербатов от ЦСКА и да подпише с него тригодишен договор. Илиев бил готов да предложи умопомрачителна заплата на младия талант.
Друга версия гласи, че лично босът на “Пирин“ Огнян Кръстев се е опитал да върне благоевградчанина в родния му клуб. Според третата информация
Георги Илиев и Огнян Кръстев действали в тандем, а договорката била следната: ВИС-2 краде Бербатов от стадион „Българска армия”, после той подписва с “Левски”, след което кюстендилци го преотстъпват за един сезон на “Пирин” (Благоевград).
Митко бързо се отърсва от спомена за случката, но майка му е силно притеснена. Маргарита е готова да информира медиите и да стигне чак до МВР. Тя се страхува от евентуални последствия и настоява ръководството на ЦСКА да вземе мерки. Драматичното събитие така и не става достояние на пресата и вестниците пропускат „голямата новина”. “Червените” босове засилват охраната на Панчарево и връчват оръжие на бодигардовете, даващи дежурства на входа на спортната база.
Десетина дни след това президентът на ЦСКА и „Мултигруп” Илия Павлов научава цялата истина от свои канали. Той запазва в тайна подробностите, но гарантира пред семейство Бербатови, че случаят няма да се повтори”.
През същата 1999 година става екшън в тунела на стадион „Осогово” по време на паузата на мача Велбъжд – ЦСКА. Двама играчи на „червените” са нападнати и бити от мутри, изпратени от Георги Илиев. Пострадалите са капитанът Адалберт Зафиров и вратарят Ивайло Иванов. Ето какво си спомня Зафето за случая:
Екшънът се разигра в края на почивката между двете полувремена и никога няма да го забравя. Резултатът беше 1:0 за нас. След разбора тръгнахме да излизаме от съблекалнята. Аз, като капитан на ЦСКА, бях най-отпред, а след мен беше вратарят Иво Иванов. Пред вратата в коридора забелязах четири здрави момчета. Ама много здрави – типични мутри. Понеже аз и Иво бяхме първите, ние пострадахме. Без да ни казват нищо, здравеняците ни подхванаха. Мен ме удариха силно в корема и в краката, а Иво го бутнаха. Той се подхлъзна, падна на земята и мутрите му нанесоха удари в лицето. След това четиримата избягаха. Мачът не се доигра, а ние с Ицо бяхме закарани в болница, където ни извадиха медицински свидетелства. Това е цялата истина за случилото се.”
Любопитното е, че след мача играчите, включително и Димитър Пенев, дават писмени показания в МВР. Пената написва собствено ръчно цяла страница и най-отдолу се подписва така: Д. Пенев – старши трениор.
Предния сезон пък (1997/98) тогавашният шеф на съдиите Борислав Александров е бит пак по време на мач между Велбъжд и ЦСКА. Той се появява в ложата на стадиона за второто полувреме с посинено око и охлузени бузи. Офицалната версия е, че Александров се бил спънал по стълбите и паднал жестоко. Истината обаче е друга. Реферският бос е ял пердах от двамата най-верни бодигардове на Георги Илиев. Даже се говори, че и самият Жоро е шамаросал Борето.
БЛИЦ
